РЕШЕНИЕ

Номер 63 05.04.2013 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На пети март две хиляди и тринадесета година

В публично заседание в състав:

Председател: Константин Косев

секретар П.Т.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№966 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Депозирана е искова молба от В.И.М. и Б.К.М. срещу И.Н.Г. и Ц.С.Г., с която се иска да бъде установено спрямо ответниците, че ищците са собственици на цяло дворно място в гр. Разград. Твърди, че трето лице, което било собственик на постройка в имота продало на ответниците идеални части от дворното място без самото лице да притежава такива. Моли се нотариалният акт за продажба да бъде съответно отменен, както и нотариалният акт за собственост на третото лице. Поддържат позицията си в съдебното заседание.

В предоставения им срок ответниците оспорват исковете. Твърдят, че праводателят им е бил собственик по давност на прехвърлените права. Поддържат позицията си в съдебното заседание.

След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът установи следните фактически обстоятелства: С договор за продажба сключен под формата на нотариален акт №**/21.10.1991г., т.4, дело №****/1991г. ищците са придобили процесното дворно място, а именно дворно място с площ 408,00 кв.м., съставляващо урегулиран парцел с пл.№2525 в квартал 103 по плана на гр. Разград с построените в него паянтов гараж, масивна маза и стопанска сграда. По действащия понастоящем план на гр. Разград имотът е индивидуализиран като поземлен имот – дворно място с площ 436 кв.м. в гр. Р., ул. Д. №* с идентификатор №61710.2525 по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Разград, одобрени със 3аповед №РД-18-37/01.03.2008г. Назначена е техническа експертиза, която установява, че дворното място закупено от ищците е идентично с имота с посочения идентификатор по новите кадастрални регистри, като промяна в границите на имота не съществуват, а разликата в квадратурата по стария и новия план се дължи на начините на измерване. Ищците не били собственици на всички сгради в имота. Така намиращата се в имота полумасивна сграда – магазин с площ 34,20 кв.м. била закупена през 1994г. от М. М., който я купил от тогавашната собственица. На свой ред той продал тази сграда /и само нея/ на Д. М. Последната на 25.04.2012г. се снабдила с нотариален акт за собственост на имота /нот. акт №***/25.04.2012г., т.2, рег.№***, дело №284/2012г. на нотариус при РРС/. В нотариалния акт е посочено, че Д. М. се признава за собственик въз основа на покупка и давностно владение на 34/436 идеални части от процесното дворно място. Впоследствие на 04.05.2012г. своята постройка, медно с посочените идеални части от дворното място на ответниците И. и Ц. Гецови.

Разпитани са свидетелите участвали в нотариалната проверка по издаване акт за собственост на Д. М., които сочат, че са обяснили откога Д. М. стопанисва имота и разпознават подписите си в нотариалния протокол. Разпитана е и Д. М., която сочи, че се считала за собственик на земята под сградата й, доколкото плащала данъците за тази част. Не била обсъждала с ищците този въпрос и не ги е търсила за прехвърляне на посочените 34/436 ид. части върху имота. Твърди, че когато купувала постройката мислила, че купила и земята на която е построена. Представени са доказателства, че е плащала данъци за спорната част от имота.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи: Съдът намира за неоснователен доводът на ответниците, че праводателката им е придобила спорните идеални части от дворното място по давност. Давността предполага владение, а ответниците не са в състояние да докажат, че праводателката им е владяла за себе си спорните 34/436 ид. части от имота. Ответницата е ползвала имота наистина, но доколкото това е произтичало от правото й да държи своя постройка в същия имот. Това само по себе си не означава и владение на част от дворното място. Съставеният нотариален акт за собственост не се ползва със сила на присъдено нещо и не е доказателство от естество да докаже реално владение не само от обективна, но и от субективна страна. Не се съдържат доказателствени данни в посочения смисъл и в показанията на свидетелите. Принципно когато собственикът на постройка в чужд имот ползва и самия чужд имот, той го ползва с оглед оптималното използване на постройката, която държи в този имот. Това не е владение върху имота. За да премине посоченото ползване във владение е необходимо владелецът да изключи правата на действителния собственик върху земята, да упражнява фактическата власт върху имота по такъв начин, че да е ясно, че възприема себе си като собственик на съответна иделна част върху дворното място, а наличието на този последен субективен момент се изразява и в манифестиране на намерението от владелеца, по такъв начин, че това намерение да бъде известно собственика на земята. Едва от този момент е налице владение. До момента в който ползователя не е манифестирал това си намерение спрямособственика, той си остава държател и за спорната част от имота. В случая такова намерение не е манифестирано от праводателката на ответниците спрямо ищците. В никой момент праводателката на ответниците не е завладяла каквато и да е част от дворното място, в никой момент не е извършила такива действия, които да стигнат до знанието на ищците и ясно да сочат, че тя отрича техните права, върху част от имота. Декларирането на имота от свое име, плащане на данъци, поддръжки и всичко останало не са такива действия. Снабдяването с нотариален акт за собственост може да е такова действие, доколкото е доведен до знанието на ищците, но този нотариален акт е издаден през 2012г. и от това действие не е изтекъл съответен срок, та да се говори за изтекла давност. При това праводателката на ответниците Д. М. не е станала собственик на спорните 34/436 ид. цасти от дворното място и е препвърлила на ответниците нещо което не притежава. Поради това и последните не са станали собственици на тази спорната част от дворното място. Ищците са собственици на същото дворно място по силата на договора си за покупка обективиран в нотариален акт №**/21.10.1991г., т.4, дело №***/1991г. на нотариус при РРС, не са губили тази собственост или част от нея и иска им за установяване по отношение на ответниците, че ищците са собственици на цялото дворно място е основателен и следва да бъде уважен.

Неоснователно се явява искането на ищците за частична отмяна на нотариалния акт , с който Д. М. е прехвърлила на ответниците спорните идеални части от процесния имот. Транслативни нотариални актове не могат да се отменят по реда на чл.537, ал.2 от ГПК – ТР №3/2012г. на ОСГК по т.д. №3/2012г. на ВКС. Не може да бъде отменен в това производство и нотариалният акт за собственост върху спорните идеални части от имота на праводателката на ответниците, тъй като тя не е страна в настоящия процес и настоящото решение не може да засяга нейни права. Ищците биха могли да установят правата си срещу нея в друго производство.

С оглед изхода на делото ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищците заплатените от последните разноски в размер на 60 лв.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ПРИЕМА за установено по отношение на И.Н.Г. ЕГН ********** и Ц.С.Г. ЕГН **********, двамата от гр. Разград, че В.И.М. ЕГН ********** и Б.К.М. ЕГН**********, двамата от гр. Разград са собственици на целия поземлен имот - дворно място с площ 436 кв.м. в гр. Р., ул. Д. №* с идентификатор №61710.2525 по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Разград, одобрени със 3аповед №РД-18-37/01.03.2008г.на Изпълнителния директор на АГКК, при граници имоти с номера 61710.505.7055, 61710.505.663, 61710.505.665 и 61710.505,7058

ОСЪЖДА И.Н.Г. ЕГН ********** и Ц.С.Г. ЕГН **********, двамата от гр. Разград да заплатят на В.И.М. ЕГН ********** и Б.К.М. ЕГН**********, двамата от гр. Разград сумата от 60 лв за разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: