Р Е Ш Е Н И Е

№ 143 12.04.2013 година град Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ................. състав

на тринадесети март две хиляди и тринадесета година

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА

Секретар В.Д.

прокурор .......................

като разгледа докладваното от съдията

АНДело № 42 по описа за 2013 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от “*****” ООД, ЕИК 116514778 против наказателно постановление № Рз - 6 – ДНСК - 300/20.11.2012 г. на Заместник началник на Дирекция за национален строителен контрол, с което на основание чл.237 ал.1 т.1 от ЗУТ му е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 8 000 лв. за нарушение на чл. 137 ал.3 и чл. 148 ал.1 от ЗУТ.

Жалбоподателят сочи като основание за отмяна на наказателното постановление незаконосъобразност ня същото от формална страна. Алтернативно моли за намаляване размера на наложената санкция.

Въззиваемата страна - РДНСК, счита жалбата за неоснователна.

Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 26.06.2012 г. служители на РДНСК Северен район, извършили проверка в собствен на жалбоподателя имот, находящ се в поземлен имот с идентификатор № 61710.612.382 по кадастралната карта на гр. Разград, м. “Обзор”. При проверката установили, че в северната част на имота е изграден строеж, представляващ стопанска постройка с бетонови основи, със стоманобетонова конструкция, стени изпълнени от бетонови блокчета и дървена покривна конструкция, покрита с цигли. Строителни книжа за строежа не били представени от жалбоподателя, за което бил съставен и констативен протокол от същата дата. За установеното на 29.08.2012 г. бил издаден и констативен акт от проверяващите, в който същите отбелязали, че за строежа не са представени никакви стрителни книжа и документи и тъй като същия е извършен без одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж, представлява незаконен такъв по смисъла на 225 ал.2 т.2 от ЗУТ. На 29.08.2012 г. от актосъставителят – св. М., бил издаден и АУАН с № Рз – 6, в който е посочено, че жалбоподателя, в качеството си на възложител е извършил строеж “Стопанска постройка” в посочения по – горе недвижим имот за периода м. август 2011 г. – м. август 2012 г., без одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж, издадени от Гл. архитект на Община Разград, в нарушение на чл. 137 ал.3 и чл.148 ал.1 от ЗУТ и поради това представляващ незаконен строеж по смисъла на 225 ал.2 т.2 от ЗУТ. До посочените констатации проверяващите достигнали въз основа на представените в хода на проверката нотариален акт № 200, т.4, рег. № 6347, н.д. № 705/2011 г. на Нотариус Р. Иванова, удостоверяващ че носител на правото на собственост върху имота е жалбоподателят, скица на имота № 6974/01.08.2012 г. на АГКК Разград, в която в същия били нанесени постройки различни от процесния строеж и декларация от жалбоподателя, с която той удостоверил периода на осъществяване на строежа. Въз основа на акта, на 20.11.2012 г. било издадено атакуваното НП с което, в качеството му на възложител за извършения незаконен строеж, подробно описан в акта и постановлението, в периода – м. август 2011 г. – м. август 2012 г., без изискващите се строителни книжа, жалбоподателят е санкциониран с налагане на административно наказание “имуществена санкция” в размер на 8000 лв. на основание 237 ал.1 т.1 от ЗУТ, като нарушението е квалифицирано като такова по чл. 137 ал.3, чл. 148 ал.1 от ЗУТ.

В хода на производството, като свидетел по делото е допуснат актосъставителя – св. М., който с показанията си установява идентични с описаните в АУАН и НП обстоятелства. Като писмени доказателства са приети и два броя наказателни постановления № № 157 и 158 от 26.04.2012 г., с които е ангажирана отговорността на жалбоподателя за извършени незаконни строежи за периода м. август 2010 г. – м. септември 2011 г. и за периода м. март 2011 г. – м. септември 2012 г.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна, следното:

Като подадена от надлежна страна, против акт подлежащ на съдебен контрол, в сроковете предвидени в закона жалбата е допустима.

Разгледана по същество, се явява основателна в частта, с която се иска изменение на НП, по следните съображения:

Като издадено от компетентния орган, в сроковете, реда и формата предвидени в закона атакуваното НП се явява законосъобразно от формална страна. Изтъкнатите от жалбоподателя в тази насока аргументи за незаконосъобразност, поради непосочване в постановлението на дата на осъществяванте на нарушението, не се споделят от настоящия съдебен състав. Административнонаказващият орган, изхождайки от съдържанието на депозираната в хода на производството по установяване на нарушението декларация от управителя на дружеството жалбоподател, изрично е посочил периода на извършване на строежа – м. август 2011 г. – м. август 2012 г., индивидуализирайки по този начин в достатъчна степен във времево отношение осъществяването на нарушението. Неоснователни са и изложените аргументи за липса на съответствие на съдържанието на атакуваното НП с изискванията на чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН, досежно описанието на нарушението. В постановлението е посочено, че строежът е извършен без изискуемите строителни книжа, като в съответствие с изискванията на чл. 57 ал.1 т.6 от ЗАНН е посочено и кои точно правни норми са нарушени по този начин. В ДР на ЗУТ – пар. 5 т.36, законодателят е дал легална дефиниция на термина “строителни книжа”, посочвайки, че това са “всички необходими одобрени инвестиционни проекти за извършване или за узаконяване на строежа, разрешението за строеж или актът за узаконяване, както и протоколите за определяне на строителна линия и ниво.” В съдържането на постановлението изрично е отбелязано и че строежът представлява незаконен такъв, по смисъла на чл. 225 ал.2 т.2 от ЗУТ, според който незаконни строежи са тези извършени без одобрени инвестиционни проекти и/или разрешение за строеж. Изискванията пък за наличие на двата вида строителни книжа са залегнали съответно в посочените за нарушени норми на чл. 137 ал.3 от ЗУТ и чл. 148 ал.1 от ЗУТ. В случая не се касае до две нарушения /както твърди защитата/, а до едно и то е извършване на незаконен строеж, поради липсата на двата вида документи. Ето защо и по изложените съображения, съдът намира че атакуваното наказателно постановление не страда от посочените от жалбоподателя пороци и съдържанието на същото съответства на изискванията на ЗАНН досежно индивидуализацията на нарушението и обстоятелствата при които е извършено.

Що се отнася до това осъществено ли е нарушението и извършено ли е то от жалбоподателя, съдът намира следното: Разпоредбата на чл.237 ал.1 т.1 от ЗУТ, предвижда ангажиране административнонаказателната отговорност на юридическо лице или едноличен търговец – възложител на незаконен строеж по смисъла на чл. 225 ал.2 от ЗУТ. Безспорно е, че жалбоподателят притежава посоченото качество на възложител, в което е санкциониран, по смисъла на чл. 161 от Закона, тъй като е собственик на имота, където е извършен строежа. Описаната в НП като “стопанска постройка” сграда, отговаря на характеристиките на даденото определение за “строеж” по смисъла на ДР на ЗУТ – пар. 5 т.38. Твърденията на управителя на дружеството жалбоподател в хода на производството по установяване на администратвното нарушение, че осъщественото от него представлявало ремонт на съществуваща постройка, се опровергават от събраните в хода на производството доказателства /писмени и гласни/, според които, сграда идентична с описаната в НП в имота не е съществувала към момента на придобиване собствеността върху него. Изисикването за наличие на строителни книжа при извършване на строеж, като бе посочено и по – горе, е залегнало в разпоредбите на чл. 137 ал.3 от ЗУТ – по отношение на инвестиционния проект и на чл. 148 – по отношение на разрешението за строеж. В производството не бе доказано, а и не се твърди от жалбоподателя, че за постройката има издадени такива, липсата на които прави и самия строеж незаконен, по смисъла на чл. 225 ал.2 т. 2 от ЗУТ. Ето защо, правилно и законосъообразно наказващият орган е ангажирал административнонаказателната отговорност на жалбоподателя с налагане на административно наказание “имуществена санкция” по реда на чл. 237 ал.1 т.1 от ЗУТ. Що се отнася до размера на същата от 8 000 лв. обаче, съдът намира, че той не е индивидуализиран правилно. Налагането на санкцията над минимално установения такъв от 5 000 лв., се аргументира от представителя на административнонаказващият орган, с наличие на предхождащи издаването на настоящото, други влезли в сила наказателни постановления срещу жалбоподателя за същите нарушения. От съдържанието на представените и приети, като писмени доказателства по делото НП е видно обаче, че началния момент на осъществяването на настоящия строеж е предхождащ установяване на нарушенията по предходните постановления. Съобразно вида на самото нарушение – извършване на незаконни строежи, би могло да се заключи че се касае до дейност осъществявана от жалбоподателя едновременно в няколко недвижими имота. Ето защо, макар и формално отговорността на жалбоподателя да е ангажирана преди установяване настоящото нарушение за други такива, то същото е било осъществено още със започване на строежа през м. август 2011 г. – т.е. преди установяване на предходните две и преди издаване на постановленията, с които е ангажирана отговорността му за тях на 26.04.2012 г. Така изложеното налага и извода, че макар и относимо към поведението на жалбоподателя, наличието на предходно ангажиране отговорността на жалбоподателя за незаконни строежи, не сочи на по – висока степен на обществена опасност на конкретно санкционираното нарушение. В тази насока, съдът намира че не е преценен от административнонаказващият орган правилно и видът на осъществения строеж. В случая се касае до изграждане на “стопанска постройка”, а не да речем на жилищна сграда, в която хипотеза несъмнено степента на обществена опасност на нарушението би била значително по – висока. Отделен остава и въпросът, че в самото НП не са изложени обстоятелствата мотивирали административнонаказавщият орган да наложи санкция над минимално определената в закона. По изложените по – горе съображения, съдът намира, че атакуваното НП следва да бъде изменено, като наложеното административно наказание “имуществена санкция” бъде намалено от 8 000 лв. на 5 000 лв.

Воден от изложеното до тук, на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № Рз - 6 – ДНСК - 300/20.11.2012 г. на Заместник началник на Дирекция за национален строителен контрол, с което за нарушение на чл. 137 ал.3 и чл. 148 ал.1 от ЗУТ, на основание чл.237 ал.1 т.1 от ЗУТ на “*****” ООД, ЕИК 116514778 е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 8 000 лв., като намалява размера на наложеното наказание от 8 000 лв. на 5 000/пет хиляди/ лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Разградски административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: