Р Е Ш Е Н И Е

№ 166 26.04.2013 година град Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ................. състав

на двадесет и шести март две хиляди и тринадесета година

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Константин Косев

Секретар Г.А.

прокурор .......................

като разгледа докладваното от съдията

АНДело № 158 по описа за 2013 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от И.П.И. против Наказателно постановление № 37-0000039/17.01.2013г. на началника на Областен отдел “КД-ДАИ”, гр. Разград, с което на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП за нарушение на чл.45, т.1 от Наредба №34/06.12.1999г. на МТ му е наложено административно наказание глоба от 1500 лв и на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП за нарушение на чл.31, ал.1, т.5 от Наредба №34/06.12.1999г. на МТ му е наложено административно наказание глоба от 1500 лв. В жалбата се сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно от формална страна и соченото нарушение не било доказано.

В съдебното заседание жалбата се поддържа.

Въззиваемата страна - КД-ДАИ”, гр. Разград не изпращат представител.

Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение №162983/10.12.2012г. , издаден от младши инспектор при областен отдел “КД-ДАИ”, гр. Разград на жалбоподателя затова, че, както е отразено в самия акт “...на 10.12.2012г. около 14,25 часа в гр. Разград на централна таксиметрова пиаца “Момина чешма” при извършена проверка на лек автомобил марка “Деу Калос” с рег. №*****, обозначен като такси, с поставен знак “Такси” с включен ЕТАФП с номер DY063115 с фискална памет №36466978, престояващ втори автомобил в колона от 10 таксиметрови автомобила, с включена зелена светлина /свободно/ на ЕТАФП, с дневен финансов отчет от 10.12.2012г., престояващ на таксиметрова пиаца “Момина чешма”, извършващ таксиметров превоз на пътници се установиха следните нарушения: 1. Водача И.И. извършва таксиметров превоз с лек автомобил с рег. №*****, обозначен със знак “Такси”, без поставена табелка “не работи”, престояващ на таксиметрова пиаца, без издадено разрешение, което е не валидно за таксиметров превоз на територията на Община Разград. 2. Извършва таксиметров превоз без автомобила да има валидна пътна книжка, издадена от съответния превозвач, в случая ЕТ “Вега – Г. Г.””. Прието е, че с първото нарушение водачът е нарушил чл.45, т.1 от Наредба №34 от 06.12.1999г. за таксиметров превоз на пътници, а с второто чл.31, ал.1, т.5 от същата наредба. Изложената фактическа обстановка е отразена и в издаденото въз основа на акта Наказателно постановление, като на водача са наложени две наказания глоби в размер на по 1500 лв всяка от тях, като всяко от наказанията е наложено на основание чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози.

Пред РРС са разпитани като свидетели актосъставителя– св.М. М. и свидетеля по акта П. П., които с показанията си потвърждават описаните в АУАН и НП обстоятелства.Сочат, че при проверката на таксиметровия автомобил на жалбоподателя проверили всичките му документи. Същият имал удостоверение за извършване на таксиметрови превози. Нямал обаче разрешение от Община Разград за извършване на превози на територията на същата община. Такова не му било издавано. Изобщо нямал разрешение за която й да е община. Водачът нямал и валидна пътна книжка, издадена от превозвача при когото работел - ЕТ “Вега – Г. Г.”- гр. Разград. Самият превозвач не му бил издал такава, което не е спорно. Проверяващите направили справка в отдел “Лицензии”, от която установили, че този автомобил не бил включен в удостоверението за регистрация на тази фирма. Иначе не е спорно, че жалбоподателят е работил като водач към тази фирма – превозвач. Доколкото съдът няма причина да се съмнява в показанията на посочените свидетели, то обстоятелствата в акта и НП следва да се приемат за доказани по несъмнен начин.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна, следното:

Като подадена от надлежна страна, против акт подлежащ на съдебен контрол, в сроковете предвидени в закона жалбата е допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна по следните съображения:

Като издадено от компетентния орган, в сроковете, реда и формата предвидени в закона атакуваното НП се явява законосъобразно от формална страна. Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че в наказателното постановление е допуснато двусмислие при отразяване на първото нарушение. В наказателното постановление е посочено, че се извършва таксиметров превоз конкретно “...без издадено разрешение, което не е валидно за таксиметров превоз на територията на Община Разград”. Наистина изказът не е прецизен, но не и дотам, че да води до действително двусмислие. Всъщност от описанието на нарушението е ясно какво се визира, а именно, че жалбоподателят не е имал разрешение, което да му дава право да извършва таксиметрови превози на територията на Община Разград. В този смисъл на жалбоподателя е ясно какво му се вменява и не е налице такова противоречие, което да обуславя незаконосъобразност на тази описателна част на НП. Не е налице противоречие и при описанието на второто нарушение. Достатъчно ясно е посочено, че за автомобила не е имало издадена пътна книжка от което е и очевидно, че водачът е санкциониран защото не е имал такава. От фактическа страна двете визирани нарушения са доказани. Водачът е извършвал таксиметров превоз – престоявал е на пиаца в гр. Разград, очаквайки клиенти, като автомобилът му е бил обозначен като такси, с включена апаратура и т.н. За да се определи дейността му като извършване на таксиметрови превози не е необходимо към момента на проверката водача да управлява автомобила с пътници. Достатъчно е, че дейността му е била насочена към тази цел. При това на водача не било издадено съответно разрешение от общината, което да му дава право да извършва превози на територията на тази община и така е нарушил чл.45, ал.1 от Наредба №34 от 06.12.1999г. за таксиметров превоз на пътници. Водачът е осъществявал дейността си и без превозвачът, явяващ се негов работодател да му е издал и пътна книжка за съответния автомобил. Затова й водачът е нямал такава книжка при проверката, а с това е нарушил разпоредбата на чл.31, ал.1, т.5 от същата наредба. Тези нарушения водачът е извършил с пряк умисъл – безспорно е знаел, че не разполага с тези документи /не са му били издадени/ и въпреки това е осъществявал таксиметрова дейност. При това жалбоподателят основателно е санкциониран на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП, която разпоредба предвижда санкция за водач, извършващ обществен превоз на пътници /както е в случая/ без да има необходими документи, които се изискват включително и от подзаконови актове по приложението на закона /каквато е цитираната наредба/. На основание този текст са му наложени две наказания /съобразно изискването на чл.18 от ЗАНН/, тъй като е осъществил две отделни нарушения, всяко от които осъществява поотделно състава на чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП. Наложени са му две глоби всяка от които е в размер на 1500 лв, който размер е минималния по този текст, поради което и не може да се поставя въпрос за намаляването на тези наказания. Поради всичко изложено съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно и следва да се потвърди.

Воден от изложеното до тук, на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 37-0000039/17.01.2013г. на началника на Областен отдел “КД-ДАИ”, гр. Разград, с което на И.П.И. *** на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП за нарушение на чл.45, т.1 от Наредба №34/06.12.1999г. на МТ му е наложено административно наказание глоба от 1500 лв и на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП за нарушение на чл.31, ал.1, т.5 от Наредба №34/06.12.1999г. на МТ му е наложено административно наказание глоба от 1500 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Разградски административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: