Р Е Ш Е Н И Е

№ 108

гр. Разград, 19.04.2013г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградски районен съд, в публично заседание на 11.04.2013г., в състав:

Председател: Атанас Христов

при секретаря В.Д., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1665 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК.

Депозирана е искова молба от “П. И. Б.” АД против Н.В.Х., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Р., ул. С. К. № **, вх.*, ет.*, ап.**, с която е предявен иск за установяване по отношение на ответника, че в качеството му на солидарен длъжник по задълженията на Б.М.С., ЕГН **********, по сключен Договор за банков кредит № 076LD-R-000411/19.08.2009г. дължи на ищеца претендираните с заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и присъдени в издадения изпълнителен лист суми по гр.д. № 1191/12 по описа на Районен съд – Разград, а именно:

сумата 11839,60лв /единадесет хиляди осемстотин тридесет и девет лева и 60 ст./ главница по Договор за кредит от 19.08.2009г., ведно със законната лихва от 03.08.2012 г. до окончателното изплащане на главницата, сумата 3409,11 лв /три хиляди четиристотин и девет лева и 11 ст./ договорна лихва, начислена за периода от 17.11.2010г. до 01.08.2012г., сумата 182,15 лв /сто осемдесет и два лева и 15 ст./ наказателна лихва, начислена за периода от 17.01.2010г. до 03.08.2012г.и сумата 308,62 лв / триста и осем лева и 62 ст/ разноски по делото и 1000 лв /хиляда лева / юрисконсултско възнаграждение.

Претендират се деловодните разноски в настоящото производство в т.ч. заплащане на юрисконсултско възнаграждение от 500 лв. В с.з. чрез пълномощника си юрисконсулт Д. И. поддържа иска. Депозира и писмена защита.

Ответникът, чрез пълномощника си адв. Ж.Ч. *** сочи, че исковете се неоснователни, поради което следва да бъдат отхвърлени и се присъдят на ответника направените деловодни разноски. Сочи, че според информацията с която разполага, длъжникът е изплащал редовно задължението си, поради което няма основание за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Сочи, че няма доказателства за това, че ответникът е бил уведомен за предсрочната изискуемост на кредита. Сочи, че по негова информация, получена от длъжника, предсрочната изискуемост на вземането по отношение на него е настъпила преди около година и половина. Сочи, че тъй като кредиторът не предявил иск против длъжника в течение на шест месеца, то на осн. чл. 147 ЗЗД задължението на ответника е погасено.

Съдът, след преценка на доказателствата по делото, поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

От приложеното гр.д. № 1191/2012г. по описа на РС Разград, се установява, че в полза на ищеца по делото е издадена заповед за изпълнение за сумите: сумата 11839,60лв /единадесет хиляди осемстотин тридесет и девет лева и 60 ст./ главница по Договор за кредит от 19.08.2009г., ведно със законната лихва от 03.08.2012г. до окончателното изплащане на главницата, сумата 3409,11 лв /три хиляди четиристотин и девет лева и 11 ст./ договорна лихва, начислена за периода от 17.11.2010г. до 01.08.2012г., сумата 182,15 лв /сто осемдесет и два лева и 15 ст./ наказателна лихва, начислена за периода от 17.01.2010г. до 03.08.2012г.и сумата 308,62 лв /триста и осем лева и 62 ст/ разноски по делото и 1000 лв /хиляда лева/ юрисконсултско възнаграждение, солидарно срещу кредитополучател Б.М.С. и поръчителя Н.В.Х. /ответник по делото/. Възражение срещу заповедта е постъпило само от поръчителя.

От представения Договор № 076LD-R-000411 от 19.08.2009г. за банков кредит се установява, че на същата дата на лицето Б.М.С. е отпуснат кредит в размер на 12 000 лв., с краен срок за погасяване на кредите - 17.08.2019г.

От представения договор за поръчителство от 19.08.2009г. се установява, че на същата дата ответникът Н.В.Х., в качеството на поръчител, е поел задължението да обезпечи изпълнението на задълженията на Б.М.С. по горецитирания договор за банков кредит. Не е спорно между страните, че договорът е подписан от ответника.

След възражение по чл. 415 ГПК, направено от страна на ответника, ищецът е предявил процесния иск.

Видно т.2 от неоспореното и прието от съда заключение на съдебно финансовата експертиза, е че “Налице е неизпълнение на задълженията накредитополучателя. Задълженияа настъпват на 17.05.2011г. /датата на падежа от който не се обслужва кредите/ Продължителността на времето от спирането на плащането по кредита /17.05.2011г./ до 28.02.2013г. /датата на издаване на отчет по сметка на длъжника/ е 21 месеца”.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предвид характера на предявения иск – иск за установяване съществуването на вземането по заповедта за изпълнение и предвид разпределението на доказателствената тежест при този вид искове, ищецът се явява страната в процеса, върху която пада доказателствената тежест за доказване на предпоставките довели до дължимост на претендираната сума и наличието на такова задължение, а в тежест на ответника е да докаже изпълнение на задълженията си или другите си възражения, ако претендира отхвърлянето на предявения иск. Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка, съдът намира, че между страните е налице валидно облигационно правоотношение по договор за поръчителство, досежно задължението на кредитополучателя и при условията, при които е поето то. За да направи този извод съдът съобрази, че не е спорно между страните, че процесния договор за поръчителство е подписан от ответника. От неговото съдържание се установява, за чие задължение ответника е поръчителствал и какви са условията по него.

По делото безспорно се установява, че ищецът в настоящото производство се е снабдил с процесната заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по реда на чл.417 т.2 от ГПК солидарно срещу кредитополучателя и поръчителя - ответник.

Основният въпрос, който се поставя по делото е дали е основателно възражението на ответинка, че тъй като кредиторът не е предявил иск против длъжника в течение на шест месеца от настъпването на предсрочната изискуемост, то на осн. чл. 147 ЗЗД задължението на ответника – поръчител е погасено.

Съдът намира горното възражение за основателно. Съгласно разпоредбата на чл.10.3 от ОУ на Банката, “Ползваният кредит става незабавно изцяло и предсрочно изискуем и Банката има право да предприема действия за принудително събиране на вземанията си, в т.ч. и по съдебен ред, без да уведомява Кредитополучателя и без да дава допълнителен срок за изпълненине, във всички случаи, кагото е налице забава в плащането на което и да е изискуемо задължение на Кредитополучателя към Банката за срок по-дълъг от 150 дни, считано от датата на която това задължение е станало изискуемо, съгласно договора и настоящите общи условия, и независимо от извършените от Кредитополучателя плащания по дълга в рамките на този срок”.

В тези случаи настъпването на предсрочната изискуемост не е обусловено от предприемането на конкретни действия от страна на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и уведомяване на длъжниците по него. В този смисъл именно е и последователната практика на ВКС:

определение № 224 от 03.04.2013г. по т. д. № 449/2012г. ТК;
определение № 77 от 20.01.2010г. по ч. т. д. № 714/2009 г. на І т. о.; определение № 964 от 22.12.2010г. по ч. т. д. № 845/2010 г. на І т. о.; определение № 264 от 07.05.2009г. по ч. т. д. № 210/2009 г. на І т. о.; определение № 33 от 19.01.2010г. по ч. т. д. № 3/2010 г. на ІІ т. о.; определение № 475 от 17.06.2010г. по ч. т. д. № 401/2010 г. на І т. о.; определение № 24 от 11.01.2011г. по т. д. № 884/2010 г. на ІІ т. о.; определение № 127 от 31.01.2011г. по ч. т. д. № 826/2010 г. на ІІ т. о.; определение № 59 от 18.01.2013г. по ч. т. д. № 737/2012 г. на І т. о. и др.

Видно от заключението на съдебно-финансовата експертиза, е че неизпълнението на задължението на кредитополучателя е настъпило на 17.05.2011г. С оглед нормата на чл.72 ЗЗД, срокът, който се брои по дни, изтича в края на последния ден, като не се брои деня на събитието. Сто петдесет и първия ден е 15.10.2011г. /събота – неприсъствен ден/. Съгласно, чл. 72, ал.2 ЗЗД, “Когато последният ден от срока е неприсъствен, срокът свършва в първия следващ присъствен ден.” Ето защо, на осн. чл. 10.3 от ОУ на Банката, на 18.10.2011г. ползвания кредит е “станал незабавно изцяло и предсрочно изискуем”, без да е необходимо Банката да уведомява кредитополучателя и поръчителя. Следователно, 6-месечният срок по чл.147 ЗЗД спрямо поръчителя е изтекъл на 18.04.2012г. /присъствен ден/, а заявлението по чл.417 ГПК е подадено след изтичането му – на 03.08.2012г.

Ето защо, исковите претенции срещу ответника като неоснователни следва да се отхвърлят.

На основание чл.78, ал.3 ГПК, в тежест на ищеца са разноските по делото, направени от ответника, в размер на 750 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ иска на “П. И. Б.” АД, ЕИК *********, адрес гр. С., бул. Д. Ц. №** против Н.В.Х., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Р., ул. С. К. № **, вх.*, ет.*, ап.**, с която е предявен иск за установяване по отношение на ответника, че в качеството му на поръчител по задълженията на Б.М.С., ЕГН **********, по сключен Договор за банков кредит № 076LD-R-000411/19.08.2009г. дължи на ищеца претендираните с заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и присъдени в издадения изпълнителен лист суми по гр.д. № 1191/12 по описа на Районен съд – Разград, а именно:

сумата 11839,60 лв /единадесет хиляди осемстотин тридесет и девет лева и 60 ст./ главница по Договор за кредит от 19.08.2009г., ведно със законната лихва от 03.08.2012г. до окончателното изплащане на главницата, сумата 3409,11 лв /три хиляди четиристотин и девет лева и 11 ст./ договорна лихва, начислена за периода от 17.11.2010г. до 01.08.2012г., сумата 182,15 лв /сто осемдесет и два лева и 15 ст./ наказателна лихва, начислена за периода от 17.01.2010г. до 03.08.2012г.и сумата 308,62 лв/ триста и осем лева и 62 ст/ разноски по делото и 1000 лв /хиляда лева/ юрисконсултско възнаграждение, като неоснователен.

ОСЪЖДА “П. И. Б.” АД, ЕИК *********, адрес гр. С., бул. Д. Ц. №**, да заплати на Н.В.Х., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Р., ул. С. К. № **, вх.*, ет.*, ап.**, сумата от 750 лв. /седемстотин и петдесет лева/ - разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Разградски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане в сила на настоящото решение заверен препис от същото да се докладва по гр.д. № 1191/12 по описа на Районен съд – Разград.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: