В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На двадесет и седми март две хиляди и тринадесета година

в публично заседание в състав:

Председател: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА

секретар П.Т.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 557 по описа за 2011 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.108 от ЗС.

Предявена искова молба от ЕТ “Буран – Ив. Ст.”, БУЛСТАТ ****, против “Ел. Груп” ЕАД, ЕИК 175340415, със седалище и адрес на управление гр. С.***** против “Ел. Груп” ЕАД, с която е предявен иск по чл.108 от ЗС за осъждане на ответника да предаде владението и отстъпи собствеността върху недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда, с идентификатор № 61710.505.524.2.42 по кадастрална карта на гр. Разград, одобрена със заповед № РД – 18 – 37/10.03.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК Разград, в поземлен имот с идентификатор № 61710.505.524, с административен адрес гр. Р.*****, с предназначение за търговска дейност, със застроена площ от 66,50 кв.м., при граници: на стъщия етаж - № 61710.505.524.2.41, под обекта - няма и над обекта - № 61710.505.524.2.20, № 61710.505.524.2.21.

Твърди се, че ответникът е въведен във владение на процесния недвижим имот въз основа на невлязлото в сила постановление за възлагане на недвижим имот по изпълнително дело № 20107610400151 по описа на ЧСИ Г. С. Сочи се, че към момента на извършване на посоченото действие постановлението е било атакувано по жалба на ищеца и образуваното въз основа на жалбата гр.дело № 243/2010 г. на РОС не е било приключило с влязъл в сила съдебен акт. Излагат се аргументи и за нищожност на постановлението за възлагане, произтичащи от извършени от ЧСИ нарушения на процедурата по принудителното изпълнение, водещи до нищожност и на въвода. Нищожността на постановлението и въвода произтичала и от обстоятелството, че върху имуществото на длъжника /ищец в настоящото производство/ била наложена възбрана по ЗОПДППД, предхождаща осъществяването на проданта и въвода. Твърди се и наличие на преюдициален спор по гр.дело № 1110/2010 г. по описа на ВКС, предмет на който е вземането по изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20107610400151 по описа на ЧСИ Г. С. Сочи се, че евентуалната отмяна на решението по вгр.д. 293/09 г. по описа на АС Варна би довела до основание ищецът да си “върне” полученото от трети лица /вкл. ответника/ при принудителното изпълнение на решението, като по този начин се аргументира и допустимостта на иска. Претенцията по чл. 108 от ЗС се обосновава с претенцията за нищожност на актовете и действията на ЧСИ, като се сочи, че ответникът владее без основание процесния недвижим имот, който му е бил възложен след приключване на публичната продан и във владението на който е въведен.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК, ответникът депозира такъв, като счита иска за неоснователен. Сочи че собствеността върху имота е придобита от него въз основа на постановлението за възлагане, което е влязло в сила на 26.07.2010 г. при извършената публична продан в рамките на изпълнителното производство и че осъществяваното от него

владение върху имота е правомерно въз основа на посоченото правно основание. От своя страна, ищецът бил загубил правото си на собственост върху имота с приключването на публичната продан. По изложените съображения моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намери за установено от фактическа страна следното:

Въз основа на договор за покупко – продажба, обективиран в нотариален акт № *** т. *, рег. № ***, н. д. № ** от **** г. на нотариус Б. К., с рег. № 282 на НК, ищецът придобил собствеността върху недвижим имот, находящ се в гр. Разград, а имено: самостоятелен търговски обект в сграда, магазин, находящ се в гр. Р.*****, на партерен етаж на четириетажна жилищна сграда, монолитна конструкция, със застроена площ от 66,50 кв.м. и застроен обем от 209,65 куб.м., състоящ се от: две стаи, коридор и тоалетна, заедно с 3,17 % идеални части от общите части на сградата и 3,117 % идеални части от правото на строеж върху общинска земя, находяща се в част от парцел № ІІ, в кв. 69 по плана на гр. Разград, при граници и съседи на имота: от изток – жилищен вход В, от запад – магазин “Градински център”, от север – вътрешен двор, от юг – бул. “България”, отгоре – жилище № *, отдолу – избени помещения.

С постановление за възлагане на недвижим имот № 03203/11.06.2010 г., въз основа на проведена публична продан по изп.дело № 20107610400151 по описа на ЧСИ Г. С. рег. № 761 на КЧСИ на ответника “Ел. груп” ЕАД е възложен недвижим имот: самостоятелен обект в сграда, с идентификатор № 61710.505.524.2.42 по кадастрална карта на гр. Разград, одобрена със заповед № РД – 18 – 37/10.03.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК Разград, в поземлен имот с идентификатор № 61710.505.524, с административен адрес гр. Р.******, с предназначение за търговска дейност, със застроена площ от 106,230 кв.м., при граници: на стъщия етаж - № 61710.505.524.2.41, под обекта - няма и над обекта - № 61710.505.524.2.20, № 61710.505.524.2.21.

Законосъобразността на посоченото постановление е била предмет на проверка по гр. дело № 243/2010 г. по описа на РОС, по подадена от ищеца жалба срещу акта на съдебния изпълнител. С решение № 633/26.07.2010 г., съдът е потвърдил постановлението. След постановяване на окончателния съдебен акт, на 05.08.2010 г. е извършен и въвод във владение на ответника в имота.

Не се спори, че процесния имот е във владение на ответника.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Искът е неоснователен и недоказан. На първо място не бе доказана идентичността между придобития от ищеца през 2005 г. и този предмет на постановлението за възлагане по изпълнителното дело. Дори посоченото обсотоятелство – че ищецът е бил собственик на процесния имот, да се приеме за установено, доколкото този имот е бил предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело № 20107610400151 по описа на ЧСИ Г. С., респективно на публична продан и е бил възложен на ответника, то искът отново не следва да бъде уважен. Публичната продан е един от изпълнителните способи за осъществявания на парични вземания, които ГПК изрично регламентира в разпоредбите на чл. 404 – 518. Ищецът се е възползвал от правото си по чл. 435 от ГПК в рамките на изпълнителното производство да атакува постановлението за възлагане на недвижимия имот и с постановяването на съдебното решение № 633/26.07.2010 г по гр. дело № 243/2010 г. на РОС, актът на съдебния изпълнител е влязъл в сила /чл. 437 ал.4 от ГПК/. Въз основа на него и съгласно разпоредбата на чл. 498 ал.1 от ГПК, на 05.08.2010 г. е извършен и въвод във владение на ответника в имота. Ето защо и изтъкнатите в тази насока аргументи в исковата молба са изцяло неоснователни. В хипотезата на проведена публична продан, каквато е и настоящата и влязло в сила постановление за възлагане определящи за законодателното разрешение за лимитативно очертани способи за защита на длъжника, са стабилитета на посочения акт, в контекста и на неговите правни последици по чл. 496 ал.2 от ГПК. Ето защо и недоказано се явява обстоятелството ищецът да е собственик на недвижимия имот, владението на който иска да му бъде предадено. Той е загубил правото си на собственост по силата на извършената публичната продан. Именно ответникът, като купувач по същата е станал собственик на процесния имот /чл.482, ал.2 от ГПК/, придобивайки го на оригинерно правно основание с влизането в сила на постановлението за възлагане. Следователно и фактическата власт върху имота се осъществява от ответника като правомощие, представляващо част от правото му на собственост, а следователно и при наличие на правно основание. Ето защо и предявеният ревандикационен иск следва да бъде отхвърлен изцяло, като неоснователен и недоказан.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ иска предявен от ЕТ “БУРАН – ИВ. СТ.” – гр- К.л ЕИК *** със седалище гр. К.*******, ет.3 срещу “Ел. груп” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.С.******, с правно осноавание чл. 108 от ЗС, с който се претендира ответникът да бъде осъден да отстъпи собствеността и предаде на ищеца владението върху недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда, с идентификатор № 61710.505.524.2.42 по кадастрална карта на гр. Разград, одобрена със заповед № РД – 18 – 37/10.03.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК Разград, в поземлен имот с идентификатор № 61710.505.524, с административен адрес гр. Р.******, с предназначение за търговска дейност, със застроена площ от 66,50 кв.м., при граници: на стъщия етаж - № 61710.505.524.2.41, под обекта - няма и над обекта - № 61710.505.524.2.20, № 61710.505.524.2.21, като неоснователен и недоказан

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Разград в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: