Мотиви към решение №199 от 12.04.2013г., постановено по AНД № 273/2013г. на РРС.

Производството е по реда на Указа за борба с дребното хулиганство.

Съставен е акт за дребно хулиганство за извършена в гр. Разград от И.И.И. ЕГН ********** и П.И.С. ЕГН ********** и двамата от гр. Разград, непристойна проява, нарушаваща обществения ред и изразяваща явно неуважение към обществото и изразяваща се според акта в следното: “ ... На 10.04.2013 г. около 14,30ч. в гр. Разград, на ул. „ Каймакчал” в близост до ПГО „ Станка Николица Спасо – Еленина ”, И. и С. извършват непристойно проява, изразяваща се в нанасяне на удари с ръце и крака на Д. С. К. ЕГН ********** от гр. Разград. С тези си действия И. и С. грубо нарушават общоприетите норми за поведение на обществено място и будят възмущението на гражданите...”.

Нарушителите дават обяснения, с които по същество признават да са нанесли удари на обществено място на Д. К. и по този начин да са извършили проява на дребно хулиганство.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства намира за установено, че обстоятелствата действително са се развили именно по начина описан в съставения акт. За този извод съдът се основава на писмените обясненията на свидетелите Д. К., Я. Д., П. Р., Т. Т., Т. И., Т. И., Т. П. Характеристики на нарушителите, които изнасят именно тази фактическа обстановка, отразена в съставения акт: На посочената дата – 10.04.2013г. около 14,30ч. в гр. Разград, по ул. „ Каймакчал”, се движели в една група Д. К. и две негови съученички. По неизяснени причини, които не са от предмета на доказване по производството, между К. и едната от неговите съученички П., възникнал конфликт, при който двамата си разменили шамари и започнал скандал, на който скандал станали свидетели втората група, която се движела по улицата, тази на нарушителите И. и С.. В нея били П. Р., Т. Т., Т. И., Т. И., Т. П. Приближавайки се към първата група, нарушителят И. поискал обяснение от Д. К. какво става, при което бил бутнат от К., на което бутане И. отговорил с юмрук по тялото на кръстев. Последвал разговор между двамата, при който се намесил и нарушителят С., като двамата с И. нанесли множество удари с ръце по тялото на К., който успял да се отскубни от тях и да избяга. Свидетел на случая станала и Я. Д., която искрено се възмутила от поведението на нарушителите, които според нея без видима причина се нахвърлили върху К. и му нанесли побой.

По делото няма данни които да сочат на нещо различно относно фактическите обстоятелства по делото, поради което съдът намира изложената в акта фактическа обстановка за доказана по несъмнен начин.

Обясненията на писмено депозирани пред служители на РУП – разград са логични, последователни, непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът основава фактическата обстановка именно на тях. Обясненията на нарушителите по същество са в унисон с възприетата от съда фактическа обстановка.

Така с деянието си нарушителите И. и С., на обществено място се държали възмутително и непристойно, проявили са незачитане на обществените порядки. Проявата им, поради по-ниската си степен на обществена опасност не се явява престъпление по смисъла на чл.325 от НК, но се явява нарушение – дребно хулиганство по смисъла на чл.1, ал.2 от УБДХ и подлежи на санкция по чл.1, ал.1 от същия нормативен акт.

При определяне на наказанието на двамата нарушители съдът отчита като отегчаващо обстоятелство приложените по делото характеристични справки, от които се установява, че двамата са известни на ДПС. Смекчаващи обстоятелства при извършване на нарушението съдът възприема подбудите на нарушителите, които са действали с цел защита, но неправилно са преценили ситуацията и последващите си действия, с които са демонстрирали явно незачитане на обществения морал и са упражнили физическо насилие, засягайки телесната неприкосновеност на Д. К. Деянието им макар да не е дотолкова обществено опасно, че да бъде определено като престъпление, то все пак е с не малка степен на обществена опасност на фона на типичните случаи на дребни хулиганства. Нарушителите са демонстрирали пренебрежение към спазвне на моралните правила за поведение на обществено място. Поради всичко това съдът намира, че наказанието им следва да бъде определено по по - тежката алтернатива по чл.1, ал.1, т.1 от УБДХ, а именно “задържане в структурно звено на МВР” за срок от едно деноноще. Определянето на наказанията в този вид и размери явно е необходимо за да се постигне поправянето на нарушителите.

В този смисъл съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: