Р Е Ш Е Н И Е

№ 73 08.03.2013 година град Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ................. състав

на осми февруари 2013 година

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА

секретар Д.Д.

прокурор .......................

като разгледа докладваното от съдията

АНДело № 1051 по описа за 2012 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от С.К.С., ЕГН ********** против наказателно постановление № *** г. на началник сектор в териториален сектор “Р. К.” гр. Р., РЦ “Р. К. – С. Б.”, ГД “Р. к.” в ИАРА, с което за нарушение на чл.17 ал.1 от Закон за рибарството и аквакултурите на основание чл. 56 ал.1 от ЗРА му е наложено административно наказание "глоба" в размер на 2000 лв.

Жалбоподателят моли, като незаконосъобразно наказателното постановление да бъде отменено изцяло, оспорвайки авторството на осъщественото нарушение.

Административнонаказващият орган изразява становище, че жалбата е неоснователна, а наказателното постановление като законосъобразно следва да бъде потвърдено изцяло.

Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На *** г., около *** ч. контролните органи по ЗРА, в изпълнение на своите правомощия по закона, осъществили проверка в землището на с.Л. С уред за нощно виждане проверяващите видели на отсрещния бряг, спрямо този на който те се намирали, лице, което вади мрежи от водата. При пристигането си на место, установили че жалбоподателят С. е седнал в автомобил, а в касетки до него има сгънати мрежи. Други лица там нямало. Провели разговор с него за дължината на мрежите, които по – късно и измерили и установили че са 400 м. Контролните органи приели, че жалбоподателят извършва стопански риболов с мрежите във водите на язовира, който не е разрешен за този вид риболов в нарушение на чл. 17 ал.1 от ЗРА и актосъставителя св. Б., съставил за това АУАН с бл. № ***, който бил предявен и подписан от жалбоподателя без възражения. Мрежите били иззети и след заминаването на С., проверяващите освободили от тях 10 кг. каракуда, която върнали в язовира. Въз основа на акта, на *** г., било издадено и атакуваното НП, с което санкционираното нарушение е описано, като извършване на стопански риболов с шест броя хрилни мрежи без разрешително и в акваторията на обекти извън посочените в текста на чл. 17 ал.1 от ЗРА, квалифицирано е като такова по чл. 17 ал.1 от ЗРА и административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на осн. чл. 56 ал.1 от ЗРА с налагане на административно наказание “глоба” в размер на 2 000 лв.

Безспорно установено е и, че жалбоподателят не притежава разрешително за стопански риболов.

Въз основа на събраните в хода на производството гласни доказателствени средства – показанията на актосъставителя се установява идентична с описаната в АУАН фактическа обстановка.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

Като подадена в срок, против акт подлежащ на съдебен контрол от лице имащо право на жалба, жалбата се явява допустима.

Разгледана по същество същата е основателна, по следните съображения:

В разпоредбата на пар.1 т.28 от ДР на ЗРА е дадена легална дефиниция на понятието стопански риболов по смисъла на т. 26 – «Дейност, при която се извършва улов на риба и други водни организми в определените за това обекти с разрешени уреди и средства с цел стопанска дейност и реализиране на доход, независимо от това, дали дейността се извършва постоянно, сезонно или временно. За стопански риболов по смисъла на този закон се смята и риболов, извършван с уреди, различни от тези по чл. 24, ал. 1, и/или при който уловената риба или други водни организми е в размер, надхвърлящ определените в чл. 24, ал. 3 количества». В настоящия случай, нито в съставения АУАН, нито в издаденото въз основа на него наказателното постановление обаче, са посочени обстоятелствата мотивирали актосъставителя, а по – късно и административнонаказващият орган да приеме, че осъществявания от жалбоподателя риболов е стопански такъв. За да е осъществена разпоредбата на чл. 56 ал.1 от ЗРА, на основание на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя обаче, от обективна страна следва осъществавания риболов да е именно стопански, а не любителски, доколкото същата /в редакцията до ДВ бр. 102/ гласи: «Който извършва стопански риболов без разрешително, в нарушение на чл. 17, се наказва с глоба от 1500 до 3000 лв.» Действително това обстоятелство /че извършвания риболов е стопански/ декларативно е залегнало в съдържанието на атакуваното НП, без същевременно да е посочено, коя от хипотезите на т.28 е налице – дали се извършва улов на риба в определени за това обекти с разрешени уреди и средства със специална цел - стопанска дейност и реализиране на доходи, или риболова се извършва с уреди различни от тези по чл. 24, ал. 1, и/или при който уловената риба или други водни организми е в размер, надхвърлящ определените в чл. 24, ал. 3 количества. Същевременно за квалифициране на улова, като стопански по втората от хипотезите на т.28 от пар.1, законът препраща изрично към разпоредбата на чл. 24 ал.3, която си служи с понятието брой, а не килограм, а в НП не се сочи уловеното количество да е над допустимите норми. Не е посочено и риболова да е извършван с уреди различни от тези по чл. 24 ал.1 ЗРА, което обстоятелство да е послужило за основание на административнонаказващия орган да приеме, че се осъществява стопански такъв. При така извършеното описание на санкционираното нарушение неясно остава в какво именно се изразява то и дали същото е съставомерно по текста, посочен за виновно нарушен – чл. 17 ал.1 от ЗРА, а не по друг текст от закона. Ето защо и като не е посочил всички признаците на нарушението от обективна страна, административоннаказващият орган не е изпълнил вменените му от разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН задължения да извърши такова описание на нарушението по начин позволяващ на субекта на същото да знае какво конкретно му е вменено в отговорност, а оттам и да реализира адекватно правото си на защита.

Ето защо, съдът намира, че атакуваното НП не отговаря на формалните изисквания на закона, досежно своето съдържание, поради което и същото следва да бъде отменено на посоченото по – горе основание, без да се дължи произнасяне по същество.

Воден от изложеното до тук и на осн чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ наказателно постановление № *** г. на началник сектор в териториален сектор “Р. к.” гр. Р., РЦ “Р. к. – С. Б.”, ГД “Р. к.” в ИАРА, с което за нарушение на чл.17 ал.1 от Закон за рибарството и аквакултурите на основание чл. 56 ал.1 от ЗРА на С.К.С., ЕГН ********** е наложено административно наказание "глоба" в размер на 2000 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред АС Разград в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: