Р Е Ш Е Н И Е

Номер 84 29.03.2013 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На двадесети март две хиляди и тринадесета година

в публично заседание в състав:

Председател: Н. ГЕНЧЕВА

Секретар Ж.Р.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№2256 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.227, ал.1 т.а и б от ЗЗД.

Депозирана е искова молба от Н.И.Х. и Т.М.М. срещу С.Д.М. и Н.Е.М., с която е предявен иск за отмяна на дарение по н.а. №7, т.VІІ, дело №3235/1997 г. по описа на РРС. Претендира и за заплащане на направените по делото разноски. В исковата молба и допълнението към нея /л.17/ сочи, че надарен по договора е бил сина на първата и брата на втората ищци, който е наследодател на ответниците, че ответниците се държали зле с ищците, вкл. и на погребението на надарения, че ги обиждали и заплашвали след погребението, вкл. и с убийство, както и че ответниците са ги набедили, че те ги заплашват. Твърдят, че първата ответница е имала лошо отношение и към покойния, както и че двете ответници чрез жестоко отнасяне и системно унизяване на достойноството на сина на първата ищца и брат на втората ищца са го довели до самоубийство. В с.з. процесуалния представител на ищците прави възражение за прекомерност на възнаграждението, заплатено на адвоката на ответниците.

Ответниците сочат, че обстоятелствата, които твърдят ищците са противоположни едно на друго, като твърдят, че тези обстоятелства не могат да се квалифицират по чл.227 от ЗЗД. Считат, че не са доказани обстоятелства, които да се квалифицират като такива по чл.227 от ЗЗД.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, установи следната фактическа обстановка: С нотариален акт №7, т.7, дело №3235/1997 г. на нотариуса при РРС ищците Н.И.Х. и Т.М.М. са дарили на Е. М. Х. син на първата и брат на втората прехвърлителка следния недвижим имот: апартамент №8, вх.А, ет.3 в жилищен блок “****”, кв.1***на бул.”*****”, №***, състоящ се от спалня, дневна с кухненска ниша и сервизни помещения със застроена площ от 49,48 кв.м. Към настоящия момент този имот е с идентификатор 61710.505.588.1.8 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Разград, одобени със заповед №РД-18-37/10.03.2008 г.

Ответниците С.Д.М. и Н.Е.М. са наследници на Е. М. Х., починал на 07.07.2010 г.

В Районна прокуратура Разград е водено досъдебно производство срещу неизвестно лице за престъпление по чл.127 ал.1 от НК.С постановление от 11.02.2011 г. наказателното производство е прекратено, тъй като не е било установено друго лице да е подпомогнало или склонило д-р М. към самоубийство. Това постановление е влязло в сила на 26.04.2011 г. след като е потвърдено от РРС и РОС по ВЧНД 102/2011 г.. С решение по н.д.№2010/2011 г. ВКС, ІІІ н.о. е възобновено вчнд №102/2011 г. на Окръжен съд Разград. С решение на РОС е отменено определението на РРС и постановлението на РРП и делото е върнато на прокуратурата за отстраняване на допуснати нарушения. След събиране на нови доказаетлства с постановление от 27.07.2012 г. на РП Разград наказателното производство е прекратено. Това постановление е потвърдено с определене на РРС по ЧНД №642/2012 г., което е потвърдено с определение по ВЧНД №322/2012 г. на РОС.

За установяване на обстоятелствата по делото са разпитани свидетелите д-р Р. Г., П. И., П.П., Г.Д.. В показанията си първата свидетелка сочи, че познава покойния от детските му години. Бил добър, скромен, работлив и много честен. Бил много търпелив. С нея споделил, че семейния му живот е много труден, но като баща ще направи всичко възможно, за да съхрани семейството си. В деня преди да бъде открит мъртъв, д-р М. се видял със свидетелката, съпругата му се обаждала през пет минути и той казал на д-р Г., че не може повече да търпи. Преди това бил споделил, че му е идвало на ум да се самоубие, тъй като след шест часа съпругата му не го пускала в дома им. Месец преди да почине д-р М. споделил с д-р Г. за свои данъчни задължения, като обяснил, че щом изчислят точния им размер, той ще ги плати. Вечерта на 06.07.2010 г. отново говорили по този въпрос и свидетелката се заела да потърси счетоводител. При последната им среща д-р М. бил притеснен и споделил, че съпругата му иска до 24 часа да внесе по нейна сметка голяма сума във валута. Свид.И., съсед на процесния имот съобщава за вулгарни викове и нецензурни думи от страна на ответницата Т.М.. Свид.П., приятел от детинство на покойния д-р М. съобщава в показанията си, че когато разговаряли двамата съпругата му постоянно го търсела по телефона. Със свидетеля споделял, че съпругата му го ревнува и му взема парите. Последният свидетел - Д. не е познавал покойния д-р М. Същият работи в охранителна фирма и в нощта на инцидента около 10-11 часа е бил в района на стария цех на бившия завод “Диамант” по повод получен сигнал от СОТ за евентуално влизане в обекта и е преследвал автомобил, поведението на чийто шофьор му се е сторило съмнително. След като автомобилът спрял, шофьорът му отговорил на свидетеля, че не знае къде отива, след това телефона му звъннал и той говорил по телефона. Свидетелят го изкарал от автомобила и забелязъл, че е със зелени дрехи. Тогава го запитал, дали е лекар, на което другия човек отговорил “Ти знаеш ли какви проблеми имам със жена си”. Така разговора приключил. След като свидетелят се прибрал в дома си разговарял със съпругата си за инцидента и по описанието тя го пазнала и казала, че това е най-добрия гинеколог в града. Свид.Д. решил на другия ден да го потърси и да му се извини, но на следващия ден разбрал, че той вече не е жив. След това отишъл на погребението и разпознал човека, с когото разговарял вечерта.

На 16.07.2010 г. втората ищца и съпруга на първата ищца са депозирали жалба пред ОД на МВР , в която описали поведението на първата ответница С.М. на погребението на съпруга й Е. М. Х., с което те се почувствали заплашени за здравето и живота си. По тази жалба е била извършена проверка и на ответницата Св.М. е бил съставен протокол за полицейско предупреждение на 25.08.2010 г. да не предприема насилствени мерки по отношение на М. Х. и Т.М. и всички спорни въпроси да решава по предвидения в закона ред. На 23.09.2010 г. по отношение на ищцата Т.М. е бил съставен протокол за полицейско предупреждание да не отправя обидни думи по адрес на ответницата Н.М.. Според докладна записка /л.80/ Н.М. е депозирала жалба срещу М. Х.и Т.М..

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи: Предявеният иск е с правно основание чл.227 ал.1 т.А и Б от ЗЗД. Първата от тези разпоредби регламентира възможността за отмяна на вече извършено дарение в случаите, когато дареният умишлено убие или се опита да убие дарителя, неговия съпруг или негово дете, или е съучастник в такова престъпление. В настоящия случая дарен е покойния д-р Е. М. и липсват твърдения и доказателства същият да е извършил такова деяние. Дори и да се приеме, че тази хипотези се отнася и до наследниците на надарения /въпреки че те нямат морално задължение да бъдат благодарни на дарителите/ , то по отношение на ответниците не бяха представени доказателства същите да са съпричастни към смъртта на покойния д-р М.

Разпоредбата на чл.227, ал.1 б”Б от ЗЗД регламентира втората алтернативна предпостаква за отмяна на дарението – ако дареният набеди дарителя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода не по-малко от три години, освен ако набедяването се преследва по тъжба на пострадалия и такава не е подадена. По делото не бе установено покойния надарен да е набедил родителите си, не бе доказано и ответниците да са сторили това.

Ето защо Съдът счита, че следва да отхвърли предявения иск за отмяна на дарението.

На основание чл.78 ал.3 от ГПК ищците следва да заплатят на ответниците направените от тях разноски в размер на 2 500 лв. – възнаграждение за един адвокат. Така посоченото възнаграждение е по-голямо от минималното такова , определено по реда на Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, което е в размер на 921,62 лв. В исковата молба /с нейното допълнение/ се твърдят две основания за отмяна на дарението, а съдебното производство по настоящото дело обаче е продължило повече от две години /със спирането/ и по него са проведени пет съдебни заседания. Ето защо съдът намира, че заплатеното възнаграждение не е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа стойност на делото.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ ИСКА, предявен от Н.И.Х., ЕГН ********** *** и Т.М.М., ЕГН ********** *** срещу С.Д.М. , ЕГН ********** и Н.Е.М., ЕГН ********** и двете с адрес *** за отмяна на дарението, извърщено на 07.10.1997 г. с нотариален акт №7, т.7, дело №3225/1997 г. на нотариуса при Районен съд Разград като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА Н.И.Х., ЕГН ********** *** и Т.М.М., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ на С.Д.М. , ЕГН ********** и Н.Е.М., ЕГН ********** и двете с адрес *** сумата 2 500 лв. /две хиляди и петстотин лева/ заплатено възнаграждение за един адвокат на основание чл.78 ал.1 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: