№ 126 03.04.2013г.
град Разград
Разградският районен съд
на пети март две хиляди и тринадесета година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН КОСЕВ
Секретар: П.Т.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от съдията нахд №107 по описа за 2013г., за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е жалба от С.М.С. ***, срещу Наказателно постановление №197/2012г. от 12.04.2012г. на началника на РУП Разград, с което на жалбоподателя
на основание чл.218б от Наказателния кодекс за нарушение на чл. 194, ал.1 от
същия кодекс е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. Счита,
че наказателното постановление е незаконосъобразно, поради което моли съдът да
го отмени изцяло.
В съдебното заседание на РРС жалбоподателят поддържа жалбата си.
Ответната страна Областна Дирекция на МВР -гр. Разград не изпраща
представител.
За Разградска районна прокуратура не се явява представител.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, становищата на
страните и след проверка на обжалваното наказателно постановление, констатира
следното:
Като подадена в срок от надлежна страна
и срещу акт, подлежащ на съдебно обжалване, жалбата е допустима. Разгледана по
същество, същата се явява неоснователна.
С обжалваното Наказателно постановление №197/2012г. от
12.04.2012г. на началника на РУП Разград
на жалбоподателя на основание чл.218б от Наказателния кодекс за нарушение на
чл. 194, ал.1 от същия кодекс е наложено административно наказание глоба в
размер на 200 лв. Същото наказателно
постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно
нарушение №197 от 06.04.2012г., връчен на жалбоподателя на същата дата. В акта
и наказателното постановление от фактическа страна е посочено, че на 25.02.
2012г. около 13.00 часа в с. Д. в дом на ул. Й. С. № ** собственост
на Н.Д. Й., живущ на същия адрес жалбоподателят извършва кражба на сумата от
150 лв в различни банкноти от спалня, които били оставени под дюшек на легло.
Посочено е, че така жалбоподателят е нарушил чл.194, ал.1 от НК.
По делото е безспорно, че жалбоподателят действително е извършил кражбата
за която е санкциониран. Същият е бил в дома на пострадалия Н.Й. на посочената
в акта дата и час за да иска пари назаем. Знаел, че пострадалият държи парите си под дюшека на
леглото си и използвайки момента в който последният не го виждал взел плика в
който пострадалият държал парите си под дюшека. Парите в плика били 150 лв.
Нарушителят взел тези пари със себе си, без знанието на пострадалия и ги
похарчил за свои нужди. Впоследствие пострадалият установил кражбата и подал
жалба в полицията. В следващите дни, след разкриване на деянието, деецът върнал на пострадалия отнетите пари.
Изложеното се установява от жалбата и обясненията на пострадалия пред
полицейските органи. Деецът също признава деянието си и е дал обяснения в този
смисъл пред полицията. Изложените обстоятелства се потвърждават и от
показанията на актосъставителя. Фактически спор относно фактите по делото не
съществува.
Изложените фактически обстоятелства обуславят от правна страна
следното: При издаване на акта за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление са спазени процесуалните правила установени
от ЗАНН - същите са издадени от компетентни органи и съобразно предвидения от
закона ред. В акта и наказателното подстановление погрешно е допусната
неправилност при прилагане на материалния закон като е посочено, че
жалбоподателят е нарушил чл.194, ал.1 от НК. Всъщност деянието на жалбоподателя
е нарушило нормата на чл.194, ал.3 от НК, тъй като деянието му се явява
маловажен случай и именно затова в случая е приложим чл.218б НК. Тази неточност
обаче не се явява порок на акта и НП от естество да обуслови отмяната им. Така
или иначе наказващият орган е приложил благоприятния за жалбоподателя текст на
чл.218б НК, от което следва че е приел деянието за маловажен случай. В този
смисъл санкционната норма е точно приложена и правата на жалбоподателя не се
нарушават. С оглед данните по делото съдът приема, че жалбоподателят е
осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му нарушение.
На посочената в акта дата той е отнел посочената парична сума от владението на
пострадалия с намерение противозаконно да я присвои. Действал е с пряк умисъл.
Тъй като след деянието сумата е възстановена, а и същата като размер не
надхвърля и една минимална работна заплата то жалбоподателят правилно е
санкциониран по реда на чл.218б, ал.1 от НК. В случая не са налице пречките за
приложението на тази разпоредба посочени във втората алинея на чл.218б.
Наложеното на жалбоподателя наказание е около средния размер и съдът го намира
за справедливо, тъй като характеристиката на жалбоподателя не е добра. Същият е осъждан преди и дори да се приеме, че
е реабилитиран то остава факта, че е вършил неправомерни деяния, което го
характеризира като личност. Приложените медицински документи, сочещи на
намалена трудоспособност на жалбоподателя и на определена степен на инвалидност
на съпругата му не обуславят други изводи. Все пак жалбоподателят е извършил
кражба и то по един особено дързък начин, което е крайно недопустимо и очевидно
приложената от наказващия орган санкция следва да се приеме за справедлива. Поради
всичко изложено съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е правилно
и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №197/2012г.
от 12.04.2012г. на началника на РУП
Разград, с което на С.М.С. *** на основание чл.218б от НК е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лв.
Решението подлежи на обжалване
пред Разградски административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Районен
съдия: