№ 128 05.04.2013 година град
Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
на
шести март две хиляди и тринадесета
година
В
публичното заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА
секретар
Г.М.
прокурор
......................,
като
разгледа докладваното от съдията
АНДело № 84 по описа за 2013 г.
За да се
произнесе, съдът съобрази следното:
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от А.Й.Й., ЕГН **********
против наказателно постановление № *** г. на
началник РУП към ОД на МВР Р., с което за нарушение на
чл. 5 ал.3 т.1 от ЗДвП на основание чл. 174 ал.1 от ЗДвП са му наложени административни наказания
“глоба” в размер на 700 лв. и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 9
месеца и за нарушение на чл. 147 ал.1 от ЗДвП на осн. чл. 181 т.1 от ЗДвП му е
наложено административно наказание “глоба” в размер на 30 лв.
Жалбоподателят моли наказателното постановление
да бъде отменено, като незаконосъобразно.
Административнонаказващият орган поддържа
становище, че жалбата е неоснователна и като законосъобразно наказателното
постановление следва да бъде потвърдено изцяло.
Разградският районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
На *** г., около *** ч. полицейски
служители на ОД на МВР Р. се придвижвали
със служебен автомобил по път Е – 70 в посока от с. О. към гр. Р. В близост до града, около м. “С. К.”, контролните
органи по ЗДвП забелязали светлини на лек автомобил. При приближаване до него,
установили, че това е МПС – л.а. “Б.” с рег. № ***, който е спрял на банкета до пътното
платно. Авариините светлини и фаровете на автомобила били включени, шофьорската
врата отворена, а на шофьорското място седял жалбоподателя Й. От другата страна
на пътното платно стояла св. Г. П., която плачела. Като приел, че водач на
спрялото МПС е бил жалбоподателя, тъй като той стоял на мястото на шофьора,
актосъставителят св. И., го изпробвал за наличие на алкохол, въпреки
твърденията на Й., че това е безсмислено, тъй като не той е управлявал
автомобила. Скалата на уреда “Алкотест Дрегер 7510” отчела наличие на
конкцентрация на такъв в кръвта на жалбоподателя над 0,5 на хиляда, а именно
0,88 на хиляда. На жалбоподателят бил предложен и талон за медицинско
изследване, но той отказал да даде кръвна проба. Установено било и че МПС е
собственост на св. Г. П. и същото не е преминало годишен технически преглед.
Въз основа на тези констатации, св. И., съставил АУАН с бл. № *** от *** г.
срещу Й., за това че на същата дата, последният е управлявал МПС след употреба
на алкохол с концентрация 0,88 на хиляда /нарушение по чл. 5 ал.3 от ЗДвП/ и че
не е представил МПС на годишен технически преглед/чл. 147 ал.1 от ЗДвП/. Въз
основа на акта по – късно било издадено и атакуваното НП, в което в което
нарушенията са описани по начин идентичен с описанието дадено им в акта,
квалифицирани са като такива по 5 ал.3 т.1 от ЗДвП и по чл. 147 ал.1 от ЗДвП и
на жалбоподателя са наложени съответно административни наказания “глоба” в
размер на 700 лв. и “лишаване от право
да управлявал МПС” за срок от 9 месеца
на осн. чл. 174 ал.1 от ЗДвП и “глоба” в размер на 30 лв. на основание
чл. 181 т.1 от ЗДвП.
В хода на съдебно
заседание актосъставителят св. И. е категоричен в показанията си, че към момента
на проверката, процесното МПС е било спряло и не е било в движение, както и че
самият той не е възприел жалбоподателят да го управлява. В този смисъл са и
показанията на св. П., според които именно тя е управлявала автомобила, преди
пристигането на контролните органи. Последното обстоятелство тя обяснява именно
с факта, че жалбоподателят е бил употребил алкохол. Твърденията на
свидетелката, съответстват и на установената от св. И. обстановка, според които
шофьорската врата е била отворена и свидетелката е стояла от другата страна на
пътното платно, плачейки. Именно твърдяното от свидетелката, че тя е шофирала,
но понеже се скарали с жалбоподателя, спряла и слязла от колата, логично
обяснява и възприетото от другия свидетел обстоятелството, че автомобилът е бил
спрял. Ето защо, съдът счита за установено от фактическа страна , че водач на
МПС е бил не жалбоподателят, а свидетелката.
Въз основа на така установеното от
фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Жалбата е допустима, като подадена в
сроковете предвидени от закона, от лице имащо право на жалба, срещу подлежащо
на съдебен контрол наказателно постановление .
Разгледана по същество се явява
основателна по следните съображения:
По отношение първото от санкционираните
нарушения – това по чл. 5 ал.3 т.1 от ЗДвП. В посочената му част, атакуваното
НП е законосъобразно от формална страна, като отговарящо на изискванията на чл.
5 7 от ЗАНН и издадено от компетентния за това орган. Що се отнася обаче до
това, извършено ли е нарушението от жалбоподателя и осъществено ли е то от него
виновно, съдът намира следното:
Субект на нарушението по чл. 5 ал.3 т.1
от ЗДвП може да бъде единствено водач на ППС, който управлява пътно превозно средство под
въздействие на алкохол. В случая в тежест на административнонаказващият орган,
бе да докаже по несъмнен и категоричен начин всички признаци от обективна
страна на санкционираното нарушение, включително и обстоятелството, че именно
жалбоподателят е управлявавал процесното МПС. В настоящото производство това не
бе сторено. Нещо повече, въз основа на събраните по делото доказателства, съдът
намира за установен факта, че не жалбоподателят, а св. П. е управлявала
автомобила преди проверката на контролните органи. Ето защо независимо от това,
че от фактическа страна безспорно доказани са останалите признаци на
нарушението от обективна страна – концентрацията на алкохол в кръвта на
жалбоподателя от 0,88 промила, установена по надлежния предвиден от закона ред,
то поведението му е несъставомерно по чл. 5 от ЗДвП, тъй като той не е управлявал колата. Горното предполага и
отмяна на наказателното постановление в посочената му част, поради недоказаност
на нарушението, което е санкционирано по реда на чл. 174 ал.1 от ЗДвП.
По отношение на второто от
санкционираните нарушения – това по чл. 147 ал.1 от ЗДвП, санкционирано по чл.
181 т.1 пр.2 от ЗДвП. Посочената за виновно нарушена разпоредба на чл. 147 от
Закона, сочи че регистрираните МПС подлежат на задължителен периодичен преглед
за проверка на техническата им изправност, при условия и ред определени с
наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията
съгласувано с министъра на вътрешните работи. Санкционната разпоредба на чл.
181 от ЗДвП, сочи и субектите на вмененото с чл. 147 от Закона задължение за
представяне на превозното средство за технически преглед – собственик или
длъжностно лице. Съставомерно по посочения текст от закона поведение е налице,
когато адресатите на това задъление не го изпълнят в определения срок без
уважителни причини. При това положение и при така извършеното описание на
санкционираното нарушение, не става ясно защо административнонаказващият орган
е приел, че жалбоподателят е субект на същото. В НП е отбелязан собственика на
МПС, различен от Й., а придаденото на последния качество на «длъжностно лице» с
отбелязването на предложение второ на чл. 182 т.1 от ЗДвП в текста на
постановлението, словесно не е обосновано по никакъв начин. Освен това не са
описани и останалите съставомерни от обективна страна признаци на нарушението,
тъй като не всяко непредставяне на ППС на преглед, подлежи на санкциониране по
този ред от закона, а само при което е нарушен срока, в който е следвало да
бъде извършен такъв и то при липса на уважителни причини. Посочените
обстоятелства не са намерили отражение в съдържанието на НП, като
административнонаказващият орган се е задоволил да посочи само, че
жалбоподателят не е представил ППС на годишен технически преглед.
Ето защо и в тази му част, НП следва да
бъде отменено поради неизпълнение от страна на административнонаказващият орган
на задължението му за пълна и точна индивидуализация на нарушението от
фактическа и правна страна, гарантиращо правото на защита на субекта на
администратвното нарушение, което неизпълнение е довело до такова съществено
нарушение на изискванията на закона, обуславящо и незаконосъобразност на
наказателното постановление от формална страна и изключващо произнасянето по
същество.
Воден
от изложеното до тук, на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № ***
г. на началник РУП към ОД на МВР Р., с
което за нарушение на чл. 5 ал.3 т.1 от ЗДвП на
основание чл. 174 ал.1 от ЗДвП на А.Й.Й., ЕГН ********** са наложени
административни наказания “глоба” в размер на 700 лв. и “лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 9 месеца и за нарушение на чл. 147 ал.1 от ЗДвП на
осн. чл. 181 т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание “глоба” в
размер на 30 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Административен съд Разград в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: