№ 131 05.04.2012
година
град Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
на
шести март две хиляди и тринадесета година
В
публичното заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА
секретар
Г.М.
прокурор
......................,
като
разгледа докладваното от съдията
АНДело № 83 по описа за 2013 г.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от М.А.Х. против наказателно постановление № 37 -
0000343/12.10.2012 г. на началник Областен отдел “КД – ДАИ” гр. Разград, с което
за нарушение на чл.15 пар.7 б. “а” т. i от Регламент 3821/85 г. във
вр. с чл. 78 ал.1 т.2 от ЗАПревози на
основание чл. 93в ал.17 т.1 от Закон за автомобилните превози му е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 1 500 лв.
Жалбоподателят
моли наказателното постановление да бъде отменено, като незаконосъобразно от
формална страна. Евентуално поддържа становище за наличие предпоставките на чл.
28 от ЗАНН.
Административнонаказващият орган не изпраща представител и не заявява
становище по жалбата.
Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 26.09.2012 г. служители на “КД – ДАИ” гр.
Разград, на разклон с. Тръстика – с. Балкански – с. Благоево, извършили проверка на управляван от жалбоподателя товарен автомобил -
влекач “****” с рег. № *** ***, с
прикачено ремарке с рег. №*****. Проверяващите установили,
че с автомобила се осъществява международен превоз на товари по маршрут гр.
Питещи, Румъния – гр. Димитровград, РБългария, като превозното
средство било оборудвано с аналогов тахограф “Siemens VDO 1324.72” със сериен №*****. При проверка на
изискуемите документи по Регламент 3821/85 г., водачът - жалбоподателят Х., не представил на
контролните органи тахографски листи за предхождащите 26.09.2012 г., двадесет и
осем дни, нито ръчен запис или удостоверение за дейности по образец, за
посочения период. Представил тахографски
лист единствено от деня на проверката, като обяснил на актосъставителя – св. И..,
че за предходните 28 дни, има удостоверение, което обаче е забравил. При така
установеното, свидетелят счел, че водача
е извършил нарушение на чл.15
пар.7 б. “а” т. i от Регламент 3821/85 г. във вр. с чл. 78 ал.1
т.2 от ЗАПревози, за което и съставила АУАН с бл. № 156022. Актът бил предявен и подписан от жалбоподателя без възражения. В
тридневен срок депозирал писмени такива, към които приложил удостоверение за
дейности по регламент № 561/2006 г. , издадено от превозвача/работодател/ «*********» ООД на 28.09.2012 г., удостоверяващо обсотятелството, че за периода 03.09
– 25.09.12 г. жалбоподателят е бил в отпуск/или почивка. На 12.10.2012
г. било издадено и атакуваното наказателно постановление № 37 - 0000343 на началник Областен отдел “КД – ДАИ” гр. Разград, с
което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за
това, че при извършената проверка на 26.09.12 г. същият не е представил тахографски листи за предхождащите 26.09.2012 г., двадесет и осем дни, нито
ръчен запис или удостоверение за дейности по образец, за посочения период –
нарушение квалифицирано, като такова по чл.15 пар.7 б. “а”,т. i от Регламент 3821/85 г. във вр. с чл. 78 ал.1
т.2 от ЗАПревози, за което на осн. чл. 93в ал.17 т.1 от Закон за автомобилните
превози му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1 500 лв.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от
правна страна следното:
Като подадена в срок от лице имащо право на жалба, против акт подлежащ
на съдебен контрол по реда на ЗАНН, жалбата е допустима.
Разгледана по същество, тя
е неоснователна по следните съображения:
Във връзка с поддържаното
от защитата становище за незаконосъобразност на НП от формална страна. Действително
в съдържанието на атакуваното НП не е посочено, дали допустимата максимална
маса на управлявания от жалбоподателя автомобил надхвърля 3,5 тона, в която
хипотеза само за него би възникнало задължение да спазва изискванията на
Регламент /ЕИО/ № 3821/85 г. на Съвета относно контролните уреди за
регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт. Същевременно
безспорно е отбелязването, че проверявания автомобил е бил оборудвано с аналогов тахограф “Siemens VDO 1324.72” със сериен № 01931611. Изискването за снабдяване със записващо
оборудване на определена категория превозни средства обаче е въведено именно с
разпоредбите на посочения Регламент, а като санкционираното нарушение е вече
свързано с изискванията за използване
на контролните уреди за регистриране на данните за движението на автомобилите и
съхраняване на създадената от тях информация. Ето защо и в случая, отбелязаното
в НП обстоятелство, че автомобилът е бил снабден с аналогов тахограф дава
основание да се приеме, че извършената по този начин индивидуализация на превозното
средство е достатъчна, досежно извода, че по отношение на същото са приложими
разпоредбите на Регламента, поставящи изисквания към ползването на контролния
уред, а липсата на изрично отбелязване на допустимата максимална маса на
управлявания от водача автомобил, не е рефлектирала по такъв начин върху
гарантираното му от закона право на защита, щото да представлява самостоятелно
основание за отмяна на НП. Несъстоятелен се явява и другия изтъкнат аргумент,
че в Регламента и ЗАП били поставени различни изисквания досежно периода, за
който водачът има задължение да представи тахографски листи при проверка от
контролни органи. Това твърдение не отчита съдържанието на изрично посоченото и
в НП последно изречение на чл. 15 пар.7 б. «а»
от Регламента, според което: « ..след 1 януари 2008 г. периодите
по точки i) и iii) обхващат текущия ден и предходните 28 дни.». В този смисъл е и
разпоредбата на чл. 93в ал.17 от ЗАПревози. По изложените съображения, съдът не
приеме изтъкнатите от защитата в тази насока аргументи, а счита че като
издадено от компетентния за това орган по реда и във формата предвидени от
закона, атакуваното НП се явява законосъобразно от формална страна.
Що се отнася до това извършено ли е
санкционираното нарушение и осъществено ли е то от жалбоподателя виновно, съдът
намира следното:
В атакуваното НП за виновно нарушени от
жалбоподателя са посочени нормите на 78 ал.1 т.2 от ЗАПревози, който препраща
към Регламент (ЕИО) № 3821/85, относно изискванията за контролните уреди за
регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт, и чл.15 пар.7 б.а т. i от Регламента. Последно
посочената разпоредба, вменява в задължение на
водачите управляващи превозни средства снабдени със записващо оборудване
да представят при всяко поискване на контролните органи регистрационните
листове за текущата седмица и тези използвани от водача през предходните 15
дни, а разпоредбата на т.iii вменява и задължението за представяне на всеки
ръчен запис или разпечатка, при условие че такива са извършвани. Изречение
последно на б.а от пар.7 сочи, че след 01.01.08 г. срока, за който следва да се
представят такива данни е – деня на проверката и предходните 28 дни.
Според извършеното
описание на санкционираното нарушение в текста на атакуваното НП, същото се
изразява в това, че жалбоподателят не е представил при проверка от контролните
органи тахографски листи за предхождащите 26.09.2012 г., двадесет и осем дни,
ръчен запис или удостоверение за дейности по образец, за посочения период. Така
изброените от актосъставителя в АУАН и в издаденото въз основа на него НП
документи са такива посредством които може да бъде удостоверено регистрираното
време на управление, прекъсванията и почивките за посочения в правната норма период
от 28 дни. Действително наличието на различните видове за един и същи период е
невъзможно, доколкото принципа предполага ползване на превозното средство,
съответно управление от страна на водача на превозно средство /което следва да
бъде удостоверено с тахографски листи /, а в други хипотези /по изключение/ водачът
не е управлявал и такива записи няма / което се установява посредством
удостоверението/. В този смисъл е и Решение на ЕК от 14.12.2009 г., с което е
приет формуляр на удостоверението, в
което се сочи, че основният източник на информация при крайпътните проверки са
записите направени в тахографа. Липсата на такива следва да е оправдана, само
ако по обективни причини не е било възможно създаването на тахографски записи,
вкл. ръчни вписвания, в които случаи следва да се изготви удостоверение,
потвърждаващо тези причини. В самият формуляр на удостоверение изрично е
посочено, че същия се попълва на машина и се подписва преди пътуване.
В случая не е спорно обстоятелството,
че жалбоподателят към момента на проверката не е бил в състояние да представи и
не е представил нито един от изброените документи. И доколкото правилото, както
бе посочено и по – горе, предполага представяне на тахографски листи –
съобразно вида на контролния уред с който е бил оборудван автомобила, а
наличието на някой от останалите документи не е могло да бъде предполагано от актосъставителя, то и нарушението е
описано и квалифицирано правилно, като такова по чл. чл.15
пар.7 б. “а”, т. “i” от Регламент 3821/85 г. Действително нямаше да са налице
предпоставките за ангажиране на отговорността на жалбоподателя за посоченото
нарушение, при положение, че същия бе предоставил на контролните органи, някой
от останалите документи посочени в Регламента и чл. 93в ал.17 от ЗАП. Представеното от последния в срока за
възражения удостоверение обаче, е издадено на дата последваща проверката – на
28.09.2012 г., поради което и правилно административнонаказващият орган е счел,
че жалбоподателят не може да бъде санкциониран за непредставяне на този вид
документ към момента на проверката и тъй като тахографски листи не са
представени и след съставянето на АУАН, то следва да се приеме, че поведението
на жалбоподателя се явява съставомерно именно по посочените за виновно нарушени
от административнонаказващия орган разпоредби. Законосъобразно е ангажирана и
отговорността на Х. на осн. чл. 93в ал.17 т.1 от Закон за автомобилните
превози. Посочената разпоредба определя в абсолютен размер от 1 500 лв.
следващото се административно наказание “глоба” за водач, който не представи документите, които
са регистрирали времето на управление, прекъсванията и почивките му през
текущия ден, и тези от предходните 28 календарни дни. Ето защо, като е
санкционирал жалбоподателя по посочения текст от закона, административнонаказващият
орган е издал едно законосъобразно наказателно постановление, за което липсват
основания да бъде отменено или изменено.
В случаят не са налице и предпоставките
на чл. 28 от ЗАНН. Напротив, съдът счита, че самото обстоятелство, че
жалбоподателят не е в състояние да представи и не представя никой от изброените
в Регламента и в ЗАПревози документи, удостоверяващи спазването на техните
разпоредби за целия период от 28 дни, само по себе си изключва извода за
маловажност на нарушението.
По
изложените съображения, съдът намира, че атакуваното НП следва да бъде
потвърдено изцяло, поради което и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 37 - 0000343/12.10.2012 г. на началник
Областен отдел “КД – ДАИ” гр. Разград, с което за нарушение на чл.15
пар.7 б. “а” т. i
от Регламент 3821/85 г. във вр. с чл. 78 ал.1 т.2 от ЗАПревози на основание
чл. 93в ал.17 т.1 от Закон за автомобилните превози на М.А. Х. ЕГН ********** е наложено административно
наказание “глоба” в размер на 1 500 лв.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Административен съд Разград в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: