Р Е Ш Е Н И Е

№ 181 29.04.2013 година град Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ................. състав

На трети април две хиляди и тринадесета година

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА

секретар В.Д.

прокурор ........................,

като разгледа докладваното от съдията

АНДело № 157 по описа за 2013 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от С.Р.Н. против наказателно постановление № 37 – 0000003/08.01.2013 г. на началник областен отдел КД «ДАИ» Разград, с което за нарушение на чл.31 ал.1 т.1, от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници, на основание чл. 93 ал.1 т.1 от Закон за автомобилните превози, му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1 500 лв.

Жалбоподателят моли, като незаконосъобразно наказателното постановление да бъде отменено изцяло. Сочи че санкционираното нарушение не е осъществено.

Административнонаказващият орган заявява становище, че жалбата е неоснователна.

Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 27.11.2012 г., контролните органи по ЗАП извършили проверка на таксиметров автомобил “Киа Сиид” с рег. № ****, престояващ на таксиметрова стоянка “Момина чешма” в гр. Разград. Автомобилът бил осма кола, в колона от 15 таксиметрови автомобила, с открит знак “Такси”, без табела “Не работи”, оборудван с таксиметров апарат с фабричен № ДУ 065604, бил вписан в удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници № 09840/23.06.2009 г. / с превозвач ЕТ “Орион – 69 – Ор. Х.”/. При проверка на представените от водача на автомобила - жалбоподател в настоящото производство, изискуеми документи за осъществяване на таксиметров превоз, проверяващите установили, че липсва издадено разрешение от Община Разград за извършване на такъв. Водачът представил пътна книжка и фискален бон с нулева стойност от включения фискален апарат. Въз основа на така установеното, актосъставителят св. М., приел че жалбоподателят в качеството на водач на лек таксиметров автомобил, престоява за изчакване на пътници на стоянка, без да има разрешение за извършване на таксиметров превоз, издадено от община Разград, с което е извършил нарушение на чл. 31 ал.1 т.1 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници, за което съставил и АУАН с бл. № 162961/27.11.2012 г., който бил предявен и подписан от жалбоподателя без възражения. Въз основа на акта на 08.01.2013 г. било издадено и атакуваното НП, в което осъщественото нарушение е описано по начин идентичен с описанието му в акта, квалифицирано е като такова по чл. 31 ал.1 т.1 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници и отговорността на жалбоподателя е ангажирана на основание чл. 93 ал.1 т.1 от Закон за автомобилните превози, с налагане на административно наказание “глоба” в размер на 1 500 лв.

В хода на производството, като свидетел е разпитан актосъставителят, който с показанията си установява идентични с отразените в акта и наказателното постановление обстоятелства. Сочи, че при проверката жалбоподателят е дал обяснение, че не е в състояние да представи разрешение за извършване на таксиметров превоз, тъй катотакова нямало издадено от Община Разград, поради непредставяне на изискуемите за това документи/такива удостоверяващи липсата на данъчни задължения/.

От жалбоподателя е представено и разрешение за таксиметров превоз на пътници № 314/30.11.2012 г. издадено от Община Разград на превозвача «Орион 69 – Ор. Х.», за управлявания от жалбоподателя таксиметров автомобил

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

Като подадена в срок от лице имащо право на жалба, против акт подлежащ на съдебен контрол по реда на ЗАНН, жалбата е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения :

Като издадено от компетентния за това орган, по реда и във формата предвидени от закона, наказателното постановление се явява законосъобразно от формална страна.

Що се отнася до това осъществено ли е от жалбоподателя санкционирано нарушение и извършено ли е то от него виновно, съдът намира следното:

Съгласно санкционната разпоредбата на чл. 93 ал.1 т.1 от ЗАП : «Водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба 1500 лв. при първо нарушение». Изискуемите документи за осъществяване на таксиметров превоз, по см. на пар.1 т.26 от ДР на Закона, като вид обществен превоз по см. на т.1 на пар.1, са посочени в Наредба № 34/ 6.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници. Този подзаконов нормативен акт определя условията за регистрация и извършване на таксиметров превоз на пътници, като посочената за виновно нарушена разпоредба на чл. 31, поставя изискване и към документите, които водачът е длъжен да носи, един от които е и разрешението за извършване на таксиметров превоз. Нарушениета на тази разпоредба обаче, предпоставя такова разрешение да е издадено по реда на чл. 24 от Наредбата на съответния превозвач. В случая превозвач, според посоченото в наказателното постнавление удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз и издаденото на 30.11.2012 г. разрешение за таксиметров превоз на пътници, е не жалбоподателят, а ЕТ «Орион 69 – Ор. Х.». И доколкото в задължение именно на последния се вменява да осигури на водачите всички необходими документи за извършване на таксиметровия превоз / чл. 34 т.1 от Наредбата/, което той безспорно не е бил изпълнил към момента на проверката, то и отговорността на жалбоподателя не би могла да бъде ангажирана на основание на посочения от административнонаказващя орган текст от ЗАП. Или казано по дру начин, нарушение по чл. 31 от Наредбата от страна на водача осъществяващ таксиметров превоз би могло да бъде осъществено единствено при изпълнение задълженията на превозвача по чл. 34 от Наредбата, и това нарушение би подлежало на санкциониране по реда на чл. 93 ал.2 от ЗАПревози, предвиждащ вида и размера на санкцията, в случаите, когато водачът не е в състояние да представи в момент на проверка изискуемите документи. Именно тази санкционна разпоредба е относима към посочения за нарушен чл. 31 от Наредбата, сочещ кои документи водачът следва да носи при управление на автомобила. Субект на процесното, конкретно установеното нарушение обаче - осъществяване на таксиметров превоз от водач, който не е превозвач, без издадено разрешение за такова от съответната Община, е именно превозвача и неговото поведение подлежи на санкциониране по друг текст от Закона.

Ето защо и по изложените съображения, като незаконосъобразно , атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено изцяло.

Воден от изложеното до тук и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 37 – 0000003/08.01.2013 г. на началник областен отдел КД «ДАИ» Разград, с което за нарушение на чл.31 ал.1 т.1, от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници, на основание чл. 93 ал.1 т.1 от Закон за автомобилните превози, на С.Р.Н., ЕГН ********** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1 500 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред РАС в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: