№ 132 05.04.2012
година
град Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
на
шести март две хиляди и тринадесета година
В
публичното заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА
секретар
Г.М.
прокурор
......................,
като
разгледа докладваното от съдията
АНДело № 67 по описа за 2013 г.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Ш.Я.Х. против наказателно постановление № 37 -
0000021/11.01.2013 г. на началник Областен отдел “КД – ДАИ” гр. Разград, с което
за нарушение на чл.12 ал.1 от Закон за
автомобилните превози на
основание чл. 93 ал.1 т.1 от Закон за автомобилните превози му е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 1 500 лв.
Жалбоподателят
моли наказателното постановление да бъде отменено, като незаконосъобразно,
поддържайки становище за наличие предпоставките на чл. 28 от ЗАНН.
Административнонаказващият
орган не изпраща представител и не заявява становище по жалбата.
Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 13.12.2012
г. служители на “КД – ДАИ” гр. Разград, спрели
за проверка движещ се в посока гр. Разград по главен път Е-70,
на изхода на с. У., лек автомобил «****» с рег. № ******, управляван от
жалбоподателя. В автомобила освен Х. пътували четирима пътника. Въз основа на
дадените от последните обяснения, контролните органи приели, че водачът
осъществява таксиметров превоз. Приели, че между тях и водача е било договорено
заплащане на цена от 2,50 лв. на човек и че превоза се извършва по заявен от пътниците
маршрут от с. С.до гр. Разград. Като установил, след извършена справка в
регистъра на ИА «АА», че жалбоподателя не притежава удостоверение за
регистрация, нито извършва превоза от името на регистриран превозвач и че
автомобилът не е вписан в списък към удостоверение за регистрация,
актосъставителят св. М., издал АУАН с бл. № 163002/13.12.2012 г., в който
описал посочените обстоятелства, квалифицирайки установеното като нарушение на
чл. 12 ал.1 от ЗАПревози. Актът бил съставен и предявен на жалбоподателя, който
го подписал с отбелязване, че твърдението, че осъществява нелегална
таксиметрова дейност не е вярно. Въз основа на акта, на 11.01.2013 г., било
издадено и атакуваното наказателно постановление, в което е
дадено описание на извършеното нарушение, идентично с аписанието на същото в
АУАН, за виновно нарушена е посочена разпоредбата на чл. 12 ал.1
от Закон за автомобилните превози и е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя на основание чл. 93
ал.1 т.1 от Закон за автомобилните превози, с налагане на административно
наказание “глоба” в размер на 1 500 лв.
В хода на производството, като
свидетели са разпитани актосъставителя – св. М. и свидетеля по акта – св. М.,
според които пътниците в автомобила /чиито обяснения са част от
административнонаказателната преписка/ били заявили пред тях, че са договорили
цена от 2,50 с водача, с изключение на един от тях, който щял да му плати 3,50
лв., че цената е следвало да бъде платена след пристигане в града, че редовно
пътуват с жалбоподателя от с. Самуил до гр. Разград и че проверката е извършена
по повод постъпил сигнал от регистриран превозвач, осъществяващ превози на
територията на Община Самиул. От показанията на свидетелите се установява още,
че управляваният от жалбоподателя автомобил е червен на цвят, не е обозначен
като таксиметров такъв, не е оборудван с ЕКАФП и в него няма поставен стикер с
цена за единица разстояние.
В хода на съдебно производство са
разпитани трима от пътниците в автомобила – св. М., С. Х., О. Х.. Според
показанията на първия от тях, на когото жалбоподателят е вуйчо, деня преди
проверката двамата се уговорили свидетелят да пътува с него до гр. Разград, тъй
като трябвало да посети зъболекар. Мехмед твърди, че за плащане на превоза с
вуйчо си, не е говорил. Според показанията на другите двама свидетели, те се
интересували предната вечер дали жалбоподателят ще пътува до гр. Разград и след
като той отговорил утвърдително се разбрали да ги вземе и тях. За заплащане с него
не били говорили. Знаели обаче, че той взема по 2,50 лв. на човек – цената на
автобусния билет от с. С. до гр. Разград и мислели да му платят. Според
показанията на свидетелите те потърсили Х. за превоза, тъй като знаели че той
често пътува до гр. Разград, където живеел неговия син.
Въз основа на така установеното от фактическа
страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Като подадена в срок от лице имащо право на жалба, против акт подлежащ
на съдебен контрол по реда на ЗАНН, жалбата е допустима.
Разгледана по същество,
е основателна по различни от изложените в нея съображения, а именно:
Като издадено от компетентния за това
орган по реда и във формата предвидени в закона, атакуваното наказателно
постановление се явява законосъобразно от формална страна.
Що се отнася до това,
осъществено ли е административното нарушение, за което жалбоподателят е
санкциониран и извършено ли е то от него виновно, съдът намира следното:
В случая административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя е ангажирана за това, че на посочената в АУАН и НП
дата, същия е осъществявал таксиметров превоз, без да притежава за
удостоверение за регистрация на такъв, или таксиметровата дейност да се
извършва от името на регистриран превозвач. Според посочената за виновно
нарушена разпоредба на чл. 12 от ЗАПревози, таксиметров превоз на пътници може
да се извършва от търговци, притежаващи удостоверения за регистрация, или от
водачи, извършващи дейността от името на регистриран превозвач, но за своя
сметка, като в чл. 93 ал.1 т.1 от Закона е предвиден и вида и размера на
следващото се административно наказание, за водач на МПС, който извършва
обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно
издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които
се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от
подзаконовите нормативни актове по прилагането му. За да квалифицира
осъществения превоз, като вид обществен - таксиметров такъв,
административнонаказващият орган е счел /според отбелязването в текста на
постановлението/, че той се извършва на
цената на автобусния билет – 2,50 лв. на пътник, по заявен от пътуващите
маршрут – с. Самуил – гр. Разград. Според дадената в пар.1 т.26 от ДР на ЗАПревози,
легална дефиниция «таксиметрови превози» са превозите на пътници срещу
заплащане, извършвани от регистрирани превозвачи или от водачи, извършващи
дейността от името на регистриран превозвач, но за своя сметка, с леки
автомобили до пет места, които водачите държат в готовност, за да изпълнят
пътуване до определена от клиента цел. Следователно, при безспорно установеното
от фактическа страна, че управлявания от жалбоподателя автомобил е с до пет
места, не е бил обозначен като таксиметров такъв, съгласно изискванията на ЗАП
и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, и при липсата удостоверение
за регистрация, за да бъде прието че осъществявания превоз отговаря на
дефиницията за таксиметров, следва да бъде установено още, че същия се извършва
срещу заплащане и че автомобила се държи в готовност, за да се изпълни с него
пътуване до определена от клиента цел. Доказването на посочените обстоятелства,
които представляват и обективни признаци на нарушението, за което
жалбоподателят е санкциониран, бе в тежест на административнонаказващият орган.
В случая обаче, съдът намира че не бе установено по безспорен и несъмнен начин
нито едно то тях. На първо място,
свидетелите са категорични, че са били
взети от предварително договорени с
жалбоподателя места в селището, а следователно не може да се приеме, че
автомобилът, с който е извършен превоза е бил държан в готовност, по смисъла на
посочената по – горе разпоредба. На второ място, не бе категорично установено
по чия инициатива е отпочнал превоза на пътуващите – дали по тяхна, или
жалбоподателят е бил планувал пътуването по лични причини. И на трето място, по
никой начин не се установи заплащането на превозна цена. Обстоятелството, че на
свидетелите им било известно че жалбоподателят вземал / в други случаи/ за
превоз по 2,50 лв. на човек от с. Самуил до гр. Разград, не е достатъчно, за да
се приеме, че конкретно санкционираното
поведение, представлява осъществяване на таксиметров превоз. Нещо повече,
според свидетелските показания в деня на проверката, пътниците на само не са
били платили, но и не са били договаряли предварително цена с водача. Субективните
съждания на последните за това дали и и колко трябва да платят за превоза, не
са достатъчни, щото да се приеме, че конкретно описания в постановлението и
санкциониран превоз е представлявал таксиметров такъв. Доколкото обаче всяко
санкционирано нарушение е винаги конкретно действия или бездействие, то
неустановяването на посочените обстоятелства,
досежно индивидуализираното в наказателното постановление по време и
място поведение на жалбоподателя, води до извод за недоказаност на
съставомерността му по посочения за виновно нарушен текст от чл. 12 от
ЗАПревози, което налага и отмяна на атакуваното НП изцяло.
Воден
от изложеното до тук и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 37 - 0000021/11.01.2013 г.
на началник Областен отдел “КД – ДАИ” гр. Разград, с което
за нарушение на чл.12 ал.1 от Закон за автомобилните
превози на
основание чл. 93 ал.1 т.1 от Закон за автомобилните превози на Ш.Я.Х., ЕГН **********, е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 1 500 лв.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Разград в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: