Р Е Ш Е Н И Е

№ 113, 29.04.2013г., гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав

На дванадесети април две хиляди и тринадесета година

В публично съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА

Секретар П.Т.

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело № 523 по описа за 2012г. на РРС

Предявен е иск по чл.422 във вр. с чл.415във вр. с чл.124 ГПК от „У. Б“АД, с която моли съда да приеме за установено по отношение на отв.И.С. Иванов и отв.Б.К.Б., че дължат солидарно на ищеца сумата 5914.10лв. главница и 1556.61лв. лихва, ведно със законната лихва. Производството по делото е прекратено по отношение на отв.Б.Б., тъй като не е подал възражение.

Ответникът И.С. И. не е отговорил.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна, следното: На 26.03.2008г. страните по делото са сключили договор за потребителски банков кредит №0313 за сумата от 7000лв. Договорът е подписан и от Б.К.Б. в качеството му на поръчител. Уговорен е краен срок за плащане- 20.03.13г. По силата на договора ищецът се задължава да върне 60 месечни вноски от по 163.78лв. + такси. Вниските са дължими на всяко 20-то число. Към договора е приложен погасителен план, който е неразделна част от договора. В чл.16.1 са посочени условията, при които настъпва предсрочната изискуемост на вземането на кредитора. След удържане на пръвоначалната такса от 200лв. ищецът е превел по разплащателна сметка на ответника сумата от 6780лв.. По същата сметка върви и издължаването на кредита. Внесената от ответника сума за периода 18.04.08г.-29.02.12г. е в размер на 3323.68лв., от които 97лв. са за погасявания по съдебни спорове. Първото закъснение по обслужването на кредита започва през м.03.09г. вноската за м.март е внесена на 06.04.09г. Следва просрочие на следващите вноски, като през 2010г. ответникът е извършил едва три плащания по кредита. Последната вноска е от 29.02.12г., след предрочната изискуемост /03.09.11г./ на кредита и този момент ответникът е следвало да е издължил общо 41 анюитетни вноски от 163.78лв. или 6714.98лв. Начислените и неизплатени разноски са в размер на 927.89лв. На 14.09.11г. ищецът е подал заявление по чл.417 ГПК срещу солидарните длъжници. Образувано е гр.д.№1569/11г. на РРС. Издадена е заповед за изпълнение, срещу която е възразил само ответника. В дадения срок ищецът е предявил установителен иск.

Съгласно заключението по назначената ССЕ към 14.09.11г. ответникът дължи на ищеца главница от 5914.10лв. и лихва /договорна и за просрочие/ за периода 01.02.10г.-13.09.11г. в размер на 1556.61лв.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира иска за основателен.

Съгласно разпоредбата на  чл. 79 ал. 1ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнение заедно с обезщетение за забавата. Уважаването на иска за реално изпълнение предполага кумулативното наличие на три предпоставки: наличие на облигационно правоотношение, по силата на което да възниква задължение за изпълнение; пълно или частично неосъществяване на дължимия резултат от страна на длъжника; реалното изпълнение на облигационното задължение да е възможно.

Ищецът ангажира доказателства относно всички твърдяни от него факти. Видно от представения по делото договор за банков заем, сключен на 26.03.2008г., страните са се съгласили на ответника да бъде предоставен заем в размер на 7000лв. срещу заплащането на възнаградителна лихва. Ответникът е поел задължението да погаси вземането си по заема на 60 месечни вноски, всяка от които в размер на 163.78лв. Уговорена е и отговорността на ответника при неизпълнение на задължението му. Съдът приема за установено, че между страните е възникнало облигационното отношение по договор за паричен заем. Тъй като договорът за заем е реален договор, то се счита сключен, когато въз основа на постигнатото съгласие между страните парите бъдат предадени на заемателя. Правото на кредитора по чл. 79 ал. 1 ЗЗД да иска изпълнение, заедно с обезщетение за забавата му принадлежи, само ако е изправна страна по договора. В случая ищецът доказва твърдението си за наличието на договор за паричен заем за сумата от 7000лв., че е изпълнил задължението си по облигационната връзка- превел е заемната сума по сметка на ответника на 28.03.08г., който е поел задължаването да я върне. Събраха се доказателства, че ответникът е преустановил плащанията по договора, което го прави неизправна страна и е дало на ищеца правна възможност да обяви цялото вземане за предсрочно изискуемо, съгласно разпоредбата на чл.16.1 от договора. Това е станало на 03.09.11г. От заключението по назначената ССЕ се установява и размера на претенцията на ищеца. Дължимата главница е в размер на 5914.10лв., а обезщетението за забава за периода 01.02.10г.-13.09.11г. е в размер на 1556.61лв.

Ищецът е направил разноски в размер на 1048.01лв.. Същите следва да бъдат уважени.

Воден от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЕМА НА УСТАНОВЕНО по отношение на И.С. И., ЕГН ********** ***, че дължи на „У. Б“АД, ЕИК ****** сумата 5914.10лв./пет хиляди деветстотин и четиринадесет лева и десет стотинки/ главница и сумата 1556.61лв./хиляда петстотин петдесет и шест лева и шестдесет и една стотинки/-договорна лихва за периода 01.02.10г.-13.09.11г. по договор за банков кредит № 0313/26.03.08г..

ОСЪЖДА И.С. И., ЕГН ********** да заплати на „У. Б“АД, ЕИК сумата от 1048.01лв., разноски по заповедното и исковото производства.

Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: