Мотиви към Присъда №134 от 07.03.2013г., постановена по НОХД №133/2013г. по описа на Разградския районен съд .

Разградска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу Й.Х.Й. за това, че на 29.01.2013г. в с. Осенец, общ. Разград в качеството си на длъжностно лице – шофьор на ЕТ “ИВИС-Р-Л.К.”***, с управител Л.В.К. *** е присвоил чужди вещи – два боя чували с азотна тор “Карбамид” с общо тегло 1000 кг. на стойност 966 лв, собственост на ЕТ “ИВИС-Р-Л.К.”***, поверени му да ги пази, като присвоените вещи са внесени до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд – престъпление по чл.205, ал.1, т.1, във вр. с чл.201 от НК.

В заседанието пред РРС представителят на РРП подържа обвинението, счита го за доказано и предлага на съда да наложи на подсъдимия съответно наказание.

Като граждански ищец по делото е конституиран пострадалият свидетел Г. Ив.

Подсъдимият Й.Й. дава обяснения като отрича вината си. Твърди, че нищо не бил присвоявал, а стоварил на друго място два чувала, които не били на работодателя му, а на трети лица.

Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, констатира от фактическа страна следното:

Подсъдимият Й.Й. е роден на ***г. в гр. Р., живее в с. Ос. Работи като шофьор. Към момента на инкриминираните дати се счита осъждан – реабилитиран е по предходни осъждания.

Св. Л. К. е собственик на ЕТ “ИВИС-Р Л.К.”***, която фирма се занимавала с производство на селскостопанска продукция, обработвайки земи в с. Кр., с. Бл. и гр.С. Фирмата стопанисвала база в гр. С., в която база се доставял азотен тор, необходим за обработка на земеделски земи.

Подсъдимият Й.Й. бил назначен във фирмата с длъжност водач на селскостопанска техника с трудов договор №*****.. Съгласно длъжностната му характеристика в качеството му на водач на селскостопански машини - шофьор на товарен автомобил той имал следните задължения – 1. Финансова отговорност за вреди, настъпили в резултат на виновно причинени автопроизшествия.; 2. Материална отговорност за поверения му товар и неопазването му.; 3. Отговорност за повереното му имущество – техника, инструменти и материали.; 4. Отговорност при установени липси на материали, поверени му във връзка с работата.; 5. Отговорност за повреди на повереното му МПС, ремаркета и прикачените устройства.; 6. Отговорност за вреди, настъпили при неспазване изискванията за селскостопанска работа и превоз на товари.

На 29.01.2013г. около 16,00 часа подсъдимият Й. се явил в базата на фирмата в гр. Сеново, където следвало да натовари на зачисления му камион “Скания” с рег.№**** азотен тор “Карбамид”. Препарата бил необходим за извършване на торене в с. Бл. на следващия ден – 30.01.2013г. Понеже подсъдимият живеел в с. Ос., той получил разрешение от св. К. да натовари управлявания от него камион от предния ден, за да не се връща сутринта в базата, а да транспортира препаратите до с. Бл. от с. Ос. От базата в С. подсъдимият натоварил с помоща на св. М.Х. и св. Н.Д. 10 тона азотен тор “Карбамид”, който бил разпределен в 20 чувала по 500 кг. Около 21.30 часа на 29.01.2013г. подсъдимият се убадил по телефона на свидетеля П.С., негов приятел, и му казал че ще дойде с камиона до стопанския двор в с. Ос., стопанисван от свидетеля. След това подсъдимият дошъл с товарния си автомобил до двора на кравефермата на селскостопанския двор и посредством крана на товарния автомобил той разтоварил там два чувала с азотен тор “Карбамид” и казал на С., че ще дойде след ден – два да си ги вземе. След това подсъдимият се прибрал в дома си с автомобила, натоварен с останалите 18 чувала азотен тор. На следващия ден подсъдимият откарал останалото количество тор в с. Бл. След извършване на торенето св. К. разбрал, че е налице несъответствие между натовареното количество азотен тор и изразходваното за торене. Подал сигнал в полицията и полицейският служител И. С. отишъл до стопанския двор с. Ос., където открил двата стоварени от подсъдимия чували. С приемо – предавателен протокол те били предадени на св. Л.К..

Видно от заключението на назначената оценъчна експертиза стойността на 1000 кг. Азотен тор “Карбамид” /два чувала по 500 кг./ възлиза на 966 лева.

Изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно доказана. Същата се установява от показанията на разпитаните по делото свидетели Л. К., П. С., Ил. С., Мл. Х., Н. Д. и събраните по делото писмени доказателствени материали и заключението на вещото лице. Тезата на подсъдимия, че чувалите които стоварил в стопанския двор в с. Ос. не били собственост на неговия работодател, а му били дадени от други лица, които след това щели да дойдат да си ги вземат е явно несериозна. Подсъдимият говори за някакви лица, които случайно бил срещнал, които не бил познавал и те отнякъде извадили два чувала тор, които помолили да прибере, а те след това щели да си вземат. Подсъдимият не може да посочи кои са тези лица, не знае имената им, а и никой от тях не се е явил да си потърси чувалите впоследствие, което следваше да се случи ако думите на подсъдимия бяха верни. При това е явно, че подсъдимият не се е срещал с такива лица, а сам съчинява тази несериозна защитна теза. Всъщност подсъдимият е разтоварил в стопанския двор два от чувалите собственост на ЕТ “ИВИС-Р Л.К.”***. И на следващия ден при торенето чувалите в камиона му вече са били по-малко от 20, което е видно от показанията на св.Н. Д., участвал в торенето, който сочи, че след като били изпразнени 12 чувала при торенето в камиона имало още 5 чувала. А предния ден били натоварени 20 чувала, което означава, че някой от чувалите с тор липсвали. Това показва несъмнено, че именно два от натоварените предния ден чували са били оставени от подсъдимия в стопанския двор в с. Ос., като намерението му очевидно е било да ги прибере след това за себе си.

Така изложената фактическа обстановка налага следните правни изводи: С деянието си подсъдимият Й.Х.Й. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението длъжностно присвояване по чл.205, ал.1, т.1, във вр. с чл.201 от НК, тъй като на 29.01.2013г. в с. Ос., общ. Р. в качеството си на длъжностно лице – шофьор на ЕТ “ИВИС-Р-Л.К.”***, с управител Л.В.К. *** е присвоил чужди вещи – два боя чували с азотна тор “Карбамид” с общо тегло 1000 кг. на стойност 966 лв, собственост на ЕТ “ИВИС-Р-Л.К.”***, поверени му да ги пази, като присвоените вещи са внесени до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд. Подсъдимият е имал качеството длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б. “б” от НК, тъй като като шьофьор превозващ товари е имал и задължения свързани с пазене на чуждо имущество при ЕТ, което е видно и от длъжностната му характеристика. В случая той е присвоил вещи поворени му да ги пази / два чувала тор/, като ги е разтоварил на място различно от местоназначението им, очевидно с намерението впоследствие да си ги прибере. При това е действал с пряк умисъл. Тъй като до приключване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд предметът на престъплението е възстановен, то деянието на подсъдимия се квалифицира по привилигирования състав на чл. чл.205, ал.1, т.1, във вр. с чл.201 от НК.

Индивидуализирайки наказанието на подсъдимия Й. съдът отчита, че все пак подсъдсимия се счита неосъждан /реабилитиран/. При това следва да му бъде наложено наказание лишаване от свобода под средния законов размер, а именно шест месеца лишаване от свобода, като на основание чл.66, ал.1 от НК изтърпяването на същото наказание следва да бъде отложено за изпитателен срок от три години.

С оглед изхода на делото подсъдимия следва да бъде осъден да заплати и разноските по същото.

Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: