Р Е Ш Е
Н И Е
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Разградският районен съд състав
На шести март две
хиляди и тринадесета година
в публично
заседание в състав:
Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА
секретар В.Д.
прокурор
като разгледа докладваното от
съдията гр.д.№1818 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е с правно основание чл.53 ал.2 от ЗКИР.
Депозирана
е искова молба от Р.М.М., с която е предявила обективно съединени искове срещу М.Х.К.
и С.А.К. /л.87/ за установяване
наличието на грешка при
определяне на кадастралната граница между
поземлен имот 62089.502.260 и имот 62089.502.1357 по кадастралната карта
и кадастралните регистри на с.Раковски и за установяване, че ищцата е
собственик на 260 кв.м. към момента на приемане на предходните планове на
с.Раковски от 1932 и 1974 г., неправомерно включени в имот 62089.502.1357 с приемането на кадастралната карта, за
отстъпване на собствеността и предаване на владение на 1/2 част от
самостоятелен обект с идентификатор 62089.502.13.57.1, както и иск за заплащане
на сумата 30 лв., представляващи 1/3 от месечния наем на такъв вид помещение, считано
от датата на предявяване на исковата молба до предаване на владението на 1/2
идеална част от сградата като обезщетение за нейното ползване. Сочи, че е
придобила дворно място с площ 880 кв.м.,
парцел VІІІ-260 в кв.71 ведно с построените в дворното място къща, пещник и
хамбар и дворно място с площ 770 кв.м.
парцел ХІV-260 о кв.71 по плана на с.Раковски по наследство ведно със
сестрите си . Д. и Г. Ф.. Общите им наследодатели М. Ф. М. и А. Б.
Ф. са придобили двата имота по давност. Сочат, че към датата на придобиване на
имота от покойните им наследодатели регулационния план от 1974 г. не е приложен
и имотите са се владяли в имотни граници съгласно предходния план на селото, по
който са били общ имот с №260. Между
имота на ищцата и нейните сънаследници и имота на ответника е имало каменна
ограда, която била съборена 1992 г. и в началото на 21 век съседния имот бил
придобит от ответника. Твърди, че след влизането на ответника в имота същият
преместил оградата на имотната граница между имота на ищцата и имота на трето
лице, започнал да събаря съществуващата в имота къща-близнак и е завладял част от мястото, като тази част
е включена в имота на ответника при изготвянето и одобряването на кадастралната
карта. В с.з. е поискано и допуснато намаление на исковете като същите е считат
предявени за сумата 20 лв. месечно обезщетение за лишаване от възможността да
се ползва реално обособеното североизточно жилище, втория от исковете е намален
досежно площ от 39 кв.м., а искът по чл.108 от ЗС – ограничен до предмета на
североизточното жилище.
Ответникът в писмения отговор /л.66/ счита исковете за неоснователни. Твърди, че
регулационния план от 1974 г. на с.Раковски не е бил приложен, че с решение по
гр.д.№317/1991 г. наследодателят на праводателя на ответника е признат за
собственик на парцел ХІV-260, както и че именно този имот са придобили
ответниците, че при изработване на кадастралната карта имотът е заснет по
имотни граници съгласно кадастралния план от 1971 г. Твърди, че е придобил по
давност правото на собственост по отношение на къщата в имота с идентификатор
62089.502.1357.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, установи следната фактическа обстановка: Ищцата е една от наследниците на М. Ф. М. и А. Б. Ф., починали съответно на 15.12.1975 г. и 07.11.1993 г. Останалите наследници на двамата са Г. М. Ф. и М. М. Д. Приживе –на 16.11.1974 г. техният общ наследодател е закупил недвижим имот дворно място от 880 кв.м. урегулирано с неуредени регулационни отношения , с построените в него къща, пещник и хамбар в с.Раковски, за което е отреден парцел VІІІ-260 в кв.71 по плана на селото, както и празно дворно място от 770 кв.м., урегулирано, с неуредени регулационни отношения в с.Раковски, за което е отреден парцел ХІV-260 в кв.71 по плана на селото.
Ответниците – съпрузите М. и С.К. са закупили с нотариален акт №70, т.2, рег.№235/2011 г. на нотариус Р.Иванова с рег.№378 поземлен имот с площ 2520 кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване – ниско застрояване, за който по одобрените със заповед №РД-18-38/10.07.2007 г. на Изпълнителния директор на АК кадастрална карта и кадастрални регистри на с.Раковски е отреден имот с идентификатор 62089.502.1357, стар идентификатор 62089.502.261, съставляващ парцел VІ-261 в кв.71 съгласно документа за собственост заедно с построения в него самостоятелен обект – сграда с идентификатор 61089.502.1357.1. Продавач по сделката е С. М. Ф. Праводателя на последния – М. Ф. е бил признат с нотариален акт №127, т.4, дело №1920/1992 г. за собственик на празно дворно място от 770 кв.м., съставляващо урегулиран парцел №ХІV-260 от кв.71 по плана на с.Раковски, общ.Разград с неуредени сметки по регулация за 135 кв.м. Същият през 1957 г. е придобил право на собственост по отношение на 2,5 дка дворно място в с.Раковски. През 1974 г. М. Ф. е подарил на С. М. Ф. дворно място от 700 кв.м. урегулирано с неуредени регулационни отношения, за което е отреден парцел VІ-261 в кв.71. Друго дворно място – с площ 960 кв.м., с неуредени регулационни отношения, за което е отреден парцел VІІ-261 в кв.71 по плана на селото е подарен /л.75/ на Д. М. М.. Последният по-късно е починал, като е оставил за свои наследници родителите си /л.76/, а те двамата след смъртта си – С. М. Ф.
Според заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза дворищната регулация по плана от 1932 г. между парцели VІ-372 и ХІІ-370 от кв.16 не е била приложена и същите парцели не са били урегулирани. Поради това обстоятелство следващият кадастрален план на с.Раковски, който е послужил за основа на застроителния и регулационен план на селото, одобрен със заповед №338/1974г. е заснел предходните имоти с пл.№372 и №375 като нов общ имот с планоснимачен №260, а бившите имоти с №370 и №373 и част от 371 като нов общ имот с планоснимачен №261. По време на действие на плана от 1932 г. наследодателят на ищцата и наследодателят на праводателя на ответника са владеели имотите в техните кадастрални граници. Парцел с №ХV-261 от кв.71 по плана от 1974 г. е урегулиран. Парцел ХІV-260 по същия план не е урегулиран поради това, че наследодателят на ищците в качеството си на собственик на парцела по пункт.2 на нотариален акт №116/16.11.1974 г., т.ІІІ, дело №1240/1974 г. не е придобил по регулация придаваемите части от съседните имоти с №259 и №261 и цялата тупикова улица. По време на действие на плана от 1974 г. наследодателят на ищцата и наследодателя на праводателя на ответниците са владеели имоти №260 и №261 в техните кадастрални граници. Границата между тзи два имота по плана от 1932 г. в участъка на жилищната сграда е преминавала през самата сграда. Същата граница в същия участък по плана от 1974 г. е прокарана да преминава по северозападната фасада на жилищната сграда. В останалите участъци границите между имоти с пл.№260 и пл.№261 по плана от 1974 съвпадат с границите по плана от 1932 г. и са материализирани с паянтови огради. Границата между поземлени имоти с идентификатор 62089.502.260 и 62089.502.1357 по кадастралната карта и кадастралните рекистри от 2007 г. в участъка на жилищната сграда е прокарана да преминава по североизточната фасада на сградата. В останалите участъци границите между имоти с идентификатори 62089.502.1357 и 62089.502.260 по кадастралната карта от 2007 г. съвпадат с границите по плана от 1974 г. и са материализирани с паянтови огради. В кадастралната карта от 2007 г. тупиковата улица не е изобразена. Същата е затворена от юг откъм селската улица и източната граница на бившия имот с пл.№261 е премахната и тупиковата улица е присъединена към територията на имот с №62089.502.261 впоследствие с №62089.502.1357. В резултат на това източната граница на този имот е съвпаднала със западната кадастрална граница на имот 62089.502.259. В резултат на различното изобразяване на жилищната сграда в плана от 1974 г. и в кадастралната карта от 2007 г. сградата и дворното място под нея в границите на застроената й площ е вписана и в нотариалния акт на наследодателя на ищците с №116, /л.6/ и в нотариалния акт на наследодателя на праводателя на ответниците /л.69/. Жилищната сграда с №62089.502.1357.1 построена в началото на 20-ти век е едноетажна, като в приезмния енаж на сградата, който е изграден от каменна зидария е разположен оборът. Над него е построен жилищния етаж с паянтова конструкция, в който са обособени две жилища – североизточно и югозападно със самостоятелни входове. Сградата е застрашена от самосрутване и е необитаема от поне 30 години. В с.з. вещото лице пояснява, че тупиковата улица е общинска собственост. В плана от 1932 г. е било предвидено имота на праводателя на ищцата да е с излаз на улица от другата страна, тази улица е предвидена в плана, но към настоящия момент не е изградена, а това е границата на населеното място. В н.а. на л.70 на праводателя на ответниците според вещото лице е допусната грешка, като е посочено, че 135 кв.м. са неуредените регулационни отношения, а всъщност 135 кв.м. са притежаваните от праводателя, а останалите са неуредени. В нотариалния акт на л.6 на праводателя на ищцата също е била допусната грешка като жилищната сграда е описана в парцел VІІІ-260, а тя тогава е била разположена в парцел ХІV-260, който погрешно е описан като празно дворно място. Според вещото лице няма пречка границата между двата имота да минава през сградата, тъй като същата е била построена за две семейства, а вратата към имот 260 на място е затворена.
Според показанията на свид.И. между входната врата за имота и главната улица е имало тясна уличка, дълга около 10 м. По цялото протежение на улицата е имало огради към двата съседни имота. Къщата е била разположена в близост до входната врата на имота. Нейните сродници – ищците живеели в едната част на къщата, а С. Ф. притежавали другата част, но по-късно си построили нова къща в имота, който бил съседен на ищците. Сопред свид.И., собственик на имот 259 къщата на наследодателя на ищцата е била близнак с тази на М. Ф. С. Изхода на имота на ищцата е бил към тупиковата улица и до 1989 г., когато ищцата и майка й се изселили в Турция те минавали от тази тупикова улица. От другата страна на имотите имало само ясаци. През 2009/2010 г. портите били съборени,като свидетелят не е категоричен за причините за това. Оградата също я нямало,като ответниците затворили изхода от тупиковата улица. Според свид.И. ответникът е започнал да събаря къщата от страната, която била на наследодателя на ищцата. От 1989 г. никой не живеел в тази къща и не я ползвал.
Според заключението на назначената по делото оценъчна
експретиза сградата е негодна за обитаване, както към настоящия момент, така и
в предходните години. Вещото лице е определило цена за някакъв вид ползване по
20 лв. на месец, а за период 26.10.2011 г. – 26.02.2014 – 16 месеца по 20 лв. –
320 лв. В с.з. вещото лице обяснява тази цена с видимо лошото състояние на
къщата, влизането в която е опасно. Единствената възможност за ползването на
тази къща е като склад за стари вещи. В нея няма ток и вода. В селото няма
пазар за помещения под наем, както жилищни, така и складови.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, Съдът направи следните правни изводи: Така предявения иск е допустим, тъй като с него се претендира грешка в кадастралния план и по-специално установяване грешка при заснемане границата между имота на наследодателя на ищцата и имота на ответниците към момента на одобряване на кадастралната карта през 2007 г.
Същият се явява основателен във вида, в който е намален в последното с.з. Целта на този иск е установяване на правото на собственост към минал момент – този на влизане в сила на кадастралната карта. Кадастралната карта и кадастралния план са графичен способ за отразяване на пространствените предели на материалното право на собственост към момента на изработване на плана. Ето защо предмет на този иск е установяването, че ищецът е собственик на имота към този момент, което изисква доказване на правното основание за придобиване на вещни права. В случая ищцата е установила, че е наследник на Мехмед Фетов, както и че същият е придобил по давност недвижим имот, който почти съвпада с имот с №62089.502.260. Единственото несъответствие между правото на собственост на ищцата и останалите съсобственици и неговото графично изобразяване е, че в кадастралната карта границата между имот 62089.502.260 и имот 62089.502.1357 е по североизточната част на фасадата на сградата, а следва да бъде по средата на тази сграда, която е била изградена като къща – близнак. Видно от заключението на вещото лице нито един от регулационните планиве на селото не е бил приложен, следователно имотите са придобити в границите, в които са били владени, респ. отразени в предходните кадастрални планове.
По отношение на иска с правно основание чл.108 от ЗС същият е предявен единствено и само за сградата, след уточнението – за обособеното североизточно жилище, състоящо се от тераса и две стаи. За да бъде уважен така предявеният иск е необходимо да се установи, че този обект е собственост на ищцата, че се владее от ответниците и че последните нямат основание за това. Както бе посочено по-горе ищцата и нейните сестри действително са били собственици на това жилище. Не бе установено ответниците да ползват последното. Действително свид.И. в показанията си съобщава за събаряне на тази част от къщата, но и двете вещи лица не са установили следи на ползване или на дейност по събаряне на сградата. Ето защо съдът счита, че не е установено по делото, че ответниците ползват тази част от къщата, поради което счита втория от обективно съединените искове са неоснователен.
По отношение на иска за заплащане на сумата 30 лв., представляваща 1/3 от месечно обезщетение за ползване на имота за периода от датата на депозиране на исковата молба – 26.10.11 г. до предаването на сградата същият се явява неоснователен. Не бе установено ответниците да ползват имота, както не бе установено и някой от ищцата или сестрите й да са желаели да ползват имота, за да се преценява дали са били допуснати да го направят. Ето защо съдът счита, че и третият от обективно съединените искове следва да бъде отхвърлен.
Ищцата е напрали разноски за 610 лв. по трите обективно съединени иска, а ответниците – 450 лв. В съответствие с разпоредбата на чл-78 от ГПК ищцата има право на разноски съразмерно на уважената част от исковете, а ответниците - съразмерно на отхвърлената част от исковете. Ето защо ответниците следва да заплатят на ищцата 203 лв. за разноски по делото, а ищцата на първия ответник /тъй като той е заплатил разноските/ – 300 лв. за разноски по делото.
Воден от
гореизложеното, Разградският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.А.К.,
ЕГН ********** и М.Х.К., ЕГН ********** ***, че в кадастралната карта и
кадастралните регистри на с.Раковски, одобрени със Заповед №РД-18-38/10.07.2007
г. на Изпълнителния директор на АГКК-София кадастралната граница между притежавания от тях имот с
идентификатор №62089.502.1357 и съседния им имот с идентификатор 62089.502.260,
собственост на наследниците на М. Ф. М., починал на 15.12.1975 г., бивш жител ***
и на А. Б. Ф., починала на 07.11.1993 г., бивш жител *** погрешно е заснета по
североизточната фасада на сградата, находяща се между двата имота, а следва да
минава по средата на тази сграда, както е отразено на скица №5 на л.129 от
делото, която скица представлява неразделна част от съдебното решение.
Решението е постановено по иск на Р.М.М.,
ЕГН ********** ***.
ОТХВЪРЛЯ ИСКА, предявен от Р.М.М., ЕГН
********** *** срещу С.А.К., ЕГН ********** и М.Х.К., ЕГН ********** *** за отстъпване
на собствеността и предаване на владението върху североизточното жилище на
сграда с №62089.502.1357.1 като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ ИСКА, предявен от Р.М.М., ЕГН
********** *** срещу С.А.К., ЕГН ********** и М.Х.К., ЕГН ********** *** за
заплащане на сумата 20 лв. месечно за периода от 26.10.2011 г. до предаване
владението върху североизточното жилище на сграда с №62089.502.1357.1 като
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Р.М.М., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на М.Х.К., ЕГН ********** ***,
сумата 300 лв. /триста лева/ за направените по делото разноски.
ОСЪЖДА С.А.К., ЕГН ********** и М.Х.К.,
ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ на Р.М.М., ЕГН ********** *** сумата 203 лв.
/двеста и три лева/ за направените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: