РЕШЕНИЕ

Номер 55 21.03.2013 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На двадесет и първи февруари две хиляди и тринадесета година

В публично заседание в състав:

Председател: Константин Косев

секретар П.Т.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1872 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.415 от ГПК.

Депозирана е искова молба от “Т. Р” ЕАД срещу ЕТ “А-Д-Д К.”, с която при условията на обективно съединяване на исковете са предявени такива за установяване дължимостта на сумите 276,45 лв. за ползвана топлинна енергия за периода 01.01. 2006 г. –31.03.2012г. в имот, находящ се в гр.Разград, ул. Н. Р. №*, вх.* - гараж, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявелнието и 46,31 лв. обезщетение за забава за периода от 01.03.2006 г. до предявяването на заявлението по чл.410 ГПК. Претендира и за заплащане на направените разноски.

Ответникът оспорва исковете. Твърди, че не е в договорни отношения с ищеца по отношение на процесния обект. По отношение на тези за периода преди 05.09.2009 г. прави възражение, че същите са погасени по давност като периодични вземания.

След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът установи следните фактически обстоятелства: По реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1470/2012 г. е издадена заповед за изпълнение срещу ответника за процесните суми. Тази топлоенергия според заявителя, ищец в настоящото производство, се отнася за имот, находящ се в в гр.Разград, ул. Н. Р. №*, вх.* - гараж. При това предявеният установителен иск е допустим по силата на чл.415 от ГПК по силата на който текст, след като е издадена заповед за изпълнение и има подадено възражение от длъжника, заявителят може да предяви установителен иск за сумата, която му е присъдена със заповедта за изпълнение.

По делото не се установява ответникът да е абонат на топлоенергия. Представен е препис от молба от същия за присъединяване към топлопреносната мрежа, както и акт за нетокубатурата на имота му. Същият не е собственик на процесния обект – доказателства в този смисъл не са представени. Всъщност собственик на процесния гараж е друго лице - видно от представения нотариален акт ответникът и съпругата му са дарили процесния гараж на дъщеря си през 1994г., т.е. много преди периода за който ищеца претендира плащане.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи: Предявеният установителен иск е допустим, но се явява неоснователен. Това е така понеже между ищеца и ответника не са налице договорни отношения по които ответникът да дължи плащане, нито ищецът е доставял топлинната енергия в полза на ответника през процесния период. Тази енергия е доставяна на друго лице абонат, а ответникът очевидно не е абонат, поради което от него плащане не следва да се претендира, тъй като същият не е обвързан облигационно. Поради изложеното исковете срещу ответника следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ исковете предявени от “Т. Р” ЕАД – гр. Р., ул. Ч. срещу ЕТ “А-Д-Д. К.”, с които се претендира да бъде прието за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите 276,45 лв. за ползвана топлинна енергия за периода 01.01. 2006 г. –31.03.2012г. в имот, находящ се в гр.Р., ул. Н. Р. №*, вх.* - гараж, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявелнието и 46,31 лв. обезщетение за забава за периода от 01.03.2006 г. до предявяването на заявлението по чл.410 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане в сила на решението делото да се докладва на съдията докладчик по ч.гр.д. №1470/2012 г. на РРС.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: