Р Е Ш Е Н И Е

№ 87, 09.04.2013г., гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд състав

На двадесети март две хиляди и тринадесета година

В публично заседание в състав:

Председател: Цветалина ДОЧЕВА

секретар П.Т.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията

гр.д.№64 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по трудов спор.

Депозирана е искова молба от С.Т.Е., с която срещу “К К” ЕООД са предявени обективно съединени искове за допускане поправка на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, вписано в трудовата книжка на ищцата, за заплащане на сумата 935 лв. неизплатено трудово възнаграждение за периода *** г., за заплащане на обезщетение за забава за периода *** г. в размер на 0,26 лв., за заплащане на обезщетение по чл.221 ал.1 от КТ в размер на 540 лв., за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 500 лв., за заплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 378 лв. Твърди, че е работила по трудово правоотношение с ответното дружество, че заплащането на трудовото възнаграждение е забавяно системно, поради което прекратила трудовото правоотношение на основание чл.327, ал.1 т.2 от КТ, че след прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е издал заповед, в която е посочил друго основание за това. Твърди, че поради неплащането на трудовото възнаграждение тя е изпитала нервно напрежение, психически тормоз и безпокойство, а след като подала заявлението за прекратяване на трудовото правоотношение – безсъние, психически тормоз и стрес, като същите продълживат и към момента на предявяване на исковата молба.

Ответникът „К К“ЕООД оспорва исковете. Признава съществуването на трудовото правоотношение. Твърди, че част от трудовото възнаграждение на ищцата е изплатено авансово, тя не е оспорила получената сума от 649 лв. и тя няма неизплатени трудови възнаграждения. Твърди, че е прекратил трудовото правоотношение със заповед № *** г. на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ. Признава дължимостта на обезщетението за неползван платен годишен отпуск, но до размера на 334.62 лв. Заявява възражение за прихващане на тази сума със сумата 382.25 лв., която според него е установена липса.

След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът установи следните фактически обстоятелства: Ищцата е работила по трудово правоотношение за неопределено време с ответното дружество от *** г. на длъжност продавач-консултант в смесен магазин “П.”. В трудовия договор е уговорен едносемечен срок на предизвестието. Според длъжностната характеристика продавач-консултанта носи отчетническа отговорност във връзка с поверените му парични и материални ценности. Със заявление вх.№ *** г. до управителя на “К. К.”ЕООД ищцата е заявила на работодателя, че прекратява трудовото правоотношение на основание чл.327 ал.1 т.2 КТ, като е поканила работодателят да й изплати дължимите трудови възнаграждения и обезщетения за неползван платен годишен отпуск. На същата дата – *** г. е извършена ревизия в присъствието на другото МОЛ в обекта – С. Т. К. В протокола за ревизията е посочено, че има липса на материални запаси на стойност 382,25 лв. На *** г. към ищцата е отправено искане за даване на писмени обяснения за констатираните липси, както и за доставка и продажба на стоки извън оборота на фирмата. На същата дата ищцата е дала писмени обяснения. Със заповед № *** г. на ищцата е наложено дисциплинарно наказание уволнение. Екземпляр от заповедта е връчена на същата, като отказа й да го получи е удостоверен с двама свидетели. Управителят на ответното дружество е издала нова заповед - № *** г., в която е вписала, че прекратява трудовото правоотношение с ищцата. На *** г. същата е получила трудовите си книжки.

В отчета от *** г. на търговския обект е отбелязано получаването от ищцата на сумата 324лв. за м.септември *** г., а в отчета от *** г. е отбелязано получаването на 325 лв., получени от ищцата за м.октомври *** г. Вземайки предвид тези суми като редовно получени заплати в рамките на трудовото правоотношение вещото лице, изготвило съдебно-счетоводната експертиза е посочила в заключението си, че брутното трудово възнаграждение на ищцата е в размер на 6640.65лв., от които чиста сума за получаване – 5205.56лв., от които са изплатени 4838.87лв./вкл. и тези 649лв., които са посочени по-горе/ и остават дължими 366.69лв. Посочено е също така, че не се дължи обезщетение за забава, тъй като към датата на подаване на исковата молба тези 366.69лв. не са били изискуеми. От полагащия й се платен годишен отпуск в размер на 22 дни ищцата е ползвала 9дни, за 13 дни й е начислено обезщетение в размер на 334.62лв. като чиста сума за получаване, като според вещото лице следва да се начисли и изплати обезщетение за още един ден в размер на 25.74лв. като чиста сума за получаване. Обезщетението върху тази сума за забава е 0,01 лв. Размера на последното начислено брутно трудово възнаграждение е 514.80лв. и същото е за м.ноември *** г. Според вещото лице сумите са изплатени с разходни касови ордери, на които няма дата / с изключение на два/, а за двете суми по 324лв./325лв. има отбелязване за изплащането им в отчетите.

В с.з. по реда на чл.176 от ГПК законния представител на ответното дружество заяви, че не е водила счетоводството на бившия работодател на ищцата – “Х.”, но е била съдружник в счетоводната фирма, която е осъществявала това. Новият работодател не бил поел задължения на предходния. Според тези обяснения, на ищцата е била връчена първо заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, а след това – тази за прекратяване на трудовото правоотношение.

Във втората съдебно-счетоводна експертиза вещото лице е посочила, че установената липса на материални активи е на стойност 272.05 лв. при две МОЛ.

Според представената справка с вх. номер от *** г. на ищцата са приети документи за парично обезщетение за безработица.

За твърдените от ищцата нарушения е извършена проверка в ответното дружество от Д”ИТ” Търговище № *** г.

Според показанията на св. К., която е работила в същия търговски обект на *** г. двете посетили офиса на ответното дружество и си подали заявленията. До *** г. не получили документите за прекратяване на трудовото правоотношение, а на *** г. им били наложени дисциплинарни наказания. Не им плащали нощен и извънреден труд, а в “П.” работели на два, три градуса температура, без топла вода и полагали и извънреден труд. Съобщава, че ищцата, която е нейна сестра започнала да вдига кръвно и да получава болки в ставите. И към настоящия момент здравословното състояне на ищцата било влошено. Според свидетелката причината за тези проблеми е основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, което е нанесено в трудовите книжки.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи: Предявеният иск за заплащане на сумата 935 лв. трудово възнаграждение за *** г. е основателен и доказан. Между страните е съществувало трудово правоотношение и до *** г., когато ищцата е подала заявление за прекратяването му, тя е полагала труд. Ето защо на нея й се дължи уговореното трудово възнаграждение заедно с допълнителното възнаграждение за продължителна работа. Съдът счита за неоснователно твърдението на ответника, че трудовото възнаграждение за м.септември и октомври *** г. са платени авансово през м.декември *** г. Дори и между страните да е имало някаква уговорка за някакво авансово плащане, то същото ще касае следващия месец, а не може да се отнася за след 10 месеца. Ето защо съдът приема, че сумата 649 лв. е останала дължима и заедно с посочените от вещото лице 366.69 лв. съставляван неизплатената част от трудовото възнаграждение. Предвид липсата на изменение на иска, същият следва да бъде уважен до претендирания размер от 935лв.

Заеманата от ищцата длъжност е била отчетническа такава и в съответствие с разпоредбата на чл.207 ал.1 т.2 от КТ същата отговаря спрямо работодателя за липса – в пълен размер. Според вещото лице дължимата от ищцата сума е 136.03 лв. Възражението за прихващане на сумата по иска за заплащане на трудово възнаграждение с тази сума се явява основателно и доказано в този размер. Ето защо сумата по първия от обективно съединените искове следва да бъде присъдена само до размера на 798.97лв., като в останалата част до първоначалния размер от 935 лв. искът бъде отхвърлен поради погасяването му с възражение за прихващане.

Към *** г. работодателят е бил в забава по отношение изплащането на сумата 649 лв./по паричните отчети/, поради което искът за заплащане на обезщетение за забава, предявен за сумата 0.26 лв. е основателен. Сумата за дължимата лихва, изчислена с електронен калкулатор е 7.33 лв. Предвид липсата обаче на изменение /увеличение/ на иска на ищцата се следва претендираната лихва от 0.26 лв.

Тъй като към *** г. работодателят е бил в забава по отношение изплащането на сумата 666.69 лв. трудово възнаграждение, законосъобразно ищцата е упражнила своето субективно преобразуващо право, регламентирано в чл.327 т.2 КТ и е прекратила трудовото си правоотношение. В съответствие с разпоредбата на чл.335 ал.2 т.3 КТ трудовото правоотношение на ищцата е прекратено от момента на получаване на писменото заявление на *** г. Ето защо искът за поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка е основателен и съдът следва да допусне поправка в същата.

Искът за заплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск е частично основателен и доказан. Трудовото правоотношение на ищцата е прекратено и към датата на прекратяването същата е имала неползван платен годишен отпуск от 13 дни. В съответствие с разпоредбата а чл.224 КТ ищцата има право на обезщетение. Размера на това обезщетение като чиста сума е 334.62 лв. след приспадане на данъци и осигуровки и в този размер искът следва да бъде уважен, като в останалата част бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Искът за заплащане на обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.221 ал.1 КТ е основателен и доказан. В случая трудовото правоотношение на ищцата е прекратено на основание чл.327 т.2 от КТ, поради което на същата се дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието, т.е. за един месец. Размера на обезщетението следва да се определи по правилата на чл.228 КТ и е 514.80 лв. и в този размер следва да бъде уважен иска. В останалата му част до първоначално предявения размер от 540 лв. искът следва да бъде отхвърлен.

Всички суми следва да бъдат присъдени ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - *** г.

Искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от неплащането на трудовото възнаграждение и от несвоевременното издаване на заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, предявен на основание чл.226 ал.1 т.1 във вр. с ал.3 КТ е неоснователен и недоказан. Не бе доказана причинна връзка между тези обстоятелства и влошеното здравословно състояние на ищцата. Освен това сочените в исковата молба вреди - безсъние, психически тормоз и стрес са различни от съобщените от свидетелката проблеми с кръвното налягане и ставни болки. Освен това свидетелката обяснява последните с продължителността на работния ден и условията на труд, както и с липсата на средства след прекратяване на трудовото правоотношение, а не със забавянето в изплащането на трудовото възнаграждение или с несвоевременното издаване на документите, удостоверяващи факти, свързани с трудовото правоотношение /което се твърди в исковата молба и допълнението към нея като правопораждащ юридически факт/. Ето защо искът за заплащане на сумата 500 лв. обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде отхвърлен.

Ответникът следва да заплати на ищцата направените по делото разноски в размер на 100 лв. /сто лева/

На основание чл.78 ал.2 от ГПК ищцата следва да заплати на ответника направените по него разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете , а именно 90 лв.

Ответникът следва да заплати държавни такси за уважените искове, а именно по 50 лв. за петте иска, както и сумата 80 лв. за заплатеното възнаграждение на вещото лице.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА “К К”ЕООД, ЕИК *** със седалище гр. Р., бул. ”Б. л.”, № ***, офис ***, представлявано от В. А. Б. ДА ЗАПЛАТИ на С.Т.Е., ЕГН ********** *** сумата 798.97 лв./седемстотин и деветдесет и осем лева и деветдесет и седем стотинки/ неизплатено трудово възнаграждение по трудовото правоотношение, продължило от *** г. до *** г. ведно със законната лихва върху сумата , считано от *** г. и ОТХВЪРЛЯ ИСКА в останалата му част до първоначално предявения размер от 935 лв. като погасен с възражение за прихващане със сумата 136.03 лв., дължима като установена липса на основание чл.207 ал.1 т.2 КТ.

ДОПУСКА поправка на на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, вписано от “К К”ЕООД, ЕИК *** със седалище гр.Р., бул.”Б. л.”, № ***, офис ***, представлявано от В. А. Б. в трудовата книжка на ищцата С. Т.Е., ЕГН ********** *** от чл.330 ал.2 т.6 – дисциплинарно уволнение на чл.327 т.2 КТ – от работника поради забавяне изплащането на трудовото възнаграждение.

ОСЪЖДА “К К”ЕООД, ЕИК *** ДА ЗАПЛАТИ на С.Т.Е. 334.62 лв. /триста тридесет и четири лева и шестдесет и две стотинки/ като чиста сума за получаване на основание чл.224 КТ, представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск, сумата 514.80 лв./петстотин и четиринадесет лева и осемдесет стотинки/ брутна сума като обезщетение на основание чл. 221 ал. 1 КТ поради прекратяване на трудовото правоотношение, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от *** г. до окончателното им изплащане, както и сумата 0.26 лв./двадесет и шест стотинки/ обезщетение за забава на трудовото възнаграждение за периода ***г.- ***г. и ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ в останалата им част като неоснователни и недоказани.

ОТХВЪРЛЯ ИСКА, предявен от С.Т.Е. срещу “К К”ЕООД иск за заплащане на сумата 500 лв. обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.226 ал.1 т.1 във вр. с ал.3 от КТ като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА “К К”ЕООД ДА ЗАПЛАТИ на С. Т. К. сумата 100 лв. /сто лева/ за направените по делото разноски.

ОСЪЖДА С. Т. К. ДА ЗАПЛАТИ на “К К”ЕООД сумата 90 лв. /деветдесет лева/ съразмерно на отхвърлената част от исковете.

ОСЪЖДА “К К”ЕООД ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РРС държавна такса 250 лв./двеста и петдесет лева/, както и сумата 80лв. /осемдесет лева/ за направените по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: