Р Е Ш Е Н И Е

№ 67, 08.03.2013г., гр.Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД

На седми Февруари 2013 година,

в публично заседание, в състав:

Председател: Николай Борисов

Секретар: Г.А.,

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията НАХД № 1049 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Въззивно административнонаказателно производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Постъпила е жалба от М.Ю.М., ЕГН **********,*** против наказателно постановление № РЗ-10-СЦР-31 / 13.11.2012г., на Началник РДНСК – Северен централен район, с което за нарушение на чл. 185, ал.2, чл.137, ал.3 и чл.148, ал.1 от ЗУТ, на основание чл. 232, ал.2 от ЗУТ, чл. 239, ал.1, т.2 ЗУТ, във вр. с чл. 222, ал.1, т.14 ЗУТ на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 1 000 лв.

Недоволен, жалбоподателят моли съда да отмени НП, като неправилно и незаконосъобразно. Оспорва фактическите обстоятелства, отразени в АУАН, респективно в обжалваното НП.

В съдебно заседание, поддържа доводите изложени в жалбата и моли атакуваното НП да бъде отменено като незаконосъобразно.

Административно наказващият орган, представляван от мл. юрисконсулт Матева намира жалбата за неоснователна и моли за потвърждаване на НП.

РРП при редовност в призоваването не изпраща представител.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното: С н.а. № *,т.*, рег. № **, д.№ ** от ***г. по описа на Нотариус рег. № 380 на НА, с район на действие РС – Разград и с н.а. № *, т.*,рег. № ****, д.№ ** от **г. по описа на Нотариус рег. № 380 на НА, с район на действие РС – Разград, жалбоподателят придобил правото на собственост върху, съответно самостоятелно обособен обект „Салон № 1", находящ се на таванския етаж на жилищна сграда в гр. Разград, общ. Разград, обл. Р.*******, в кв. 18 по плана на гр. Р. с обща застроена площ от 42,90кв.м. и самостоятелно обособен обект„ателие и складова площ", находящ се на таванския етаж на жилищна сграда в гр. Р., общ. Р., обл. Р. на ул. „ *****, в кв. 18 по плана на гр. Р. с обща застроена площ 61,39кв.м. През м. Април 2012г. жалбоподателят предприел строително – ремонтни работи и от двата самостоятелно обособени обекта, чрез събаряне на преградна стена обособил един обект, като съгласно становище на проектант – конструктор В. В. за извършените строително – ремонтни работи, не се изисквало разрешение за строеж, тъй като се касаело за вътрешно преустройство без промяна на предназначението и увеличаване на натоварванията. В хода на строително – ремонтните работи, жалбоподателят предприел и извършил: в обособеният самостоятелен обект „ателие и складова площ", премахнал част от северозападната външна ограждаща стена,като на нейно място монтирал прозорци с размери 300/150см и врата с размери 100/190см, осигуряващи нов изход към северозападната част от откритата покривна
тераса на сградата. В обособеният самостоятелен обект „салон” - премахнал част от югоизточната външна ограждаща стена, като на нейно място монтирал прозорци с размери 320/150см и врата с размери 100/190см, осигуряващи нов изход към югоизточната част от откритата покривната тераса на сградата. Премахнал част от съществуващ преграден зид на ниво +12,90м (съгласно чертеж „Разпределение V ет. на жил. блок на ОНС - гр. Разград) между стьлбищната площадкаипомещение „Складова площ", като е оставен отвор с ширина 1,80м. и височина 2,20м. Същевременно направил отвор и монтирал врата с размери 80/200см между „Складова площ" и „Салон 1", с което осъществил свободен преход между всички помещения. На стьлбищната площадка на ниво +13,25м (съгласно чертеж „Разпределение Vет. На жил. блок на ОНС - гр.Разград), непосредствено до двете съществуващи врати за изход към откритата покривна тераса на сградата е изградил преграден зид и монтирал входна врата с размери 100/200см, с което завзел приблизително 9,39м² общи части от сградата и осъществил приобщаването им към собствените самостоятелни обекти.

Последвала жалба до РДНСК – Разград от Домоуправител на ЕС – гр. Р.*******, против извършените строително – ремонтни работи, в отговор на която контролни органи от РДНСК – Разград, посетили адреси и извършили оглед на място. Проверката приключила с Констативен протокол от 07.05.2012г., в присъствието на майката на жалбоподателят. Изводите от проверката били, че е налице незаконен строеж, тъй като в Община Разград не са открити строителни книжа за извършеното преустройство. Срещу констатациите в протокола постъпило възражение с приложения.

На 02.10.2012г. работна група от РДНСК – Разград в присъствие на майката на жалбоподателя, упълномощена от него, отново извършила проверка на място, изготвила фотоснимки, скици, констатирала в пълен обем извършените строителни дейности и издала Констативен акт № Р – 10/02.10.2012г. в който било отразено, че е налице строеж „ Преустройство на два самостоятелно обособени обекта в един със завземане на общи части от сградата и съществено изменяне на общи части на сградата”, извършен в нарушение на чл.137, ал.3 и чл.148, ал.1, чл.185, ал.2 от ЗУТ.

На 02.10.2012г. в присъствие на жалбоподателя бил съставен АУАН Рз-7, в който били описани констатираните строително – ремонтни работи, квалифицирани като незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2,т.2 от ЗУТ, а нарушението извършено от жалбоподателя било квалифицирано като такова по чл.137, ал.3 и чл.148, ал.1 и чл.185, ал.2 от ЗУТ. АУАН бил връчен на жалбоподателя и подписан от него без възражения. Въпреки и след законовия срок по ЗАНН, пред адм. наказващия орган постъпили писмени възражения, с които по същество жалбоподателят оспорвал констатациите по съставения АУАН. На база съставения АУАН на 13.11.2012г. било издадено и процесното НП, в което нарушението е описано по идентичен с АУАН начин, също квалифицирано като такова по чл.137, ал.3 и чл.148, ал.1 и чл.185, ал.2 от ЗУТ, а на основание чл. 232, ал.2 от ЗУТ, чл. 239, ал.1, т.2 ЗУТ, във вр. с чл. 222, ал.1, т.14 ЗУТ на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 1 000 лв. НП редовно връчено на жалбоподателя на 04.12.2012г. Жалбата срещу него постъпила при адм. наказващия орган с пощенско клеймо от 11.12.2012г.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Жалбата е допустима, като подадена в законноустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване адм. акт.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

Наказателното постановление, както и Актът за установяване на допуснатото от жалбоподателя административно нарушение, са съставени в предвидените за това срокове, от надлежен орган и при спазване на изискуемите се за тяхната валидност форма и съдържание. Констатираното от проверяващия орган административно нарушение е надлежно индивидуализирано, като са посочени дата и място на извършване, съдържа се кратко описание на нарушението от фактическа страна, посочени са конкретните законови разпоредби, нарушени с това деяние и съответните норми, въз основа на които следва да се ангажира административно наказателната отговорност на жалбоподателя. Посоченото като извършено от жалбоподателя нарушение е съставомерно, т. е. съставлява фактическия състав на визираната в Наказателното постановление законова норма и е основание за реализирането на административно-наказателната отговорност съгласно тази разпоредба. При определяне на административното наказание наказващият орган не е излязъл от рамките на установеното с акта нарушение, като е наложил санкция в пределите, предвидени от закона.

От изложеното, съдът намира, че с процесното НП ясно, точно и конкретно от фактическа и правна страна са посочени предпоставките и основанията, и всички необходими елементи, които определят и индивидуализират административното нарушение, вменено във вина на нарушителя, поради което по своята форма и съдържание, то отговаря на изискванията на чл.57, ал.1 от ЗАНН от формална страна.

Събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства, не налагат извод за фактическа обстановка, различна от възприетата такава от наказващия орган.

Видно от представените по делото документи, се установява, че незаконното строителство е извършено в таванския етаж на жилищна сграда в гр. Р., общ. Р., обл. Р. ******, в кв. 18 по плана на гр. Р. Съобразно това и по силата на Нотариални актове№ *,т.*, рег. № ***, д.№ *** от ***г. и № *, т.*,рег. № ***, д.№ ** от **г. по описа на Нотариус рег. № 380 на НА, с район на действие РС – Разград,, към настоящия момент обектите са собственост на жалбоподателя, поради което същият се явява възложител по смисъла на закона.

Хипотезите на чл. 225, ал. 2, т. 1 и 2, във връзка с  чл. 137, ал. 3 от ЗУТ уреждат изискванията извършваните строежи да се изпълняват в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план и съгласувани и одобрени инвестиционни проекти при условията и реда на ЗУТ, което е пораждащ законосъобразното им извършване факт според чл. 148, ал. 1 от ЗУТ и ги включва в категорията на разрешените строежи.

За да е налице "строеж" по смисъла на ЗУТ, не е необходимо изграждането на нов обект, за такава дейност се считат и всички преустройства, съставляващи основен ремонт, реконструкция или преустройство на вече изграден обект, независимо дали се променя неговото предназначение. За да е налице незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, е необходимо строежът да е извършен без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж.По съществото на спора, съдът счита за установено по категоричен и несъмнен начин, че извършеното от жалбоподателя строителство е незаконно по смисъла на чл. 225 ал. 2 т.2 от ЗУТ. Същото е изпълнено без да са издадени предвидените в закона строителни книжа, като същевременно не е взето и съгласието на всички съсобственици- непосредствени съседи на обекта /отдолу/, относно пробиването на отвор и монтиране на прозорец в обща част на сградата, съгласно чл. 185 ал. 2 от ЗУТ, във връзка с чл. 38 от Закона за собствеността. От доказателствата по делото е установено, че сградата, в която е извършено строителството е в режим на етажна собственост - чл. 37 от ЗС. Обект на етажна собственост е недвижим имот-сграда или постройка, който се състои от етажи или други самостоятелни обекти, обособени като такива съгласно техническите правила и норми на строителството. Обособените самостоятелни обекти в сградата принадлежат на различни собственици, а по отношение на общите части на сградата е налице съсобственост между отделните етажни собственици. Разпоредбата на чл. 38 ал. 1 от ЗС, дава дефиниция на понятието "общи части" на сграда, между, между които са и външните стени и етажните площадки. По делото безспорно е установено, че в обособеният самостоятелен обект „ателие и складова площ", премахнал част от северозападната външна ограждаща стена,като на нейно място монтирал прозорци с размери 300/150см и врата с размери 100/190см, осигуряващи нов изход към северозападната част от откритата покривна тераса на сградата. В обособеният самостоятелен обект „салон” - премахнал част от югоизточната външна ограждаща стена, като на нейно място монтирал прозорци с размери 320/150см и врата с размери 100/190см, осигуряващи нов изход към югоизточната част от откритата покривната тераса на сградата. На стьлбищната площадка на ниво +13,25м (съгласно чертеж „Разпределение Vет. На жил. блок на ОНС - гр.Разград), непосредствено до двете съществуващи врати за изход към откритата покривна тераса на сградата е изградил преграден зид и монтирал входна врата с размери 100/200см, с което завзел приблизително 9,39м² общи части от сградата и осъществил приобщаването им към собствените самостоятелни обекти. Всичко това е довело до изменение на фасадата на сградата, което следва да се приеме за съществено изменение на същата, като обща част на сградата, при което приложима е била разпоредбата на чл. 185 ал. 2 от ЗУТ, съгласно която при такова преустройство се изисква в кумулативна даденост решение на общото събрание на етажната собственост, каквото по делото не е представено и изричното писмено съгласие на непосредствените съседи на обекта, собственици на жилища, което също не е представено. Предвид на това, преустройството не попада в хипотезата на чл. 185 ал. 1 т. 3 от ЗУТ. Предвид вида и характера на изграденото и съобразно с разпоредбите на чл. 137 ал. 3 и чл. 148 ал. 1 и 2 от ЗУТ, в случая строителството е извършено и без одобрен инвестиционен проект и без разрешение за строеж. В този смисъл са доказателствата по делото и съдът, счита че не са налице условията на чл. 151 от ЗУТ.

В този смисъл атакуваното НП, следва да бъде потвърдено, като законосъобразно. Всички възражения и доводи отправени от страна на процесуалния представител на жалбоподателят съда намира за неоснователни.

Воден от изложените съображения, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА НП № РЗ-10-СЦР-31 / 13.11.2012г., на Началник РДНСК – Северен централен район, с което за нарушение на чл. 185, ал.2, чл.137, ал.3 и чл.148, ал.1 от ЗУТ, на основание чл. 232, ал.2 от ЗУТ, чл. 239, ал.1, т.2 ЗУТ, във вр. с чл. 222, ал.1, т.14 ЗУТ на М.Ю.М., ЕГН **********,*** е наложена глоба в размер на 1 000 лв., като правилно и законосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Разград в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: