Р Е Ш Е Н И Е

Номер 123 25.04.2013 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На двадесет и трети април две хиляди и тринадесета година

В публично заседание в състав:

Председател: Светлана Чолакова

секретар В.Д.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1673 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.344 ал.1 т.1, и 3от КТ.

Депозирана е искова молба от И.С.И., с която са предявени обективно съединени искове срещу “С. Т. А. Е. П” ООД гр.В., за признаване уволнението със заповед №55/16.08.2012г за налагане на наказание дисциплинарно уволнение и Заповед №304/03.09.2012г. за незаконно и неговата отмяна, за заплащане на обезщетение за времето, през което ищеца е останал без работа в резултат на уволнението от 03.09.2012г. до 03.03.2013г. в размер на 930лв/направено в уточнение на л.17-20 и писмено становище л.36-37/, както и законната лихва. Твърди, че няма спомен за подписване на трудов договор с ответника и, че не притежава екземпляр, като е възможно да е посетил обект на ответника в процесния период и да е подписал договор, за който му било обяснено, че е за еднократна услуга, граждански. Получил по пощата покана, а по-късно и заповеди за прекратяване на трудово правоотношение. След снабдяване със справка от НАП офис Разград установил, че е регистриран допълнителен трудов договор между ищеца и ответника с дата на сключване 01.02.2011г. и прекратяване на 03.09.2012г. Твърди за недействителност на трудовия договор.

Ответникът не заявява становище по иска.

След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът установи следните фактически обстоятелства:

Ишецът в периода 07.06.2011г до 22.08.2012г. бил в трудово правоотношение с “С. РМ” ЕООД гр.Р. От 01.02.2011г имал сключен втори/допълнителен/ трудов договор с ответника, който бил регистриран в ТД на НАП В началото на месец август 2012г., ищецът бил поканен писмено да се яви в офиса на ответника в гр.Варна, за да даде обяснения за неявяването си на работа без уважителна причина. В последствие със заповед №№55/16.08.2012г на ищеца било наложено наказание дисциплинарно уволнение поради извършено нарушение на чл.187 т.1 от КТ. Със заповед на ответника №304/03.09.2012г., с правно основание чл.330 ал.2 т.6 във вр. с чл.190 ал.1 т.2 и чл.187 т.1 от КТ, било прекратяване трудовото правоотношение с ищеца. И двете заповеди са получени от ищеца по пощата.

Видно от представената трудова книжка, процесното правоотношение не е вписано в нея, като ищецът не е работил по трудово правоотношение след прекратеното на 22.08.2012г. правоотношение, но с друг работодател –“С. РМ” ЕООД гр.Р. От справка на ТД на НАП е видно, че ищецът не е бил осигуряван от ответника, както и че е посочен облагаем доход нула. След това и до момента ищецът е без работа.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи: Предявеният иск за признаване, че уволнението осъществено със заповеди №55/16.08.2012г и №304/03.09.2012г. на управителя на “С. Т. А. Е. П” ООД”, гр.Варна е основателен и доказан. Независимо, че по делото не бе установен и приложен процесния трудов договор, са налице други писмени доказателства, в които се съдържат изявления от ответника за съществуването му – покана до ищеца, процесните заповеди/л.6-л.8/, които писмени доказателства съдържат елементи на договора – място и характер на работа. Макар изискването за писмена форма съгласно чл.62 ал.1 от КТ да е въведено като условие за съществуването на трудовия договор, в случай, че не е налице писмено обективирана воля за сключване на трудов договор, но има писмени доказателства съдържащи индиции или изявления за съществуването му, може да се приеме, че е налице трудово правоотношение /В този смисъл задължителната практика Р-е №907/02.05.2011г. ВКС гр.д.№3725/2008г. Іг.о./ При спор работодателят е този, който следва да докаже, че упражненото от него потестативно право на прекратяване на трудовото правоотношение е законосъобразно - че са били налице предвидените в закона материално правни предпоставки за това и че при осъществяването му са спазени всички правила. В настоящия случай работодателят не заявява становище по иска и не е участвал в процеса. Приложените заповеди, нямат изискуемото съдържание по смисъла на чл.195 ал.1 от КТ - фактическите признаци на нарушението, кога и от кого е извършено. В частност в процесните такива, не се съдържат данни кога е било извършено соченото самоволно напускане на работното място и неявяване на работа от страна на ищеца. Тъй като заповедта не отговаря на посоченото съдържателно изискване, последица е незаконност на уволнението и неговата отмяна.

Относно искането за обезщетение с правно основание чл.344 ал.1 т.3 във вр. с вр. с по чл.225 ал.1 от КТ за времето, през което ищецът е останал без работа след уволнението, съдът намира същото за недоказано. Независимо, че за оставането без работа е налице писмено доказателство - трудова книжка, в която няма отбелязани данни за последващо трудово правоотношение, по делото е установено, че е ищецът е бил в трудово правоотношение до 22.08.2012г. с друг работодател – ”С. РМ”. Освен това няма данни за получавано от ищеца възнаграждение от ответника, а евентуално размерът на обезщетението следва да се изчисли на базата на брутно месечно трудово възнаграждение, но явно ищецът не е получавал такова, освен това същият твърди, че не е упражнявал трудова дейност при ответника.

Съдът намира, че не са налице сочените от процесуалния представител на ищеца предпоставки по КТ за обявяване на трудовия договор за недействителен, което може да стане служебно и от съда, съгласно чл.74 ал.2 от КТ. В случая по делото не е приложен самият трудов договор, за да могат да се изследват неговите клаузи. Единствено при установяване на тежки негови пороци при сключването му или от съдържанието на същия, може да се обяви неговата недействителност. При липсата му, съдът не е в състояние да се произнесе в този смисъл.

С оглед частичната основателност на исковете на основание чл.78 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сумата 145 лв., представляваща половината направени разноски за платено адвокатско възнаграждение.

За неоценяемия иск ответникът следва да заплати държавна такса в размер на 30лв.

Разноски по делото от бюджета на съда не са направени.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА уволнението наложено на И.С.И., ЕГН**********,***, със заповеди №.55/16.08.2012г и №304/03.09.201 г. на управителя на “С. Т. А. Е. П” ООД, ЕИК*****, седалище гр.В. кв.К. г., м-ст “Б. Д.” Гаражно складова база за НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО като го отменя.

ОТХВЪРЛЯ ИСКА на И.С.И., ЕГН**********,***, против “С. Т. А. Е. П” ООД”, ЕИК*****, седалище гр.В. кв.К. г., м-ст “Б. Д.” Гаражно складова база, за заплащане на обезщетение в размер на 930лв за оставането му без работа за периода от 03.09.3012г. до 03.03.2013г. като НЕОСНОВТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН

ОСЪЖДА “С. Т. А. Е. П” ООД”, ЕИК****, седалище гр.В. кв.К. г., м-ст “Б. Д.” Гаражно складова база, ДА ЗАПЛАТИ на И.С.И., ЕГН**********,*** сумата 145лв/сто четиридесет и пет лева/ за разноски по делото - платено адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА “С. Т. А. Е. П” ООД”, ЕИК****, седалище гр.В. кв.К. г., м-ст “Б. Д.” Гаражно складова база ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РРС държавна такса 30 лв. /тридесет лева/.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от 07.05.2013 г.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: