Р Е Ш Е Н И Е

Номер 85 11.04.2013 г. гр.Разград

Разградският районен съд

На двадесети март две хиляди и тринадесета година

в публично заседание в състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА

секретар Ж.Р.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№779 описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.135 от ЗЗД.

Депозирана е искова молба от Й.Ц.П., с която е предявен иск срещу А.А.А. за прогласяване за относително недействително спрямо ищеца на продажбата на поземлен имот –1/2 идеална част от дворно място, представляващо парцел ХІІІ-919 в кв.39 по регулационния план на с.Я., целият с площ 400 кв.м. заедно с построената в същото дворно място къща със разгъната застроена площ от 240 кв.м., за която е съставен н.а. №63, т.ІІІ, рег.№6911, дело №404 от 25.08.2008 г. на нотариус с рег.№312. Сочи, че ответникът Х. е длъжник по договор за заем от 05.03.1999 г., че с решение по гр.д.№2016/2010 г. по описа на РРС е осъден да й заплати сумите 10 000 лв. главница, сумата 1353,19 лв. възнаградителна лихва, 13 868,21 лв. обезщетение за забава и 1 101,95 лв., както и законната лихва върху главницата от 15.11.2010 г. до окончателното й изплащане, че срещу длъжника е заведено изп.д.№681/2011 по описа на ЧСИ Д.Д., че длъжникът няма имущество, към което да се насочи изпълнението, както и че сделката е извършена след възникването на задължението на ответника и страните по нея са баща и син. Сочи, че с извършване на сделката ответникът Х. е останал без имущество и се е затруднило удовлетворяването на вземането на ищеца. Иска да бъдат осъдени ответниците да заплатят направените по делото разноски.

Ответникът Х. счита иска за неоснователен. Твърди, че към момента на изповядване на сделката не е било образувано дело и счита, че не е имал задължения, за които да уведоми купувача.

Ответникът А. оспорва иска. Твърди, че при изповядването на сделката не е знаял за задължения на прехвърлителя, че е платил цената и извършил подобрения в имота на значителна стойност.

След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът установи следните фактически обстоятелства: Между ищцата и ответника А.А.Х. е бил сключен договор за паричен заем от 05.03.1999 г. , въз основа на който със съдебно решение по гр.д.№2016/2010 г. ответника А.Х. е осъден да заплати на ищцата П. сумата 10 000 лв. по този договор , сумата 1353,19 лв. възнаградителна лихва за периода 05.03.1999 г. – 15.04.2000 г., сумата 13 868,21 лв. обезщетение за забава върху главницата от 10 000 лв. за периода 14.04.1000 г. – 15.11.2010 г., както и сумата 1 101,95 лв. разноски по делото.

С нотариален акт №63т.І, рег.№6911, дело №404/2008 г. от 25.08.2008 г. на нотариус с рег.№312 и район на действие Районен съд Разград /л.7/ А. Х. И.и ответникът А.А.Х. са продали на Е.А.А. правото на собственост върху недвижим имот – дворно място, представляващо парцел ХІІІ-919 в кв.39 по регулационния план на с.Я., целият с площ 400 кв.м., с административен адрес ул.”***”, №**, заедно с построената в същото дворно място къща със разгъната застроена площ от 240 кв.м. за сумата 9 593,80 лв. Със следващ нотариален акт №131, т.І, рег.№1450, дело №87/2013 г. на нотариус с рег.№312 е направена поправка и добавка в горепосочения нотариален акт, като е посочено че имотът е прехвърлен при квоти ¾ идеални части за първия продавач и ¼ идеална част за втория продавач.

Според показанията на свид.Х. към 2005 г. ответникът Е.А. е работел в чужбина. Дядо му – А. Х.И.по телефона настоявал да му прехвърли имота. 2007-2008 г. А. се върнал от чужбина и дал на баща си 6 000 евро. Х. споделил със свидетеля, че дължал пари на друг човек, но с тези пари си изплатил задълженията. Тогава обещал, че ще даде своя дял от къщата на Е.А.. Със свидетеля Х. Е.А. не разговарял за задълженията на родителите си, свидетелят не знае и към кого е било задължението, което е споменал А.Х.. Отношенията между ответниците били добри. Свид.Н. съобщава, че много пъти заедно с ищцата са посещавали дома на ответниците по повод паричното задължение към нея. При едно от посещенията на свидетеля, който бил придружен от представители на фирма за събиране на вземанията в периода 2007-2008 г., между него и ответника Е.А. имало разговор, в който последния обещал да плати задълженията на баща си. След този разговор ответниците подали жалба в полицията и свидетелят бил викан за даване на обяснения. Според свидетеля Е.А. присъствал и при други разговори с първия ответник за плащане на задължението. От представената по делото преписка от РУП Разград се установява, че посещението на свид.Н. с представители на “С.Г.Г” е било на 24.10.2009 г.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи:

Разпоредбата на чл.135 от ЗЗД урежда три хипотези, при които сделката е относително недействителна по отношение на кредитора. Критериите за отнасяне на един случай към една или друга от хипотезите е вида на разпореждането и момента на възникване на задължението. В случая разпореждането е възмездно, а задължението на ответника Х. към ищцата е възникнало през 1999 г., следователно преди изповядване на сделката през 2008 г.

Ето защо основателността на предявения иск с правно основание чл.135 от ЗЗД следва да се преценява с оглед разпоредбата на ал.1 от този текст, тъй като разпореждането е извършено след възникване на вземането на ищеца.

За да бъде уважен този иск е необходимо наличието на следните три предпоставки, тъй като разпоредителното действие е възмездно: ищецът да е кредитор на ответника, длъжникът да е извършил действия, с които уврежда интересите му и страните по сделката да са знаели за увреждането.

Както бе посочено по- горе ищецът е кредитор на първия ответник от 05.03.1999 г., когато е сключен договора за паричен заем. С действията си по отчуждаване на имота същият е увредил своя кредитор, тъй като се е лишил от имуществени права, с които е разполагал и по отношение на които е можело да бъде осъществено принудително изпълнение.

Към датата на извършване на действието първият ответник в качеството си на длъжник е съзнавал, че със своите действия уврежда кредитора. Тъй като в случая сделката, с която ответникът Х. се е разпоредил с имота си е възмездна, то е необходимо да се преценява дали лицето, с което е договарял също е знаело за увреждането, а тъй като това лице е негов син, това знание се предполага до доказване на противното на основание чл.135, ал.2 от ЗЗД. В случая не бе доказано, че ответникът А. не е знаял за това задължение на своя баща. Установи се, че синът не е говорил за задължение на своя баща към ищцата, но това не доказва, че той не е знаял за това задължение. Освен това свидетелят говори за задължение на бащата, за което синът знае и този факт не може да се пренебрегне въпреки заявленията на ответника Х., направени пред свидетеля, че бил изплатил това свое задължение.

Ето защо съдът приема, че са налице предпоставките на чл.135 от ЗЗД и предявеният иск за относителна недействителност на сделката следва да бъде уважен, като между страните по нея сделката поражда целените правни последици, но по силата на закона тя няма действие спрямо ищцата по иска, т.е. същата може да насочи принудително изпълнение срещу този имот, респ. спрямо частта на длъжника от този имот. Тази част в случая е ¼ и именно в тази част сделката следва да бъде обявена за относително недействителна по отношение на ищцата. В останалата му част искът се явява неоснователен и недоказан, тъй като с процесната сделка не се прехвърля ½ идеална част от имота от ответника Х., а само ¼ идеална част от този имот

Предвид основателността на иска ответниците в съответствие с разпоредбата на чл.78 ал.6 от ГПК следва да заплатят държавна такса в размер на 139,92 лв.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ПРОГЛАСЯВА ОТНОСИТЕЛНА НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТ по отношение на Й.Ц.П., ЕГН ********** *** на ДОГОВОР за покупко-продажба в частта, отнасяща се за ¼ идеална част от поземлен имот – дворно място, представляващо парцел ХІІІ-919 в кв.39 по регулационния план на с.Я., от 1995 г. целият с площ 400 кв.м.находящ се в с.Я., ул.”****”, №**, заедно с построената в същото дворно място къща с разгъната застроена площ от 240 кв.м. при граници от две страни улици, парцел ІХ-641 и парцел VІІІ-650, сключен под формата на НОТАРИАЛЕН АКТ №63, т.3, рег.№6911, дело №404/25.08.2008 г. на нотариус рег.312 с район на действие Районен съд Разград между А.А.Х., ЕГН **********,*** като продавач и Е.А.А., ЕГН **********,*** като купувач и ОТХВЪРЛЯ ИСКА за установяване на относителна недействителност на същата сделка в останалата част до размера на ½ идеална част от недвижимия имот.

ОСЪЖДА А.А.Х., ЕГН ********** и Е.А.А., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ по сметка на РРС държавна такса 139,92 лв. /сто тридесет и девет лева и деветдесет и две стотинки/ на основание чл.78 ал.6 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: