№ 130 05.04.2012
година
град Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
на
шести март две хиляди и тринадесета година
В
публичното заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА
секретар
Г.М.
прокурор
......................,
като
разгледа докладваното от съдията
АНДело № 97 по описа за 2013 г.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от П.С.П., ЕГН ********** против наказателно постановление
№ 37 - 0000062/18.01.2013 г. на началник Областен отдел “КД – ДАИ” гр. Разград, с което
за нарушение на чл.23 ал.3 от Наредба № 35 от
03.11.1999 г. на на
основание чл. 105 ал.1 от Закон за автомобилните превози му е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 200 лв.
Жалбоподателят
моли наказателното постановление да бъде отменено, като незаконосъобразно,
поддържайки становище за наличие предпоставките на чл. 28 от ЗАНН.
Административнонаказващият орган не изпраща представител и не заявява
становище по жалбата.
Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 29.12.2012
г. служители на “КД – ДАИ” гр. Разград, в
гр. Разград, спрели за проверка движещ се по бул. «Априлско въстание», таксиметров
автомобил – «*****» с рег.
№ *******, управляван от
жалбоподателя. Контролните органи констатирали, че в автомобила има монтиран
ЕТАФП DY
134568, серия фискална памет № 36323061. При
проверката на изискуемите по ЗАП и подзаконовите нормативни актове по
приложението му документи, установили, че сменният отчет за 28.12.2012 г., не е
прикрепен към пътен лист № 00069 от пътна книжка № 0000000757 сер. А по
хронологичен ред. Като приел, че по този начин жалбоподателят е осъществил
нарушение на чл. 23 ал.3 от Наредба № 35 от 03.11.1999 г. актосъставителят
св. Ц. съставил АУАН с бл. № 162924, който бил предявен и подписан от
жалбоподателят, с отбелязване че не е приключил пътната книжка за 28.12.2012
г., тъй като спешно бил тръгнал за село. Въз основа на акта, на 18.01.2013 г. е
издадено и атакуваното наказателно постановление, с което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за това, че в
качеството си на водач, същия не е прикрепил сменния отчет за 28.12.2012 г. към
пътния лист по хронология – нарушение квалифицирано, като такова по чл.23 ал.3 от Наредба № 35 от 03.11.1999 г. и санкционирано на основание чл. 105 ал.1
от Закон за автомобилните превози с налагане на административно наказание “глоба” в размер на 200
лв.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от
правна страна следното:
Като подадена в срок от лице имащо право на жалба, против акт подлежащ
на съдебен контрол по реда на ЗАНН, жалбата е допустима.
Разгледана по същество, тя
е основателна по различни от изложените в нея съображения, а именно:
Посочената за виновно
нарушена разпоредба на чл. 23 ал.3 от Наредба № 35 от 3.11.199 г. за функционалните и техническите изисквания към електронните таксиметрови
апарати с фискална памет гласи : “Отчетите по ал. 1 се
прикрепват по хронологичен ред към пътните листа на водачите от пътната книжка
на автомобила. Отчетът по ал. 2 се прикрепва към пътния лист на последния водач
за деня.». Отчетите по ал. 1 на чл. 23 от Наредбата са отчетите, които има
задължение да отпечата водача на таксиметровия автомобил без нулиране /сменен
отчет/. Отчетите по ал. 2 на същия текст, са дневните финансовите отчетите с
нулиране и запис във фискалната памет, които данъчно задълженото лице е длъжно
да отпечата. При анализа на посочените разпоредби се налага извода, че субект
на задължението по алинея първа е водач на таксиметров автомобил при
приключване на съответната смяна. Този сменен отчет /без нулиране/ се прикрепя
по хронологичен ред за съответната смяна. След приключване и на последната
смяна за деня, вече данъчно задълженото лице /което може да е идентично с
водача на таксиметровия автомобил/ има задължение да отпечата финансов отчет с нулиране, който
съдържа записите на хронологично подредените дневни отчети на водачите на
автомобила. В конкретния случай, в съдържанието на атакуваното
наказателнопостановление не са намерили отражение онези обстоятелства при които
санкционираното нарушеине е извършено, позволяващи и преценката дали
жалбоподателят е имал задължението по алинея 1 на чл. 23 от Наредбата. Както бе
посочено и по – горе, такова задължение възниква единствено в случаите, когато
един таксиметров автомобил се управлява от повече от един водач. Само по
отношение на тези хипотези следва да се
приеме, че е въведено изискването за изготвяне на сменни отчети без
нулиране. Неслучайно разпоредбата на ал.3 от Наредбата сочи, че отчетите по ал.
1 се прикрепват по хронологичен ред към пътните листа на водачите, а не водача от пътната книжка на автомобила. Хроналогичния
ред се отнася за смените на водачите в рамките на един дневен отчет. При
положение, че съответния автомобил се управлява само от един водач, то за
никакъв хронологичен ред и междинни отчети, в рамките на дневния отчет не би
могло да се говори. В настоящия случай, при така извършеното описание на санкционираното
нарушение не е видно, защо
административнонаказващият орган е счел, че е необходимо да има отчет по алинея
първа, в какво конкретно се изразява самото нарушение / от отбелязването че
отчета не е прикрепен към пътния лист по хронологичен ред може да се наложи
извода, че отчет не е отпечатан или че е отпечатан и прикрепен, но не по
хронология/ и защо е прието, че водачът е субект на задължението по посочената
за виновно нарушена ал.3 от чл. 23 на Наредбата. Всъщност, следва да се приеме,
че изпълнението на посочените в този текст задължения е вменено в отговорност не на водачите на таксиметрови
автомобили, а на данъчно задължените лица. Действително съвпадение между водач
и данъчно задължено лице е допустимо, но това не променя обстоятелството, че
нарушението може да бъде извършено от водача единствено, ако той притежава
качеството на субект на разпоредбите на данъчните закони и то в това му
качество. В случая, такова отбелязване в съдържанието на атакуваното НП няма.
Ето защо и така направеното от
административнонаказващият орган описание на санкционираното нарушение и
обстоятелствата при които е извършено, съдът намира че не съответства на
изискванията на чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Липсата на достатъчна индивидуализация
на нарушението по начин позволяващ на субекта на административно наказание да
знае какво точно му се вменява в отговорност е довела до ограничаване на
правото му на защита и представлява такъв порок на атакуваното постановление,
което се явява самостоятелно основание за неговата отмяна, поради
незаконосъобразност от формална страна.
По
изложените съображения, съдът намира, че атакуваното НП следва да бъде отменено
изцяло, поради което и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 37 - 0000062/18.01.2013 г.
на началник Областен отдел “КД – ДАИ” гр. Разград, с което
за нарушение на чл.23 ал.3 от Наредба № 35 от
03.11.1999 г. на
основание чл. 105 ал.1 от Закон за автомобилните превози на П.С.П., ЕГН ********** е наложено административно наказание “глоба” в
размер на 200 лв.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Разград в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: