Р Е Ш Е Н И Е

№ 100, 22.04.2013г., гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд състав

На пети април две хиляди и тринадесета година

В публично заседание в състав:

Председател: Цветалина ДОЧЕВА

секретар Ж.Р.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията

гр.д.№928 по описа за 2012г.

за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск по чл.55 пр.1 ЗЗД във вр. с чл.271 ал.1 КТ.

Ищецът твърди, че ответницата е получила авансово трудово възнаграждение за периода м.03.-м.08.2010г общо в размер на 3930лв., по трудов договор който е прекратен и тези суми се явяват получени без основание.

Ответницата оспорва иска. Изтъква доводи за неговата неоснователност, че работодателят е увеличил едностранно трудовото й възнаграждение и че е получила сумите добросъвестно.

След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът установи следните фактически обстоятелства: Ищцата е работила по трудово правоотношение с ответното дружество от 01.10.2007 г. на длъжност сладкар, като на 30.01.2009г. е сключен нов трудов договор и ответницата е назначена на длъжността „готвач“ с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 320лв. и допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 6%. Ищецът е представил копие на поименна платежна ведомост за процесния период, от която е видно, че през м.03.10г. ищцата е получила сумата от 1250лв. под формата на аванс и е била глобена с 50лв. През м.04 е получила 1050лв., през м.05-1000лв., м.06-700лв., м.07-1300лв. и м.08.-500лв. /сумата от 200лв., получена на 02.08.2010г. е посочена като аванс за м.07/. Ищецът се отказа от искането си за назначаване на ССЕ. По делото е назначена съдебно-почеркова експертиза, според заключението на която подписите във ведомостта са положени от ответницата.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи: Предявеният иск за връщане на получени без основание суми се явява неоснователен.

При  приложението на чл.55 ал.1 ЗЗД и връзката му с чл. 271, ал. 1 КТ също следва да се изследва добросъвестността на работника. След като е налице добросъвестност на работника или служителя при получаване на суми по трудово правоотношение, макар и при липса на основание, предявеният иск се явява неоснователен. За наличието на добросъвестността на работника или служителя при получаване на трудовото възнаграждение е достатъчно той да не е знаел, че няма право да получи съответното възнаграждение, т. е. добросъвестността му се предполага до установяване на противното - чл. 8, ал. 2 КТ - доказване на неговото знание относно липсата на основание за получаване на сумата. Ищецът работодател не е оборил тази презумпция.

Ищецът е представил разпечатка на платежна ведомост за м.10, м.11 и м.12.2011г. /некасаещи процесния период/ и поименната платежна ведомост, написана на ръка /касаеща процесния период/. Разпечатка на платежна ведомост за процесния период ищецът не представя. Тъй като се позовава само на поименната платежна ведомост, то съдът следва да цени твърденията му като се съобрази с това доказателство. Поименната платежна ведомост е съставена от ищеца, респ. негов служител. В нея ищецът е вписвал основанието за получаване на съответните суми. Посочените във ведомостта основания са „заплата“ и „аванс“. Никъде в нея не е отбелязано, че авансите са за бъдещ период. Единственото установено изключение е при сумата получена на 02.08.2010г., посочено е - аванс за м.07.“. От това може да се направи извода, че работодателят принципно прави разграничение и посочва във ведомостта, ако авансовите плащания не касаят съответния месец. Въпреки твърденията си, никъде във ведомостта работодателят не е отразил авансово плащане за бъдещо трудово възнаграждение, платено на ответницата. Работодателят сам е решил и е начислил трудово възнаграждение, различно от уговореното, което ответницата е получила. За това тя не следва да носи отговорност, тъй като същата по никакъв начин не е участвала при определянето, начисляването и изплащането му. Евентуалната разлика на посочените възнаграждения в платежната ведомост и в поименната платежна ведомост, и паралелното им водене не са предмет на настоящото производство.

Предвид на горното съдът намира, че ищецът е начислявал и изплащал дължимо трудово възнаграждение за съответния месец, а не както твърди авансово такова, за бъдещ период от време. Същото възнаграждение е получено добросъвестно и не се дължи връщането му.

Предвид неоснователността на иска ищецът следва да поеме разноските на ответника в размер на 500лв. и 100лв. възнаграждение на вещото лице.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ ИСКА, предявен от „Мишонекс“ЕООД, ЕИК***** от гр.София против М.И.Я. по чл.55 изр.1 ЗЗД за сумата 3930лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА “Мишонекс”ЕООД ДА ЗАПЛАТИ на М.И.Я. сумата 500 лв., разноски по делото.

ОСЪЖДА “Мишонекс”ЕООД ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РРС сумата 100 лв. /сто лева/ за направените по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: