Р Е Ш Е Н И Е

№ 183 29.04.2013 година град Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ................. състав

На трети април две хиляди и тринадесета година

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА

секретар В.Д.

прокурор ........................,

като разгледа докладваното от съдията

АНДело № 167 по описа за 2013 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от С.Б.Ц. против наказателно постановление № 37 – 0000084/19.02.2013 г. на началник отдел на ОО КД «ДАИ» Разград, с което за нарушение на чл.18 т.1 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. за условията и реда за извършване на превоз на пътници и товари за собствена сметка, на основание чл. 93 ал.2 от Закон за автомобилните превози, му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 500 лв.

Жалбоподателят моли, като незаконосъобразно наказателното постановление да бъде отменено изцяло, поради нессъставомерност на санкционираното нарушение, поддържайки алтернативно твърдение за наличие на предпоставките по чл. 28 от ЗАНН.

Административнонаказващият орган заявява становище, че жалбата е неоснователна.

Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 15.01.2013 г., служители на ОО КД “ДАИ” гр. Разград, спрели за проверка, управляван от жалбоподателя товарен автомобил “Мерцедес 711 Д” с рег. № ****, по път І – 2, на изхода на гр. Разград. При проверка на представените от водача документи, контролните органи установили, че с автомобила се осъществява превоз на товари за собствена сметка, с маршрут Русе-Разград-Шумен и обратно, определен със заповед от 15.01.2013 г. от лицето за чиято сметка се извършвал превоза - “Деником” ЕООД. От жалбоподателя не бил представен заверено копие от трудов договор, или заверено извлечение от него, съдържащо името на работодателя, водача, дата на сключване и срока, за който е сключен договора. Вместо това, той представил на проверяващите иззетата и приложена, като писмено доказателство по делото “декларация” от 03.01.2013 г., с която управителят на “Деником” ЕООД, декларира, че жалбоподателят е назначен на длъжност “експедитор”/търговски сътрудник/ в дружеството, по силата на сключен безсрочен трудов договор. Като счел, че така представената декларация не замества изискуемите трудов договор, или заверено извлечение от него, актосъставителят - св. М. издал АУАН с бл. № 163648 от 15.01.2013 г., в който невъзможността да бъдат представени посочените документи, е квалифицирана като нарушение на чл.18 т.1 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. за условията и реда за извършване на превоз на пътници и товари за собствена сметка и който бил предявен и подписан от жалбоподателя. В тридневния срок за възражения, пред административнонаказващият орган бил представен и трудов договор от 06.11.2012 г., между жалбоподателя и «Деником» ЕООД, видно от съдържанието на който първият е назначен на длъжност «експедитор» в предприятието на работодателя, със срок за изпитване от шест месеца. Въз основа на отразеното в акта и събраните доказателства, приемайки, че представяния по – късно трудов договор е «редовно сключен» /според отбелязването в наказателното постановление/, административнонаказващият орган, счел че тъй като жалбоподателя към момента на осъществената на 15.01.2013 г., проверка не е представил трудов договор, или извлечение от същия, е осъществил състава на нарушение на чл.18 т.1 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. за условията и реда за извършване на превоз на пътници и товари за собствена сметка и ангажирал отговорността му с налагане на административно наказание «глоба» в размер на 500 лв. на основание чл. 93 ал.2 от ЗАПревози.

В хода на производството, като свидетел по делото е разпитан актосъставителят М., който с показанията си установява идентични с отразените в АУАН и наказателното постановление обстоятелства. Сочи още, че при проверката не са били изискани обяснения за причините, поради които водачът не е в състояние да представи трудов договор, или извлечение от такъв.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

Като подадена в срок от лице имащо право на жалба, против акт подлежащ на съдебен контрол по реда на ЗАНН, жалбата е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения :

Като издадено от компетентния за това орган, по реда и във формата предвидена от закона, наказателното постановление се явява законосъобразно от формална страна.

Що се отнася до това налице ли е административна нарушение и осъществено ли е то от жалбоподателя, съдът намира следното:

Безспорно, посочената за виновно нарушена разпоредба на чл. 18 ал.1 т.1 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. поставя изискване към водачите , при извършване на превози на товари за собствена сметка, да представят при поискване от контролните органи заверено копие на трудовия договор, с който са назначене, или заверено извлечение от него, което съдържа името на работодателя, името на водача, датата на сключване и срока, за който е сключен договорът. С непредставянето от жалбоподателя на нито един от посочените документи, които не са били налични у него, към момента на проверката, са били осъществени и признаците на санкционираното нарушение, което е формално. Предоставената от водача на контролните органи «декларация», действително не е сред изброените в посочената правна норма документи. При издаването на наказателното постановление, с което е ангажирана отговорността на жалбоподателя обаче, административнонаказващият орган не е съобразил наличието на предпоставките на чл. 28 от ЗАНН. Легалната дефиниция на понятието "маловажен случай" се съдържа в чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс, чиито разпоредби, съгласно чл. 11 от ЗАНН, са субсидиарно приложими в производствата по налагане на административни наказания, по въпросите за отговорността. Според посочената по-горе дефиниция, "маловажен случай" е този, при който извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Преценката за маловажност на осъщественото нарушение е такава за законосъобразност на НП и същата подлежи на съдебен контрол. Изискването на посочената за виновно нарушена в атакуваното НП правна норма на чл. 18 от Наредбата, цели установяване на обстоятелства относими към извършването на определен вид обществен превоз – превоз на товари за собствена сметка, като представянето на посочените в нея документи е относимо единствено към дължимата от проверяващите преценка за спазване изискванията на чл. 9 от Наредбата, досежно наличие на действителен трудов договор между водача и лицето за чиято сметка се е извършвал превоза. В случая административнонаказващият орган, не е съобразил обстоятелството, че в предоставения от жалбоподателя документ /декларация/ на практика са се съдържали всички подлежащи на установяване по реда на чл. 18 от Наредбата от контролните органи обстоятелства, касаещи наличието на трудов договор, срок, страни, длъжност на водача. Действителността на същите е удостоверена и с представения след съставяне на акта, в хода на административнонаказателното производство, трудов договор /единствената разлика между съдържанието на «декларацията» и договора е, че според съдържанието на първата, жалбоподателят е бил назначен на безсрочен трудов договор, а от втория документ е видно, че между него и превозвача е бил сключен и действащ такъв, със срок за изпитване/. Останалите обстоятелства, посочени в чл. 9 от Наредбата, са били удостоверени от водача с представянето на изискуемите по чл. 18 т.2 и т.4 документи. Не без значение, при преценка маловажността на деянието се явява и посочения по – горе вид на осъществявания превоз – на товари, на територията на РБългария. Изискванията на Наредбата досежно превоза на пътници са значително по – завишени от изискванията относими към превоз на товари, именно поради различията в обекта на превоза /пътници/товари/, като например при първия вид дейност, когато той се осъществява на територията на Европейската общност, е необходимо наличе на сертификат, докато за втория от тях, такова изискване няма. Вида на конкретно осъществявания превоз обаче, съдът също намира за относим при преценка степента на обществена опасност на осъщественото нарушение. Не е изяснено в хода на административнонаказателното производство и по какви причини жалбоподателята не е бил в състояние да представи на контролните органи изискуемите документи и дали това не се дължи на неизпълнение на задълженията на неговия работодател по чл. 16 от Наредбата. И на последно място, въз основа на събраните в хода на производството доказателства, липсва основание да се формира извод за наличието на вредни последици от деянието, каквито изводи не са формирани и в самото наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 53 ал.1 от ЗАНН. Ето защо и по изложените по – горе съображения, съдът намира че настоящото представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид, поради което представлява маловажен случай по съмисъла на чл. 28 от ЗАНН. Последното предпоставя и отмяна на атакуваното НП на посоченото основание.

Воден от изложеното до тук и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 37 – 0000084/19.02.2013 г. на началник отдел на ОО КД «ДАИ» Разград, с което за нарушение на чл.18 т.1 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. за условията и реда за извършване на превоз на пътници и товари за собствена сметка, на основание чл. 93 ал.2 от Закон за автомобилните превози, на С.Б.Ц. е наложено административно наказание “глоба” в размер на 500 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред РАС в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: