Р Е Ш Е Н И Е

№ 160 22.04.2013 година град Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ................. състав

на двадесет и първи март две хиляди и тринадесета година

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Константин Косев

Секретар Д.Д.

прокурор .......................

като разгледа докладваното от съдията

АНДело № 160 по описа за 2013 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от “С.” ООД, ЕИК ***** против наказателно постановление № Рз - 5 – ДНСК - 301/20.11.2012 г. на Заместник началник на Дирекция за национален строителен контрол, с което на основание чл.237 ал.1 т.1 от ЗУТ на обжалващото дружество е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 8 000 лв. за нарушение на чл. 137 ал.3 и чл. 148 ал.1 от ЗУТ. В жалбата се сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно от формална страна.Възразява и срещу размера на наложената санкция. В съдебното заседание жалбата се поддържа.

Въззиваемата страна - РДНСК, чрез представителя си изразява становище за неоснователност на жалбата.

Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 26.06.2012 г. служители на РДНСК Северен централен район, извършили проверка в имот, собственост на жалбоподателя, с идентификатор № 61710.***** по кадастралната карта на гр. Разград, м. “О.”. При проверката установили, че в имота е изграден строеж, представляващ едноетажна постройка към сграда за сезонно ползване. Строителни книжа за строежа не били представени от жалбоподателя, за което бил съставен и констативен протокол от същата дата. За установеното на 29.08.2012 г. бил издаден и констативен акт от проверяващите, в който същите отбелязали, че за строежа не са представени никакви стрителни книжа и документи и тъй като същият е извършен без одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж, представлява незаконен такъв по смисъла на 225 ал.2 т.2 от ЗУТ. На 29.08.2012 г. бил издаден и АУАН с № Рз – 5, в който е отразено от фактическа страна, че жалбоподателят, в качеството си на възложител е извършил строеж “Едноетажна постройка към сграда за сезонно ползване” в посочения по – горе недвижим имот. Посочено е, че строежът е извършен в периода м. август 2011 г. – м. август 2012 г., без одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж, издадени от Гл. архитект на Община Разград, в нарушение на чл. 137 ал.3 и чл.148 ал.1 от ЗУТ и поради това представляващ незаконен строеж по смисъла на 225 ал.2 т.2 от ЗУТ. Приложен е нотариален акт № 200, т.4, рег. № 6347, н.д. № ****/2011 г. на Нотариус Р. И., удостоверяващ че носител на правото на собственост върху имота е жалбоподателят, скица на имота № 6974/01.08.2012 г. на АГКК Разград, в която в същия били нанесени постройки различни от процесния строеж и декларация от жалбоподателя, с която той удостоверил периода на осъществяване на строежа пред проверяващите. Въз основа на акта, на 20.11.2012 г. било издадено атакуваното НП с което, в качеството му на възложител за извършения незаконен строеж, подробно описан в акта и постановлението, в периода – м. август 2011 г. – м. август 2012 г., без изискващите се строителни книжа, жалбоподателят е санкциониран с налагане на административно наказание “имуществена санкция” в размер на 8000 лв. на основание 237 ал.1 т.1 от ЗУТ, като нарушението е квалифицирано като такова по чл. 137 ал.3 и чл. 148 ал.1 от ЗУТ.

Пред РРС е разпитан като свидетел актосъставителя– св. Хасан, който с показанията си потвърждава описаните в АУАН и НП обстоятелства.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна, следното:

Като подадена от надлежна страна, против акт подлежащ на съдебен контрол, в сроковете предвидени в закона жалбата е допустима. Разгледана по същество, се явява основателна само в частта, относно размера на наказанието по следните съображения:

Като издадено от компетентния орган, в сроковете, реда и формата предвидени в закона атакуваното НП се явява законосъобразно от формална страна. Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че в наказателното постановление не е посочена дата на осъществяванте на нарушението. Административнонаказващият орган конкретно е посочил периода на извършване на строежа – м. август 2011 г. – м. август 2012 г., изхождайки от представената от самия жалбоподател декларация. По точна конкретицация в случая е очевидно ненужна. Не се споделят и доводите за непълно и неясно описание на нарушението. В постановлението е посочено, че строежът е извършен без изискуемите строителни книжа, като в съответствие с изискванията на чл. 57 ал.1 т.6 от ЗАНН е посочено и кои точно правни норми са нарушени по този начин. В ДР на ЗУТ – пар. 5 т.36 се съдържа легална дефиниция на термина “строителни книжа”, а именно “всички необходими одобрени инвестиционни проекти за извършване или за узаконяване на строежа, разрешението за строеж или актът за узаконяване, както и протоколите за определяне на строителна линия и ниво.” В съдържането на постановлението изрично е отбелязано и че строежът представлява незаконен такъв, по смисъла на чл. 225 ал.2 т.2 от ЗУТ, според който незаконни строежи са тези извършени без одобрени инвестиционни проекти и/или разрешение за строеж. Изискванията пък за наличие на двата вида строителни книжа са залегнали съответно в посочените за нарушени норми на чл. 137 ал.3 от ЗУТ и чл. 148 ал.1 от ЗУТ. Погрешен е и довода, че са визирани две отделни нарушения. Всъщност визирано е едно нарушение, а именно извършване на незаконен строеж, поради липсата на двата вида документи.

Относно вмененото на жалбоподателя нарушение, съдът намира следното: Разпоредбата на чл.237 ал.1 т.1 от ЗУТ, предвижда ангажиране административнонаказателната отговорност на юридическо лице или едноличен търговец – възложител на незаконен строеж по смисъла на чл. 225 ал.2 от ЗУТ. Жалбоподателят, като юридическо лице, притежава посоченото качество на възложител, в което е санкциониран, по смисъла на чл. 161 от Закона, тъй като е собственик на имота, където е извършен строежа. Описаната в НП като “Едноетажна постройка към сграда”, покрива определението за “строеж” по смисъла на ДР на ЗУТ – пар. 5 т.38. Самият управител на обжалващото дружество е декларирал периода в който тази сграда е изградена, при което тя очевидно представлява един нов строеж. Изисикването за наличен инвестиционен проект се съдържа в разпоредбата на чл. 137 ал.3 от ЗУТ, а за наличие на разрешение за строеж в разпоредбата на чл. 148 от ЗУТ. Не е спорно, че за процесната постройка жалбоподателят не е имал издадени такива строителни книжа. При това разглежданият строеж се явява незаконен по смисъла на чл. 225 ал.2 т. 2 от ЗУТ и наказващият орган правилно и законосъообразно е ангажирал административнонаказателната отговорност на жалбоподателя с налагане на административно наказание “имуществена санкция” по реда на чл. 237 ал.1 т.1 от ЗУТ. Размерът на наложената санкция обаче според съда е явно завишен. В НП липсва аргументация защо е приет този размер. В случая няма обстоятелства, които да се оценят като отегчаващи и няма причина размерът на санкцията да надхвърля минималния. Поради това съдът намира, че атакуваното НП следва да бъде изменено, като наложеното административно наказание “имуществена санкция” бъде намалено от 8 000 лв. на 5 000 лв. В останалата част НП следва да се пътвърди.

Воден от изложеното до тук, на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № Рз - 5 – ДНСК - 301/20.11.2012 г. на Заместник началник на Дирекция за национален строителен контрол само в частта, с която на “С.” ООД, ЕИК ***** е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 8 000 лв., като намалява размера на наложеното наказание от 8 000 лв. на 5 000 лв.

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № Рз - 5 – ДНСК - 301/20.11.2012 г. на Заместник началник на Дирекция за национален строителен контрол в останалата му част.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Разградски административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: