В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд състав

На шести март две хиляди и тринадесета година

в публично заседание в състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА

Секретар В.Д.

прокурора

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№378 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.86 от ЗЗД.

Депозирана е искова молба от Н.О.Х., с която е предявен иск срещу Б.Ш.Х. за заплащане на сумата 15 547,99 лв. законна лихва върху задължението от 20 000 евро, дължимо по запис на заповед за периода *** г. вкл. В условията на евентуалност претендира за сумата 10 089,51 лв., представляваща законна лихва за периода *** г. Твърди, че на *** г. ответникът му е издал запис на заповед за сумата 20 000 евро, който му е бил предявен по съответния ред, че въз основа на записа е била издадена заповед за незабавно изпълнение, както и че вземането е било установено с решение по ГД № *** г. на РОС и законната лихва върху нея от *** г. В последното с.з. процесуалния представител на ищеца намали предявените искове на 15 293,24 лв. за първия иск и 9 926,22 лв. за евентуално предявения такъв.

Ответникът в писмения си отговор прави възражение, че част от иска е погасен по даност. Твърди и погасяване изцяло на вземането за заплащане на обезщетение за забава на основание чл.531 от ТЗ. Твърди, че главното задължение е погасено и поради това са погаени и акцесорните задължения, вкл. и това за заплащане на лихви. С протоколно определение от *** г. /л.110/съдът е приел, че отговорът на ответника, респ. неговите възражения са в срок.

След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът установи следните фактически обстоятелства: Със заявление, депозирано на *** г., по което е образувано ч.гр.д.№ *** г. на РРС ищецът е поискал и съдът е издал изпълнителен лист за сумата 20 000 евро ведно със законната лихва от *** г. до изплащане на вземането. По това дело е приложен оригинала на записа на заповед от *** г. , която е предявена за плащане на същата дата. Тъй като ответникът в настоящото производство е възразил срещу така издадената заповед ищецът е предявил искова молба, по която е образувано гр.д. № *** г. по описа на РОС. С решение по това дело е прието за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 20 000 евро парично задължение по запис на заповед от *** г. ведно със законната лихва върху нея от подаване на заявлението и разноските. В това производство по повод оспорване, направено от ответника е била назначена графологична експертиза на подписа в записа на заповед, която е установила, че подписите са на ответника, с негов почерк е направена и корекцията в един от реквизитите. Решението на РОС е потвърдено с решение по гр. д. № *** г. по описа на Варненски апелативен съд. Определената от ВКС държавна такса не е внесена от касатора, поради което производството пред ВКС е прекратено.

По делото е представена декларация за отказ от права, в която ищецът е посочил, че е получил всички свои вземанията по изпълнителен лест № *** г. по гр.д.№*** г. на РРС. Тази декларация е с дата *** г.

Представеното по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза е посочило, че законната лихва върху левовата равностойност на 20 000 евро за периода *** г. е 15 293,24 лв.а а за периода *** г. – 9 926,22 лв.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи: Искът за заплащане на обезщетение за забава в размер на 15 293,24 лв. е частично неоснователен и недоказан до размера над 9 926,22 лв., респ. за периода преди *** г. Това е така, защото с писмения отговор ответникът е направил възражение за изтекла погасителна давност при условията на чл.111, б.В” от Закона за задълженията и договорите. В случая предмет на делото е закъснителна лихва по смисъла на чл.86 от ЗЗД и същата се погасява с по-кратка давност – 3 годишна. Ето защо така предявеният иск за сумите преди датата *** г. е погасен по давност.

Второто от направените от ответника възражения за давност по приницп е основателно, тъй като иковете по менителницата срещу платеца се погасяват с 3 год. давност според разпоредбата на чл.531 от ТЗ, който се прилага субсидиарно и за записа на заповед като ценна книга. Но в съответствие с чл.534 от ТЗ когато приносителят на менителницата, респ. записа на заповед или чека изгуби исковете по тях поради давност или неизвършване на необходимите действия за запазване на правата по тях, той може да поиска от издателя или платеца сумата, с която те са се обогатили в негова вреда.

Според практиката на ВКС /решение №229/06.01.2011 г. на ВКС по т.д.№259/2010 г./ по своята правна същност мораторната лихва е “креанс” и е в зависимост от главното задължение. Върху сумата, с която се е обогатил издателят на процесната запис на заповед във вреда на приносителя – ищец се дължат и лихви предвид обстоятелството, че записа на заповед е абсолютна търговска сделка по смисъла на чл.1, ал.1 т.8 от ТЗ.

Тъй като са налице предпоставките, регламентирани в разпоредбите на чл.534, ал.1 от ТЗ и чл.86 ал.1 от ЗЗД вторият от искове на ищеца се явява основателен. Тъй като в случая заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение е било предявено в тригодишния срок, записа на заповед не е била прескрибирана, следователно датата на предявяване е била началния момент, от който ответникът е изпаднал в забава. Следователно на тази дата – *** г. е възникнало правото на ищеца да пърси лихви, респ. след изтичане на тригодишния срок той се е обеднил с неплащането на тези лихви, респ. ответникът се е обогатил в същия размер.

Представената по делото декларация, в която ищецът е декларирал, че е получил вземанията няма отношения към обезщетението за забава, претендирано в настоящото производство, тъй като тази декларация е подписана след датата, за която се търси това обезщетение, т.е. тя не опровергава твърдението на ищеца, че ответникът е бил в забава през процесния период.

Поради гореизложеното следва да бъде уважен евентуално предявения иск за сумата 9 926,22 лв., отнасящ се за мораторна лихва за периода *** г.

На основание чл.78 от ГПК ответникът дължи на ищеца и направените по делото разноски съразмерно на уважената част от иска, които в случая са в размер на 1117,63 лв.

Ответникът също има право на разноски, но съразмерно на отхвърлената част от иска, а именно 526,41 лв.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Б.Ш.Х., ЕГН ********** с постоянен адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на Н.О.Х., ЕГ ********** *** сумата 9 926,22 лв. /девет хиляди деветстотин двадесет и шест лева и двадесет и две стотинки/ обезщетение за забава за неплащането на задължението по запис на заповед от *** г. за периода *** г., както и сумата 1 117,63 лв. /хиляда сто и седемнадесет лева и шестдесет и три стотинки/ разноски по делото съразмерно на уважената част от иска и ОТХВЪРЛЯ ИСКА в останалата му част до първоначално предявения размер от 15 293,24 лв. / петнадесет хиляда двеста деветдесет и три лева и двадесет и четири стотинки/, респ. за периода *** г. – *** г. вкл. като погасен по давност.

ОСЪЖДА Н.О.Х., ЕГ ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Б.Ш.Х., ЕГН ********** с постоянен адрес *** сумата 526,41 лв. /петстотин двадесет и шест лева и четиридесет и една стотинки/ разноски по делото съразмерно на отхвърлената част от иска.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: