В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На десети април две хиляди и тринадесета година

в публично заседание в състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА

секретар Ж. Р.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д. №232 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл. 92 от Закона за задълженията и договорите – претенция за неустойка по договор.

Депозирана е искова молба от Община Разград срещу М.М.Ю., с която е предявен иск за заплащане на сумата 11 760,00 лв., представляваща част от обезщетение за неизпълнение на договор №** от ***** г., която неустойка се отнася за периода от 04.01.2010 г. до 07.02.2011 г. Сочи, че с договор е учредено право на строеж върху терен – частна общинска собственост УПИ ІІІ-“за комплексно обществено застрояване” в кв.126 по плана на с.Д. за изграждане на обект с обща разгъната площ от 1 780 кв.м. В тази връзка със заповед №3300/01.12.2004 г. на кмета на Община Разград е одобрен изработения проект за изменение на застроителния и регулационен план с подробен устройствен план /ПУП/ план за застрояване и регулация /ПЗР/, като УПИ ІІІ- за КОО е преотреден в УПИ№ІІІ-“за бензиностанция, газстанция и търговски комплекс”. Сочи , че ответницата се е задължила да изгради обекта за срок от 24 месеца от датата на разрешението за строеж до датата на внасяне на заявление за приемане и въвеждане в експлоатация на обекта, че за неизпълнението на това задължение, което е било част от тръжните условия е уговорено обезщетение в т.11 в размер на 1% за всеки просрочен ден от достигнатата тръжна цена – 12000 лв. На 03.01.2007 г. с анекс срокът е намален на 12 месеца, разрешението за строеж е издадено на 08.11.2007 г. Твърди, че до настоящия момент изграждането на обекта не е започнало и със споразумение от 07.02.2011 г. страните са прекратили действието на договора. Ответникът в писмения отговор заявява, че искът е неоснователен. Твърди, че между страните по делото отношенията са уредени и договорът е прекратен, поради което не е налице основание за търсене на неустойка. Прави възражение за погасителна давност при условията на чл.111 б.”б” от ЗЗД. Твърди изплащане на сумата 10 300 лв. като неустойка по договора. В условията на евентуалност прави възражение за прихващане на исковата сума със сумата 1 421,20 лв., дължими по влязло в сила съдебно решение по гр.№2312/2011 г. на РРС.

След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът установи следните фактически обстоятелства:

С Решение №629 от заседание на 21.07.2003 г. Общински съвет – Разград е утвърдил списък на обекти и възложил на кмета на Община Разград да организира търгове или конкурси за отстъпено право на строеж върху тях (л. 55 по делото). Сред обектите в Приложение №1 към Решението, под т. 9 фигурира процесният недвижим имот, а именно – „с. Д., кв. 126, УПИ № III – „За КОО”, площ на имота – 2 570 кв.м., максимална площ на застрояване – 1 780 кв.м., етажност до 2 ет.” .

Със Заповед №1022 от 01.08.2003 г. кметът на Община Разград заповядал да се проведе търг с тайно наддаване за отстъпване право на строеж за изграждане на обекти за комплексно обществено обслужване върху УПИ с № III – „За КОО” в кв. 126 по плана на с. Д., общ. Р. (л. 53). Със същата заповед са утвърдени тръжни условия с визиране предмета, целта на конкурса, критериите за оценка и тяхната относителна тежест при оценяването. Утвърдените конкурсни условия обективират и допълнителни изисквания, сред които и задължението за реализиране на ограниченото вещно право в 2-годишен срок от издаването на разрешението за строеж (чл. 13 от Тръжните условия; л. 48).

Конкурсната документация съдържа и проекто-договор, обективиращ конкурсните условия като елементи на бъдещото облигационно правоотношение (л.51 и сл.). Ответницата е участник в проведения конкурс, като е подписала и нарочна декларация, че е запозната с конкурсната документация и проекто-договора (л. 33). Пълното съдържание на последния е възпроизведено и в договора от 02. 02. 2004 г., завършващ гражданско – административния фактически състав на разпоредителната сделка /л.35/.

При провеждане на търга нарочна комисия е класирала участниците в търга и направила предложение на кмета на Община Разград да издаде заповед, с която да обяви за спечелил търга класирания на първо място – ЕТ „Ам. – АМР – М. А.” (л.45 и сл.). Със Заповед №1590 от 03.09.2003 г. кметът на Община Разград утвърдил класирането на участниците в търга и определил за спечелил търга ЕТ „Ам. – АМР – М. А.” (л. 43). Със Заявление вх. №70-00-348/23.09.2003 г. ЕТ „Ам. – АМР – М. А.” заявил отказ от сключване на договор за учредяване на право на строеж (л. 42).

Със Заповед №1672 от 25.09.2003 г. кметът на Община Разград определил за спечелил търга “Млин-97” АД, гр. Разград (л. 41). Със Заявление вх. №26-00-693/03.11.2003 г.изпълнителният директор на дружеството заявил отказ от сключване на договор за учредяване на право на строеж (л. 40).

Със Заповед №2282 от 05.11.2003 г. кметът на Община Разград определил за спечелил търга ЕТ „ХАРД – А. М.”*** (л. 39). Със Заявление вх. №94-А-94/20.11.2003 г. ЕТ „ХАРД – А. М.” отказал сключване на договор за учредяване на право на строеж (л. 38).

Със Заповед №2453 от 28.11.2003 г. кметът на Община Разград определил за спечелил търга М.М.Ю. (л. 37). На 02.02.2004 г. е сключен Договор №16 между Община Разград и М.М.Ю. за учредяване право на строеж върху терен – частна общинска собственост (л. 35). По силата договора Община Разград е учредила безсрочно право на строеж в общински имот за комплексно обществено обслужване, който впоследствие е преотреден за изграждане на бензиностанция, газстанция и търговски комплекс. Купувачът на ограниченото вещно право се е задължил с насрещна парична престация в размер на 12 000 лева. Поел е и допълнителни задължения както следва: да изработи и предостави за одобрение инвестиционните проекти в срок от 6 месеца (чл. 7); да изгради обекта за срок от 2 години, считано от датата на разрешението за строеж (чл.10); да не извършва последващи прехвърлителни сделки до пълното изграждане на търговския обект (чл. 13); да не променя функционалното предназначение на обекта (чл.12).

На 19.01.2004 г. М.Ю. *** лв., дължима по договора за учредено право на строеж (л. 36).

Със Заповед №3300 от 01.12.2004 г. кметът на Община Разград одобрил изработения проект за изменение на застроителния и регулационен план с подробен устройствен план – план за застрояване и регулация на част от квартал 126 по плана на с. Д., като преотредил УПИ III – „За КОО” в УПИ III – „За бензиностанция, газстанция и търговски комплекс” (л.27).

На свое заседание на 25.10.2006 г. Комисията по следприватизационен и следдоговорен контрол по сключени разпоредителни сделки по реда на ЗОС взела решение да се уведоми М.М.Ю., че ще ú бъде предложен анекс към договора за учредено право на строеж, съгласно който срокът за проектиране ще се определи на 6 месеца, а срокът за изграждане на обекта – 12 месеца (л. 22).

На 03.01.2007 г. е сключен анекс към договора за учредено право на строеж, с който се изменят т. 7 и т. 10 (л. 21), като М.Ю. се задължава да изгради обекта за срок от 12 месеца, считано от датата на разрешението за строеж до датата на внасяне на заявление за приемане и въвеждане в експлоатация. На 08.11.2007 г. е издадено Разрешение за строеж №388 от 08.11.2007 г. (л.20).

С 3 бр. Покани за доброволно изпълнение (л. 13, 17 и 18) Община Разград уведомява М.Ю. за размера на дължимо обезщетение за неизпълнение на задължение по договора и я кани да заплати същото по сметка на Община Разград.

Със Споразумение от 07.02.2011 г. страните по Договора за учредено право на строеж прекратяват същия поради неизпълнение на поетото задължение – да се изгради обектът, предмет на договора, за срок от 12 месеца (л. 14).

Към 09.12.2011 г. строителството по Договор за учредено право на строеж не е започнато, не е постъпвало искане за присъствие на служител по чл. 223, ал. 2 ЗУТ и съставяне на протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво в съответствие с изискванията на чл. 157, ал. 2 ЗУТ, видно от Удостоверение №146 от 09.12.2011 г. (л. 12).

На 29.07.2011 г. М.Ю. *** сумата 10 320 лв. с основание за плащане – „пълно изплащане на неустойка по Договор №16/02.02.2004 г.” (л.73).

С решение по гр.д.№2312/2011 г. на РРС, потвърдено с решение по в.гр.д.№223/2012 г. на РОС ответницата е осъдена да заплати на ищеца сумата 2 520 лв.неустойка по договора за учредяване на право на строеж за периода 03.02.2009 г. – 27.04.2009 г. С това рещение ищецът е осъден да заплати на ответника сумата 1 421,20 лв. разноски по делото.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи. Предявеният иск е допустим. Разгледан по същество, същият е основателен.

По основателността на иска

В тежест на ищеца се възлага да установи фактическия състав, който следва да се осъществи, за да възникне основанието за заплащане на неустойка за неизпълнение на договор, а именно - наличие на валидно договорно задължение, неизпълнение на задължението, уговорена неустойка и нейния размер. В тежест на ответника е да установи, че е изпълнил задължението си в срок, съгласно задълженията по договора, както и всички наведени правоизключващи и други наведени в отговора възражения срещу правото на ищеца.

Установи се от представените доказателства, че е налице валидно сключен договор за учредяване право на строеж между страните, при сключването на който са спазени релевантни нормативни разпоредби (чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА, чл. 44, ал. 2 вр. ал. 1, т. 7 и 8 ЗМСМА, чл. 8 и чл. 37, ал. 1 ЗОС, чл. 30, ал. 3, чл. 77, т. 5, чл. 78, чл. 80, ал. 3, чл. 83, чл. 87, ал. 1, чл. 88, ал. 2 и ал. 3 Наредба №2 на Общински съвет – Разград за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество) и са осъществени всички елементи на фактическия състав – 1) решение на Общински съвет, 2) заповед на кмета и 3) договор.

Съгласно т. 11 от Договора между страните е уговорена клауза за неустойка, в случай на неизпълнение на задължението за изграждане на обекта. Същата присъства в проекто-договора и в тръжните условия, с които ответницата е била запозната към момента на заявяване на участието си в търга. Следователно, налице е валидна уговорка за неустойка при неизпълнение на валидно сключен договор.

Съдът не споделя становището на ответника, че прекратяване на договора води до липса на договорно основание на ищеца да претендира неустойка. Прекратяването е преустановяване за в бъдеще действието на договора, но престираното (изпълненото) по договора до момента на прекратяването е напълно валидно и запазва значението си, като не се цели да се възстанови фактическото положение от момента преди сключването на договора. С прекратяването на договора не отпада автоматично задължението за заплащане на неустойка, а само се определя крайният срок за начисляването ú.

По отношение на възражението за изтекла погасителна давност Съдът намира следното. С платежно нареждане на 29.07.2011 г. ответницата е заплатила в полза на Община Разград сумата от 10 320 лв., посочвайки, че това е пълен размер на неустойка по процесния договор. Към момента на плащането никаква част от претендираното вземане за неустойка не е била погасена по давност. Налице е изпълнение на парично задължение, което ответницата счита за валидно към момента на плащането. Съдът не споделя становището на ищеца, че с плащането ответницата признава дълга си в целия твърдян от ищеца размер, а единствено досежно размера на платеното (10 320 лв.). Съдът намира обаче, че за част от предявения и уточнен с допълнителна молба / писмена и в с.з./ период от време, а именно от 12.01.2010 г. до 07.02.2011 г., вземането за неустойка е погасено по давност, като този период е до 11.02.2010 г. , тъй като със завеждане на иска на 11.02.2013 г. течението на давността за сумата за предявения период след 11.02.2010 г. е прекъснато на основание чл. 116, б. „б”, предл. 1 ЗЗД.

Не се спори между страните, че ответницата не е изпълнила задължението си по договора, а именно да изгради обекта – предмет на договора („бензиностанция, газстанция и търговски комплекс”) в 12-месечен срок, считано от датата на разрешението за строеж до датата на внасяне на заявление за приемане и въвеждане в експлоатация на обекта. Следователно, налице са всички предпоставки за уважаване на иска.

По размера на иска

По настоящото дело, за разлика от гр.д.№2312/2011 г. ответникът не е направил възражение за прекомерност на неустойката. Претендираната за процесния период такава е за 362 дни /след приспадане на периода, за който задължението е погасено по давност. Тръжната цена е 12 000 лв., а един процент от нея е 120 лв., следователно за 362 дни неустойката е в размер на 43 440 лв. Претендираната с исковата молба сума е 11 760 лв. за 392 дни, следователно по 30 лв. на ден. За тридесет дни – 900 лв., вземането за които е погасено по давност. Следователно искът следва да бъде уважен за размера 10860 лв. за периода 11.02.2010 г. 07.02.2011 г.

Както бе посочено по-горе платените 10 320 лв. касаят заплащането на неустойка за периода непосредствено след възникване на задължението и в този смисъл не са изпълнение на задължението за неустойка за процесния период.

По отношение на възражението за прихващане, съдът намира, че няма пречка същото да бъде направено. В случая се касае за еднородни насрещни задължения, а това на ответника 1 421,20 лв. е изизскуемо и ликвидно. Ето защо е основателно искането на последния съдът да зачете направеното в хода на процеса волеизявление, с което в условията на евентуалност погасява главното задължение до размера на насрещното. Следователно от главното задължение следва да бъдат присъдени на ищеца 9 438,80 лв.

На основание чл.78 ал.8 от ГПК на ищецът следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение съразмерно на уважената част от иска, а именно 627,55 лв. Същият в съответствие с разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК има право да получи от ответника и направените разноски съразмерно на уважената част, а именно 377,23 лв.

Ответницата има право на разноски съразмерно на отхвърлената част от иска, а именно 128,30 лв.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА М.М.Ю., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на Община Разград, ЕИК *****, с адрес: гр. Разград, обл. Разград, ул. „Бели Лом” №37а, представлявана от Д. Ст. Б. – кмет на Община Разград, сумата 9 438,80 лв. (девет хиляди четиристотин и тридесет и осем лева и осемдесет стотинки ) неустойка по договор за учредено право на строеж за периода 11.02.2010 г. - 07.02.2011 г. и ОТХВЪРЛЯ ИСКА за заплащане на неустойка в останалата част до размера на 10 860 лв. като погасен с ПРИХВАЩАНЕ с насрещно вземане за сумата 1 421,20 лв., присъдена с решение по гр.д.№2312/2011 г. на РРС и до размера на 11 760 лв., респ. за периода 12.01.2010 г. – 10.02.2010 г. вкл. като ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ.

ОСЪЖДА М.М.Ю., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на Община Разград, ЕИК ****, с адрес: гр. Разград, обл. Разград, ул. „Бели Лом” №37а, представлявана от Д. Ст. Б. – кмет на Община Разград, сумата 627,55 лв. /шестстотин двадесет и седем лева и петдесет и пет стотинки/ юрисконсултско възнаграждение и сумата 377,23 лв. /триста седемдесет и седем лева и двадесет и три стотинки/ разноски по делото, съразмерно с уважената част от иска.

ОСЪЖДА Община Разград, ЕИК *****, с адрес: гр. Разград, обл. Разград, ул. „Бели Лом” №37а, представлявана от Д. Ст. Б. – кмет на Община Разград, ДА ЗАПЛАТИ на М.М.Ю., ЕГН **********,***, сумата 128,30 лв. /сто двадесет и осем лева и тридесет стотинки/ разноски по делото съразмерно с отхвърлената част от иска.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: