Р Е Ш Е Н И Е

№ 178 29.04.2013 година град Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

на двадесет и девети март две хиляди и тринадесета година

В публичното заседание в следния състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА

секретар В.Д.

прокурор ......................,

като разгледа докладваното от съдията

АНДело № 56 по описа за 2013 г.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила жалба от Р.И.Р. против електронен фиш сер.К № 0263209/01.07.2012 г., издаден от ОД на МВР Разград, с което за нарушение на чл. 21 ал.1 от ЗДвП на основание чл. 189 ал.4 вр. с чл. 182, ал.2, т.3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 лв.

Жалбоподателят моли, като незаоносъобразено електронният фиш да бъде отменен, тъй като твърди, че нарушението е осъществено с МПС различно от притежаваното от него и описано в електронния фиш.

Административнонаказващият орган не изпраща представител и не заявява становище по жалбата. Представя писмо, с което заявява, че с издаване на процесния електронен фиш, била допусната техническа грешка и понастоящем бил издаден нов такъв срещу собственика на МПС “Хонда ЦБР” с рег. № *****, който не бил обжалван и бил заплатен.

Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 01.07.2012 г. в 11,46 ч, с автоматизирано техническо средство № 554, било установено и заснето движение със скорост от 115 км.ч, при разрешена 90 км.ч, на МПС, по път Е 70, отсечка с. Ушинци – с. Каменар, посока гр. Шумен. За така установеното нарушение на чл. 21 ал.1 от ЗДвП на основание чл. 189 ал.4 вр. с чл. 182, ал.2, т.3 от ЗДвП, бил издаден процесния електронен фиш сер.К № 0263209/01.07.2012 г. за налагане на глоба на жалбоподателя Р.И.Р., в качеството му на собственик на МПС “Ямаха 4Б” с рег. № ****, за установено управление със скорост от 112 км.ч. на посочените по – горе дата и място.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

Като подадена в срок от лице имащо право на жалба, против акт подлежащ на съдебен контрол по реда на ЗАНН, жалбата е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения :

Съгласно разпоредбата на чл. 39 ал.4 от ЗАНН, за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш. Оттук, следва извода, че административното наказание глоба, се налага от овластените контролни органи. Кои са тези органи, които налагат посоченото наказание и притежават ли те материалната и териториална компетентност да ангажират административнонаказателната отговорност на субекта на административно нарушение, би могло да бъде преценено само и единствено ако атакувания в настоящото производство електронен фиш съдържаше такова изявление на конкретен автор. Легалната дефиниция на термина «електронен фиш», е дадена в пар.1 от ДР на ЗАНН и пар.6 т.63 от ЗДвП, и според същата той е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи. При съпоставянето на двата текста, се налагат две възможни заключения. Първото то тях е, че контролните органи по см. на чл. 39 ал.4 от ЗАНН са административно-информационните системи, при което се поставя въпроса как същите се отнасят към посочената в заглавната част на електронния фиш териториална структура на МВР. Второто е, че макар и изявление, електронният фиш, не е електронен документ, съобразно дадената за такъв дефиницията в Закона за електронния документ и електронния подпис, според която електронен документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано /чл. 3/ и което има свой автор - физическото лице, което в изявлението се сочи като негов извършител /чл.4/. Действително изискванията досежно съдържанието на електронния фиш са посочени в чл. 189 ал.4 от ЗДвП и те са : данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Тези изисквания не включват посочването на автор на изявление в съдържанието на елекронния фиш. Липсва законова забрана обаче, нещо повече, съдът намира че съществува законово изискване, в съдържанието на електронния фиш да има изявление, с което се налага административното наказание и то да изхожда от конкретен автор – физическо лице, който е и овластен за това контролен орган по смисъла на закона. В подкрепа на този извод е и разпоредбата на ал.11 от чл. 189 от ЗДвП, според която влезлите в сила електронни фишове се смятат за влязло в сила наказателно постановление. Според дефиницията дадена в чл.6 от ЗАНН пък, административно нарушение е това е деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Именно този специален ред, по който се следва ангажиране на посочения вид отговорност, предполага и конкретно волеизявление на административно наказващ орган, притежаващ материалната компетентност за това, материализирано в акта, с който е ангажирана отговорността на субекта на нарушение. В случая обаче в атакувания електронен фиш, не е посочен неговият автор /физическо лице/, а няма и волеизявление съответстващо на посочените по – горе изисквания на чл. 39 ал.4 от ЗАНН за налагане на глоба от овластен контролен орган. Тук следва да бъде посочена и разпоредбата на чл. 61 ал.1 от ЗАНН, според която при разглеждане на делото пред районния съд се призовават и учреждението или организацията, чийто орган е издал наказателното постановление или електронния фиш, който текст също се явява в подкрепа на извода, че електронният фиш винаги предполага наличие на конкретно изявление от конкретно лице, сочено за негов издател и че самият закон разграничава издателя от съответната структура, част от която е той. Според чл. 60 от ЗАНН пък, обжалването става чрез наказващия орган, който е издал електронният фиш. При съпоставката на посочените по – горе текстове, не може да се приеме становището, че ползваните от закона понятия овластен контролен орган и наказващ орган, са идентични с неперсонифицирана структура на МВР. Всъщност първата от посочените по – горе разпоредби на ЗДвП, касаещи електронния фиш се намира в раздел ІІ – «Образуване на административнонаказателно производство», а разпоредбите на чл. 59 и чл. 60 са в раздел V “Обжалване на наказателни постановления и електронни фишове”. Последното налага и извода, че административнонаказетелната отговорност в хипотезите на електронен фиш се ангажира с установяване на самото нарушение без да протече производство по налагане на административно наказание, а следователно самия фиш /който не съдържа такова изявление от конкретен автор/ не може да ангажира тази отговорност.

Извън изложеното до тук, касаещо законосъобразността на електронния фиш от формална страна, в случая следва да бъде отбелязано и следното:

Не се оспорва от страна на административнонаказващият орган обстоятелството, че санкционираното по чл. 189 ал.4 вр. с чл. 182, ал.2, т.3 от ЗДвП, нарушение на чл. 21 ал.1 от ЗДвП, не е осъществено с МПС собственост на жалбоподателя, което се поддържа и от последния в депозираната срещу процесния фиш жалба. При това положение, липсват и основания за ангажиране на административнонаказателната отговорност на Р.. Въз основа на приложения към преписката видеоклип, марката, модела и номерата на заснетото МПС не са ясни, а и при наличие на становище, за допусната “грешка” от страна на административнонаказващият орган при издаване на атакувания фиш, то липсва каквото и да било основание да се приеме за доказано обстоятелството, че нарушението е осъществено именно с индивидуализираното в него моторно превозно средство “Ямаха 4Б” с рег. № *****, собственост на жалбоподателя. Именно последното обстоятелство, обаче е основание за ангажиране отговорността на последния с издаване на електронен фиш за нарушението, съгласно разпоредбата на чл. 188 от ЗДвП, ал.1 /“Собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство/. И тъй като, както бе посочено и по горе, недоказано остана в производството, нарушението по чл. 21 ал.1 от ЗДвП да е осъществено с превозно средство, което е собственост на жалбоподателя, то и атакуваният електронен фиш следва да бъде отменен изцяло на посоченото основание.

Воден от изложеното по – горе и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ електронен фиш сер.К № 0263209/01.07.2012 г., издаден от ОД на МВР Разград, с което за нарушение на чл. 21 ал.1 от ЗДвП на основание чл. 189 ал.4 вр. с чл. 182, ал.2, т.3 от ЗДвП на Р.И.Р., ЕГН ********** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 лв.

Решението подлежи на обжалване пред АС Разград с 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: