Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

                    127                                             05.04.2013 година                                        град Разград

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД 

на  шести март                                                                   две хиляди и тринадесета година

В публичното заседание в следния състав        

                                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА

секретар Г.М.

прокурор ......................,

като разгледа докладваното от съдията 

АНДело                                                50                                            по описа за  2013 г.

                             

 

                              За да се произнесе, съдът съобрази следното:

            Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

            Постъпила е жалба от К.К.К., ЕГН ********** против наказателно постановление № *** г. на  Директора на ОД на МВР Р., с което за нарушение на чл. 28 ал.1 от ЗНССПЕЕН 112 на основание чл. 38 ал.1 от ЗНССПЕЕН 112   му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 2 000 лв.

           Жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено, като незаконосъобразно.

            Административнонаказващият орган поддържа становище, че жалбата е неоснователна и като законосъобразно наказателното постановление следва да бъде потвърдено изцяло.

            Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

            На *** г., в дома на жалбоподателя в с. П. имало гости, един от които бил Д. К.. Компанията употребила алкохол  и около 23,00 ч., жалбоподателят се обадил на номер 112, за  да съобщи, че между него и К. бил възникнал скандал. Обаждането било прието от оператор и осигурена конферентна връзка със св. М. ***. В хода на разговора между жалбоподателя и свидетеля, последния установил че К. е повлиян от алкохол. Той обяснил на дежурния, че е имал гости, че между него и един от гостите /К./ е възникнал скандал и че гостите са си тръгнали. Свидетелят преценил, че не е необходима намеса на служителите на РУП и обяснил това на К. Десетина минути по – късно, последният пак се обадил на тел.112 и поискал да бъде изпратен автопатрулен екип, тъй като се чувствал застрашен от К., който можело да го набие. Обяснил и че след тръгването от дома му, този гост не се е връщал. Св. М. казал на жалбоподателя да се обади отново, ако този човек се появи. К. не се обадил повече по телефона. При извършената по – късно проверка от св. Е., при която били снети обяснения от гостувалите същата вечер на жалбоподателя, свидетелят приел, че между тях и домакина не е имало “сериозно пререкание” /според показанията му в хода на съдебното производство/, а възникналото “леко” пререкание, не можело да бъде възприето, като повод за саморазправа. Според показанията и на двамата свидетели К. е осъждан и многократно, преди описаното в акта деяние се е обаждал на телефон 112. Въз основа на установеното, на *** г., св. Е. съставил  АУАН с бл. № ***, срещу жалбоподателя за това че на *** г. чрез националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 е подал неверни и заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ, отнасящи се за възникнал скандал между него и лицето Д. К. – нарушение по чл. 28 ал.1 пр.3 от ЗНССПЕЕН 112. Въз основа на акта, на *** г. , Директора на ОД на МВР Р., издал и атакуваното НП, в което описанието на осъщественото от К. нарушение е идентично, с това направено в акта – че на *** г. жалбоподателят подава чрез националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112, неверни заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ, отнасящи се за възникнал скандал между него и лицето Д. К.. За виновно нарушена е посочена разпоредбата на чл. 28 ал.1 пр.3 от ЗНССПЕЕН и отговорността на жалбоподателя е ангажирана на осн. чл. 38 ал.1 от Закона, с налагане на административно наказание “глоба” в размер на 2 000 лв.

 

         Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

        Жалбата е допустима, като подадена в сроковете предвидени от закона, от лице имащо право на жалба, срещу подлежащо на съдебен контрол наказателно постановление .

           

             Разгледана по същество се явява основателна по следните съображения:

            Посочената за виновно нарушена разпоредба на чл. 28 от ЗНССПЕЕН 112, гласи: “Забранява се ползването на ЕЕН 112 не по предназначение, автоматичното му избиране от електронни устройства и пускане на предварително записани съобщения, както и за предаване на неверни и заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ.» Според съдържаниетo на атакуваното НП, на посочената в същото дата, жалбоподателят е осъществил и двете форми на изпълнителното деяние на нарушението по посочения текст от закона, като е подал неверни и заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ. Всъщност административнонаказващият орган, извън пресъздаването на текста на посочената за виновно нарушена правна норма на чл. 28 от ЗНССПЕЕН 112, се е задоволил да посочи, че неверните и заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ се отнасят за възникнал скандал между жалбоподателя и лицето Д. К. При това положение, така извършеното описание на санкционираното нарушение и обстоятелствата при които е осъществено, не отговарят на изискванията на чл. 57 от ЗАНН. По дефиниция административното нарушение е такова деяние/ действие, или бездействие/, което нарушава установения ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред /чл. 6 от ЗАНН/. Всяко административно нарушение е конкретно и като такова, то следва да бъде индивидуализирано с неговите обективни признаци, позволяващи преценка за съставомерността му по конкретна правна норма. В този смисъл са и изискванията на посочената по – горе разпоредба на чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Преценката за съставомерност на нарушението, се следва веднъж от администратинонаказващият органи  вотри път от съда, в производството по обжалване на наказателното постановление. Извършването на тази преценка, предполага такова описание на санкционираното поведение, позволяваща извод дали конкретно описаните действия/бездействия на субекта на административнонаказателната отговорност, субсумират състава на посочената за виновно нарушена правна норма. В конкретния случай, изхождайки от хипотезата на чл. 28 от  ЗНССПЕЕН 112, за да съответства на изискванията на ЗАНН, в съдържанието на наказателното постановление, следваше да намерят отражение онези конкретни думи, или действия на нарушителя, дали основание на административнонаказващият орган, да  заключи,  че чрез тях са предадени именно неверни и заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ. Пресъздаването в съдържанието на НП на правната норма, посочена за виновно нарушена, не може да представлява и не представлява описание на нарушението и обстоятелствата при които то е извършено, по смисъла на  ЗАНН. В настоящия случай, единственото конкретно посочено обстоятелство извън текста на нормата на чл. 28 от ЗНССПЕЕН 112 по повод действията на жалбоподателя, е отбелязването, че квалифицираните от административнонаказващият орган, едновременно като неверни и като заблуждаващи сигнали, са се отнасяли до възникнал “скандал” между жалбоподателя и трето лице. Последното обаче представлява заключение досежно съдържанието на проведените с оператор и дежурен от жалбоподателя разговори, до което е достигнал актосъставителя, което не изпълва изискванията на закона за описание на обективирани действия на нарушителя, чрез които е осъществен състава на нарушението.  При така извършеното описание на същото, не може да бъде извършена преценката кое точно е неверен и заблуждаваща сигнал подаден от жалбоподателя, при положение, че от събраните в хода на съдебното производство доказателства се установява, че действително “скандал” между жалбоподателя и Д. К. е имало. Отделен е въпросът, че този скандал, според показанията на актосъставителя бил “леко” пререкание.

        Ето защо и въз основа на изложеното по – горе, съдът намира, че атакуваното НП следва да бъде отменено. Неизпълнението на задължението на административнонаказващият орган за пълна и точна индивидуализация на нарушението от фактическа страна е довело до такова ограничаване правото на защита на субекта на административно нарушение, лишаващо го на практика от възможността да знае, какво му е вменено в отговорност и  довело до незаконосъобразност на постановлението от формална страна.

 

  Воден от изложеното до тук, на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

                                                                                   

 

                                                                                              Р     Е     Ш     И :

             

         ОТМЕНЯ наказателно постановление № *** г. на  Директора на ОД на МВР Р., с което за нарушение на чл. 28 ал.1 от ЗНССПЕЕН 112 на основание чл. 38 ал.1 от ЗНССПЕЕН 112  на К.К.К., ЕГН ********** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 2 000 лв.

 

          Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Разград в 14 - дневен  срок от съобщаването му на страните.

                                                          

                                                                          

                                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: