№ 125 03.04.2013
година
град Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
на
пети март две хиляди и тринадесета година
В
публичното заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Константин Косев
Секретар:
П.Т.
прокурор
......................,
като
разгледа докладваното от съдията
НАХДело № 82 по
описа за 2013 г.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от
ЗАНН.
Постъпила е жалба от Г.В.П. *** против наказателно постановление № 879/12
от 14.01.2013 г. на началника на РУП към ОД на МВР Разград, с
което за нарушение на чл.102, пр.1 от ЗДвП на основание чл.177, ал.1, т.3 от
ЗДвП й е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. Жалбоподателката
моли наказателното постановление, като незаконосъобразно да бъде отменено
изцяло.
В
съдебното заседание на РРС жалбоподателката поддържа жалбата си.
Наказващия
орган чрез представителя изразява становище за неоснователност на жалбата и
моли наказателното постановление да бъде потвърдено.
Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Като подадена против
акт подлежащ на съдебен контрол, жалбата е допустима. Разгледана по същество същата е основателна.
С обжалваното Наказателно
постановление № 879/12 от 14.01.2013
г. на
началника на РУП към ОД на МВР Разград на жалбоподателката за нарушение
на чл.102, пр.1 от ЗДвП на основание чл.177, ал.1, т.3 от ЗДвП й е наложено административно
наказание глоба в размер на 200лв. Същото наказателно постановление е издадено въз основа на Акт за
установяване на административно нарушение №879/25.12.2012г., съставен от старши полицай при РУП Разград на
жалбоподателката затова, че както е
посочено «...на 25.12.2012г. около 05,26
ч. по път Е-70 – гр. Разград – гр. Русе в близост до стария кладенец, посока с.
О. жалбоподателката П. предоставя лек автомобил «****» с
рег. №******, който е нейна собственост на А. Й. Й., който е под въздействието
на алкохол.». Същата фактическа обстановка е отразена и в НП.
По делото е разпитан актосътавителя – полицейския
служител И. И., който сочи, че на процесната дата и място заварили процесния
автомобил спрял на пътя, като на мястото
на шьофора бил А. Й. Й.. Жалбоподателката била извън автомобила - стояла от другата страна на банкета и плачела. А. Й.
бил тестван за алкохол с Дрегер, като уреда отчел 0,88 промила, наличие на
алкохол в кръвта му. Й. отказал да даде кръвна проба. Не е спорно, че
автомобилът е собственост на жалбоподателката, което е установено и чрез
съответна справка. Жалбоподателката отрича да е предоставяла на Й. автомобила
си за управление. Сочи, че тя е управлявала автомобила до мястото, където бил
спрял. Й., с когото живеели заедно, се
возил на мястото до нея, докато управлявала автомобила. Понеже се скарали, тя
спряла автомобила и излязла и през това време Й. се преместил на мястото на
водача. Последният, разпитан като свидетел, сочи същото – жалбоподателката била
управлявала автомобилра, а той се
преместил на мястото на водача за да включи аварийните светлини, след като
жалбоподателката излязла от автомобила. Твърди,
че не е управлявал автомобила и не е имал наперение да го прави.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за
установено от правна страна следното: Съдът намира, че в случая
не е доказано по несъмнен начин жалбоподателката да е извършила нарушението,
което й се вменява. По силата на чл.177, ал.1, т.3 от ЗДвП, която разпоредба е
приложена в случая, наказание се налага на собственик, който е предоставил автомобила си за управление на
друго лице, което е употребило алкохол. В случая обаче няма доказателства
жалбоподателката да е предоставила автомобила си за управление на св. Й..
Полицейските служители не са видели последният да управлява автомобила. Той
само бил на мястото на шьофора, но при спрял автомобил. Жалбоподателката
твърди, че сама е управлявала автомобила си и е спряла защото се скарали.
Полицейските служители я видели извън автомобила да плаче. Това е логично и има
логика и в твърденията й, че тя сама е спряла автомобила и е излязла от него, понеже
се скарали със св.Й. – очевидно са били
скарани. Явно затова автомобилът е бил спрян – защото водачът е излязъл от
него. По нелогична е обратната хипотеза – че Й. бил водач и че би спрял
автомобила между населените места, за да излезе жалбоподателката от него,
защото се скарали. Това, че Й. бил на мястото на водача при пристигането на
полицейските служители не следва да се обяснява единствено с извода, че
автомобилът му е бил предоставен за управление. В крайна сметка показанията на
последния, че жалбоподателката, понеже се скарали, спряла автомобила и излязла,
а той се преместил на мястото й за да включи аварийните светлини също са логични – все някой е трябвало да
направи това, а в това време в автомобила е бил именно Й.. Липсват
доказателства Й. да е управлявал автомобила и да му е предоставян за
управление, а и такива обяснения не са давани тогава на проверяващите от
проверяваните. Жалбоподателката и Й. всъщност не обяснили кой е управлявал
автомобила до мястото където бил спрян – били изнервени от това, че се скарали
и не искали да дават никакви обяснения на проверяващите и с оглед и на това
написали в съставените им актове, че нямат възражения. Това обаче не може да обуслови някякви изводи
в тяхна вреда, доколкото реални доказателства, че наистина жалбоподателката е
предоставила автомобила си за управление на спътника си липсват. Именно поради
невъзможността посочените в акта обстоятелства да се докажат категорично
наказателното постановление следва да бъде отменено, тъй като не може да се
установи жалбоподателката да е извършила вмененото и нарушение.
Воден от изложеното Съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 879/12 от 14.01.2013 г. на
Началника на РУП към ОД на МВР Разград, с което за нарушение на чл.102,
пр.1 от ЗДвП на основание чл.177, ал.1, т.3 от ЗДвП на Г.В.П. е наложено административно
наказание глоба в размер на 200 лв.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Разградски Административен съд в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: