Р Е Ш Е Н И Е

Номер 89 03.04.2013 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На двадесет и шести март две хиляди и тринадесета година

В открито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:СВЕТЛАНА ЧОЛАКОВА

Секретар Г.А.

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията гр.д. 4/2013 г.

Производството е с правно основание чл.79 от ЗЗД и чл.422 от ЗЗД .

Депозирана е искова молба от “М.” ЕАД срещу Р.Р.Д., с която е предявен иск за установяване, че ответникът дължи на ищеца сумата 301,55 лв. по договорно правоотношение за предоставени услуги на абоната ведно със законната лихва и разноските по делото. Сочи, че за тези суми е издадена заповед за изпълнение, а същите са по договор за предоставяне на услуги от 06.07.2010 г. и се отнасят за периода *** г.

Ответникът не депозира отговор и не заявява становище по исковете.

В с.з. признава иска, не оспорва, че има да плаща посочената сума от ищеца.

След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът установи следните фактически обстоятелства: Със заповед за незабавно изпълнение №*** г. на ответника е разпоредено да заплати на «М.»ЕАД сумата 301,55 лв. за ползвани далекосъобщителни услуги за периода *** г. по договор от ***г. г. ведно със законната лихва от *** г. до окончателното и изплащане.

С оглед подаденото от длъжника възражение ищецът е предявил иск за установяване на вземането.

Издадените са 6 бр. фактури с №№***г., ***г., ***г, ***г, ***г и ***г. Към всяка фактура са приложени справки за разговорите от телефоните.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи: Предявеният установителен иск е допустим, тъй като действащата към настоящия момент редакция на чл.415 от ГПК предвижда след като е издадена заповед за изпълнение и има подадено възражение от длъжника, заявителят да предяви вече установителен, а не осъдителен иск за сумата, която му е присъдена със заповедта за изпълнение.

Предвид искането на ищеца за постановяване на решение при признание на иска от ответника, който е признал задължението си в в с.з., съдът счита, че са налице предпоставките на чл.237 ал.1 от ГПК.

Основателно е и искането на ищеца за присъждане на съдебни разноски. По гореизложените съображения, Съдът:

Р Е Ш И:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО че Р.Р.Д. ЕГН ********** *** , дължи на “М.” ЕАД, ЕИК*** седалище гр.С. *** район И. ул.”К.” № *** сумата 301,55лв. /триста и един лева и петдесет и пет стотинки/ по договор за предоставяне на GSM услуги *** от ***г. за ползвани далекосъбщителни услуги за периода *** г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от ***г. до окончателното изплащане и 65 лв. /шестдесет и пет лева/ разноски по производството, за които е издадена заповед за изпълнение №*** г. по ч.гр.д.№ *** г. на РРС.

ОСЪЖДА Р.Р.Д. ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на “М.”ЕАД със седалище гр.С. и адрес на управление ул.”К.”, № ***, ЕИК *** сумата 25 лв. /двадесет и пет лева / за направените по делото разноски и 40 лв. /четиридесет лева/ юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните пред Разградския окръжен съд.

След влизане в сила на решението същото да се докладва на съдията-докладчик по ч.гр.д. №*** г. на РРС за издаване на изпълнителен лист в хипотезата на чл.416 от ГПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: