МОТИВИ към присъда № 124/05.03.2013г. по НОХД № 1005/12г. по описа на РС – Разград

Постъпил е обвинителен акт срещу С.Ж.А. ЕГН **********, за това, че за времето от 15.09.2000 година до 18.09.2000 година в град Р., в местността “ПЧ.”, от почивна станция, собственост на “Д.” АД град Р. в съучастие със С.Б.Х. *** и С.А.Ц. ***, в условията на повторност, като случаят не е маловажен, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот и чрез използване на МПС – лек автомобил ВАЗ 2101 с рег. № ** **** **, е отнел чужди движими вещи – CD стереоуредба “Панасоник” на стойност 365 лева, микровълнова фурна “Мулинекс” на стойност 255 лев, 5 броя CD дискове с музика на стойност 75 лева, цветен телевизор “Електрон” на стойност 45 лева, цветен телевизор “Сони” на стойност 250 лева, касов апарат “Самсунг” на стойност 230 лева и тунер за сателитна антена на стойност 120 лева, всичко на обща стойност 1340 лева, от владението на “Д.” АД град Р. в несъстоятелност, представлявано от синдик – М.С.М. ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1, т. 4, пр. 1 и т. 7 във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.

Представителят на РП-Разград поддържа обвинението и предлага осъдителна присъда с налагане на наказание ориентирано към минимума предвиден в НК. Счита, че изтърпяването на наказанието лишаване от свобода, следва да бъде отложено за изпитателен срок по реда на чл.66, ал1 от НК.

Подсъдимият С.Ж.А. ЕГН ********** редовно призован не се явява. Местоживеенето му е неизвестно. Производството се провежда по реда на чл.269, ал.3, т.3 от НПК. Назначеният служебен защитник, счита обвинението за доказано, моли съда за минимално наказание.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият С.Ж.А. е роден на *** ***, живущ ***, български гражданин, с основно образование, женен, осъждан, ЕГН **********.

Подс. С.Ж.А. и свидетелите С.А.Ц. и С.Б.Х. живеели в гр.И., познавали се и били приятели.

Един ден за времето от 15.09.2000г. до 18.09.2000г. двамата свидетели и подс.Ст.А. отишли с лек автомобил ВАЗ 2101 с рег. № ** ******, собственост на св.Ст.Ц.,*** до местността „ПЧ." в гр.Р., в близост до почивна станция, собственост на „Д."АД-гр.Р. След това спрели автомобила в гориста местност, близо до сградата на станцията, след което слезли от него и отишли пеша до станцията. Часът бил около полунощ. Там установили, че в станцията нямало никой, след което разбили входната врата и част от вратите на вътрешните помещения и по този начин проникнали вътре в сградата. От там извършили кражба на следните вещи: СД стереоуредба „Панасоник", модел 5А-АК 45 с два броя тонколони и дистанционно управление, микровълнова фурна „Мулинекс", 5 броя СД дискове с музика, цветен телевизор „Електрон", цветен телевизор „Сони", касов апарат „Самсунг" и тунер за сателитна антена, собственост на „Д."АД - гр.Р. След това пренесли вещите, предмет на престъплението, на ръце до лекия автомобил, с който били пристигнали, натоварили ги в багажника, качили се в автомобила и се прибрали в гр. И. През един от следващите дни продали стереоуредбата с компактдиск, марка „Панасоник", модел 5А-АК 45, с два броя тонколони и дистанционно управление, микровълнова фурна марка „Микро-шеф" модел А94505, „Мулинекс" и 5 бр.компактдискове със записи на св.Н.Н.С. за сумата от 390 лева общо, без да му заявят, че същите са предмет на престъпление.

След разкриване на деянието, с протокол за доброволно предаване от 28.11.2000г., св.Н.С. предал на служител от РУП-гр. Разград, следните вещи предмет на престъплението: стереоуредба със компактдиск марка „Панасоник" модел 5А-АК 45, със два броя тонколони и дистанционно управление, микровълнова фурна марка „Микро-шеф" модел А94505, „Мулинекс", 5 бр.компактдискове със запис.

Същите с разписка са върнати на св.Р., който към него момент е бил домакин на почивната станция, собственост на „Д." АД-гр. Р.

От заключението на назначената по делото оценъчна експертиза е видно, че стойността на вещите, предмет на посегателство, е общо в размер на 1340 лева.

По отношение на съучастниците на подс. А. – св. С.А.Ц. и св. С.Б.Х. е налице приключило съдебно производство НОХД № ***/****г. по описа на РС – Разград, за същото престъпление, с което са осъдени с влезли в сила присъди.

Видно от приложената справка с осъжданията на подс. Ст. А. е, че същият е извършил деянието след като е осъждан с С Присъда № 191/05.11.1997г. по НОХД № 16/1993г. на РС- И., влязла в сила на 20.11.1997г., с която е бил признат за виновен в извършването на престъпление чл.195, ал,2 във вр. с ал.1, т.З и 5 от НК, като му е било наложено наказание З години „Лишаване от свобода", изтърпяването на което, на основание чл.66, ал.1 от НК, е било отложено за изпитателен срок от 5 години.

Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите М. М., М. А., Свм. Х., Споразумение между РРП и подс. Ст. Ц. и Св. Х., одобрено с Определение от 24.10.2012г. по НОХД № 603/12г. от РС – Разград, от заключението на вещото лице по назначената в досъдебното приозводство оценителна експертиза, прието по реда на чл.282,ал.3 от НПК, и от писмените доказателства по делото, находящи се в ДП № 1177/2000г. по описа на РУП – Разград, приобщени по реда на чл.283 от НПК : Протокорли за оглед на местопроизшествие, Постановление на РРП от 24.07.2012г. за разделяне на материалите по ДП № 1177/2000г. по описа на РУП – Разград, Характеристична Справка на подсъдимия, Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на подсъдимия, Справка за съдимост на подсъдимия.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното: Обвинението е доказано по несъмнен и категоричен начин: за времето от 15.09.2000 година до 18.09.2000 година в град Р., в местността “ПЧ.”, от почивна станция, собственост на “Д.” АД град Р. в съучастие със С.Б.Х. *** и С.А.Ц. ***, в условията на повторност, като случаят не е маловажен, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот и чрез използване на МПС – лек автомобил ВАЗ 2101 с рег. № ** **** **, е отнел чужди движими вещи – CD стереоуредба “Панасоник” на стойност 365 лева, микровълнова фурна “Мулинекс” на стойност 255 лев, 5 броя CD дискове с музика на стойност 75 лева, цветен телевизор “Електрон” на стойност 45 лева, цветен телевизор “Сони” на стойност 250 лева, касов апарат “Самсунг” на стойност 230 лева и тунер за сателитна антена на стойност 120 лева, всичко на обща стойност 1340 лева, от владението на “Д.” АД град Разград в несъстоятелност, представлявано от синдик – М.С.М. ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1, т. 4, пр. 1 и т. 7 във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.

Налице е пряк умисъл, тъй като подсъдимия е осъзнавал, че отнема чужди движими вещи не въз основа на закон, отнемането на вещите е станало след разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот и чрез използване на МПС – лек автомобил ВАЗ 2101 с рег. № ** **** **, предвид предишните осъждания та подс. А., деянието е извършено в условията на повторност, като случая е немаловажен, подс. А. е съзнавал общественоопасния характер на деянието и е предвиждал настъпването на общественоопасните последици и е искал настъпването им противозаконно да осъществи фактическа власт върху отнетите чужди, движими вещи и да се разпореди с тях като със свои, което е и сторил. Деянието е извършено при общност на умисъла с другите двама съучастници, като всеки един от тях е съзнавал, че участва в деянието със собствени действия при обща цел.

Предвид предишните осъждания на подс. А., той от обективна и субективна страна е ангажирал наказателната си отговорност по чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1, т. 4, пр. 1 и т. 7 във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.

При определяне на наказанието съдът отчете като отегчаващи отговорността обстоятелства – че деянието е извършено след като подс. А. е изтърпял ефективно наказание „ лишаване от свобода”, наложено му след като е извършил множество престъпления от същият вид - против собствеността, което въпреки това не го е мотивирало да се поправи. Това от своя страна говори, че подс. А. е личност с висока степен на обществена опасност, спрямо когото следва да бъде наложено едно по сериозно по интензитет наказание „ лишаване от свобода”. От друга страна обаче проточилото се повече от 10 години разследване в досъдебната фаза на производството, съгласно чл.6 на ЕКЗПЧ, би довело до една неоправдана във времето санкция. Съдът, намира за съответно на извършеното престъпление наказанието лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, което следва да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затвор.

Съдът осъди подсъдимия С.Ж.А., да заплати по сметка на държавния бюджет сумата 23,00лева, представляваща разноски на досъдебното производство.

В този смисъл съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: