Р Е Ш Е
Н И Е
Номер 107 25.04.2013 г. гр.Разград
Разградският районен съд състав
На двадесет и седми март две
хиляди и тринадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА
секретар Д.Д.
прокурор
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1714 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е с правно основание чл.200 от КТ.
Депозирана е молба от Й.П.Й. срещу
ООД”С. 2” със седалище гр.Разград, с която при условията на обективно
съединяване на исковете са предявени такива за заплащане на сумата 20 000
лв. представляващи обезщетение да претърпени неимуществени вреди – болки и
страдания, на сумата 5 000 лв.
имуществени вреди – пропусната полза за периода 05.02.2010 г. –
16.10.2012 г. и 1000 лв. имуществени вреди за закупени лекарства. Претендира и
за заплащане на законната лихва от датата на злополуката и разноските по
делото. Твърди, че е работил по трудово правоотношение с ответника, на
05.02.2010 г. претърпял трудова злополука, за известен период от време бил
временно нетрудоспособен, а след това – 09.11.2011 г. му е призната 76%
нетрудоспособност с решение на ТЕЛК. Пропуснатата полза, за която претендира е
разлика между получаваното от него трудово възнаграждение и обезщетението по
общественото осигуряване. По 50 лв. месечно изразходвал за заплащане на
лекарства. След злополуката за кратко работил като охранител, но трудовото му
правоотношение било прекратено. Година след трудовата злополука сочи, че
получил инсулт, причината за който била трудовата злополука. В с.з. ищецът намали иска за имуществени вреди –
пропуснати ползи на 2 703,12 лв. и оттегли този за причинени имуществени
вреди в размер на 1000 лв.
Ответникът оспорва иска. Признава, че ищецът е бил в трудовоправни
отношения с ответника и на 05.02.2010 г. е претърпял травматично увреждане по
време на работа на работното си място, което е прието за трудова злополука.
Твърди, че след злополуката по инициатива на работодателя ищецът е бил
транспортиран в “Клиника по ортопедия и травматология” към МБАЛ “СВ.Анна”
гр.Варна, както и че разноските по лечението са били поети от дружеството, вкл.
и контролния преглед. През м.октомври 2010 г. работодателят изпратил ищеца и на
рехабилитационни процедури в с.Павел баня. След прекратяване на отпуска за
временна нетрудоспособност ищецът бил назначен на длъжността “пазач” с оглед
предписанията на здравните органи. Трудовото правоотношение между страните било
прекратено на 01.06.2011 г. по взаимно съгласие, като инициативата за това била
на ищеца. Сочи, че нетрудоспособността е 76% след инсулта, претърпян през
септември 2010 г. Счита, че ищецът е проявил груба небрежност, поради което
следва да се приложи разпоредбата на чл.201, ал.2 от КТ. Конкретно твърди, че
ищецът не е уведомил водача на МПС-то, че е в склада и почиства, както и че е
имал възможност да чуе и види машината, за да се предпази от нея, но не го
направил, както и да вдигне метлата, за да сигнализира за присъствието си.
Счита, че съпричиняването е на 90%. Счита, че предявеният иск за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно завишен. Счита, че инсулта не е
в причинна връзка със злополуката. По отношение на втория иск счита, че
загубата на част от доходите не е в причинна връзка със злополуката, а досежно
третия от исковете заявява, че същият е недоказан.
Като трето лице по делото е
конситуирано ЗАД”Булстрад Виена Уншурънс Груп”АД. В отговора си дружеството
счита, че е неправилно конституирано като трето лице. Сочи, че не са приложени
доказателства за наличие на трудова злополука. Оспорва наличието на
застрахователно събитие по смисъла на застраховка “Гражданска отговорност”.
Оспорва вида и характера на уврежданията и връзката им с ПТП и трудовата
злополука. Счита, че е налице съпричиняване от страна на ищеца. Счита, че
инсулта не е в причинна връзка с трудовата злополука.
След преценка на събраните по делото
доказателства, Съдът установи следните фактически обстоятелства: От 22.11.2006 г. ищецът е работил по трудово
правоотношение в “С. 2”ООД на длъжност “водач на селскостопански машини” с място
на работа “Зърнобаза Разград”. Задълженията му при изпълнение на длъжността са
описани в приложената към трудовото досие длъжностна характеристика.
На 05.02.2010 г. ищецът Й.П.Й. е
претърпял злополука, която с разпореждане №7/01.03.2010 г. /л.105/ на РУ “СО” е
приета за трудова. В разпореждането е посочено, че по време на работа в склад
пострадалият е ударен с челен товарач, при което получава фрактура на лява
бедрена кост. В съставения протокол /л.106/ за резултатите от извършеното
разследване на злополуката е посочено,
че на датата, на която е станала злополуката Й. е работил в склада за
слънчогледово семе, собственост на “А. Ф”ООД, нает от ответника. Работата му се
състояла в товарене на слънчоглед от склада с челен товарач “New Holand” с
рег.№****, управляван от механизатора А. А. А. пред южния вход. Задачата на Й.
е била да измита разпиления по пода слънчоглед, за да не се затъпква. При
влизане на машината в склада Й. се е намирал с гръб към нея и не е предприел
необходимите мерки, за да се предпази. В Протокола от комисията е установено,
че наемодателят и наемателят на обекта нямат писмена договореност за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд за складовото помещение за съхранение на слънчоглед,
представената оценка на риска, извършена от работодателя е била непълна,
последният не предприел писмено видове обучения и инструктажи, в изготвената
инструкция не е била отчетена спецификата
на извършваната товарно-разтоварна работа за складовото помещение за
съхранение на слънчоглед, не е бил организиран инструктаж за безопасни и
здравословни условия на труд при извършване на конкретните товаро-разтоварни
работи, работодателят не утвърдил схема и правила за движението в местата за
извършване на товаро-разтоварни работи в складовото помещение за съхранение на
слънчоглед, помещението не било осигурено с подходящо и достатъчно осветление,
било допуснато присъствието на хора при придвижването на транспортни средства в
зоната на товаро-разтоварни работи и преместване на товари с повдигателни
съоръжения. Посочено е, че в 13,45 ч.
товарачът, управляван от А. А. е влязъл в склада и на около 20 метра след входа
е ударил с кофата Й. в областта на лявото бедро на височина 70-80 см, при което
го повалил на пода. Като причина за злополуката комисията е посочила, че
въпреки продължителната съвместна работа между работещите в склада липсва необходимата
комуникация и координация при работа, което е предпоставка за възникване на
инциденти, както и че вероятно скоростта на придвиждане на товарача в склада не
е била съобразена с необходимото време за адаптация на зрението на водача. Като
други причини са посочени натрупаната умора в края на работната седмица,
намалената концентрация след приключване на обедната почивка, ниските
температури. Комисията е преценила, че са били нарушени чл.16 и чл.18 от Закона
за здравословни и безопасни условия на труд, чл.3 от Наредба №5/11.05.1999 г.
за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска, чл.2 от
Наредба №РД-07-2 за условията и реда за провеждането на периодично обучение и
инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд и на чл.5,6, 17,18 и 19 от Наредба
№12/30.12.2005 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд
при извръшване на товарно-разтоварни работи.
Трактор NEW HOLAND с
рег.№****, собственост на “А.”ЕООД е бил застрахован със застраховка
“гражданска отговорност” за периода 08.12.2009 г. – 07.12.2010 г. в ЗАД
“Булстрад Виена Иншурънс Груп”. С писмо вх.№026/16.11.2012 г. застрахователното
дружество е било уведомено от “А.”ЕООД за ПТП, настъпило на 05.02.2010 г. По
делото е представен договор за ползване от 05.01.2009 г., с който “А”ЕООД е
предоставил на “С. 2”ООД за временно безвъзмездно ползване горепосочения
товарач.
За причинената на ищеца средна
телесна повреда е водено досъдебно производство №ЗМ Рз-97/2010 по описа на РУ
на МВР Разград. С постановление от 12.04.2010 г. е прекратено наказателното
производство поради липса на извършено престъпление от общ характер.
Във връзка с механизма на
причиняване на трудовата злополука са изслушани показанията на свид.К. Същият е
работил като началник на охрана и отговарящ за безопасността на труда в
ответното дружество. Според неговите показания ищецът и А. А. са работели
заедно в склада, собственост на “Персей ойл”, който е бил нает от ответното
дружество от години. А. е имал за задача да изпразва склада с машината, а
ищеца - да премита разпиления
слънчоглед, за да не се мачка от машината. Свидетелят К. е видял А. А. като
влиза в склада с машината, а малко след това чул вик, крясък от болки.
Свидетелят и друг работник веднага влезли в склада и видяли ищеца паднал до
една колона на 10 м. от входната врата. Ищецът бил в съзнание, но със силни
болки. За инцидента било съобщено на бърза помощ и на полицията. Според свидетеля
задължение на фадромиста е да спре, когато влиза, тъй като вратата била тясна.
Ищецът трябвало да предупреди фадромиста, че влиза вътре или да вдигне флаг,
тъй като от фадромата нямал добра видимост, т.е. ищецът е следвало да се пази
сам. От А. А. свидетелят разбрал, че той не е знаял, че ищецът е в склада. След
злополуката ищецът е бил преназначен охрана, само дневна смяна, без обход. След
като събрал документите си за пенсия, за което съдействал и свидетелят и след
като минало времето, което било необходимо, за да му отпуснат пенсия, ищецът
напуснал доброволно, тъй като на практика
не можел да изпълнява работата си. По подобен начин, отново с фадромиста
А. била причинена трудова злополука и на брата на ищеца, но той се възстановил.
След злополуката ищецът е бил в
болнични, считано от 06.02.2010 г. до 25.03.2010 г. С експертно решение на ТЕЛК от 25.03.2010 г.
/л.27/ му е определена временна нетрудоспособност до 04.08.2010 г. като
диагнозата е счупване на бедрената кост и субтрохантерно счупване закрито в
ляво. С ново експертно решение от 06.10.2010 г./л.28/ е определена временна
нетрудоспособност до 03.10.2010 г., а след това – до 02.12.2010 г./л.29/, до
25.01.2011 г. /л.30/. В последното от изброените решения е отбелязана трайна
нетрудоспособност 50% и е добавена тежкостепенна контрактура на лява
тазобедрена става след субтрокантерно счупване.осм. От 27.01.2011 г. на същия е отпусната пенсия
за инвалидност поради трудова злополука /л.18/. С ново експертно решение/л.31/
от 09.12.2011 г. ищецът е преосвидетелстван като от 50% нетрудоспособност му е
определена 76 % трайна нетрудоспособност. В решението е посочено последици от
мозъчно съдова болест и др. конкретно изброени.
Според представените по делото
извлечения от книгите за начален и периодичен инструктаж Й. е бил инструктиран
за безопасна работа /л.123,л.132, л.45, л.49/
. В ответното дружество са изготвени Инструкция за безопасна работа при
товаро-разтоварни работи с товарни автомобили и ремаркета от 02.05.2007 г., Инструкция
за ръчна работа с тежести от 03.05.2007 г., Инструкция за безопасна работа с челен
товарач от 03.05.2007 г.
По делото са представени
доказателства за заплатени от ответника 1813,38 лв. за консумативи за
медицинска операция, 120 лв. за разходи за болница, 80 лв. транспортни разходи,
886,80 лв. и 14,59 лв. за санаториум в Павел баня. Представено е и извлечение
от банковата сметка на санаториума, от която е видно, че на 18.10.2010 г.
ответникът е превел сумата 1 001 лв., като е посочено и името на ищеца. В
епикризата, с която е изписан от Павел баня /л.171/ е отбелязано, че лицето се
изписва с подобрение, дадени са препоръки да спазва отпределен ХДР, да играе
аналитична ЛФК, да плува, да пие хондропротектори.
Трудовото правоотношение между ищеца
и ответното дружество е прекратено на 01.06.2011 г. по взаимно съгласие.
Според заключението на
съдебно-медицинската експертиза ответникът е получил в резултат на злополуката,
претърпяна на 05.02.2010 г. контузия на лявата тазобедрена става със счупване
на лявата бедрена кост в областта на тазобедрената става. Състояние след
оперативна интервенция и метална остеосинтеза на счупената бедрена кост. В
момента има ограничено сгъване на крайника в областта на тазобедрената става,
ограничено движение на крайника отвътре, походка накуцваща с помощта на бастун,
лесна умора при натоварване на крайника. Описаното травматично увреждане според
вещото лице е довело до трайно затруднение движението на левия долен крайник в
областта на тазобедрената става за срок
вече повече от една година, колкото е и средния срок за приключване на
оздравителния процес. При така протеклия оздравителен процес, независимо от
проведеното оперативно лечение и рехабилитация в специализирано заведение
усложненията от счупването ще останат и почти няма да претърпят обратно
развитие. Ответникът е имал доказано предшестващо травмата заболяване –
хипертонична болест – мозъчносъдова форма, умерена степен, хипертонична
ретинопатия /промени в съдовете на очното дъно/. Състояние след прекаран
исхемичен инсулт в лявото главномозъчно
полукълбо, с десностранна хемипареза /пареза на десните – горен и долен
крайник/ и моторна афазия /затруднение в говора/ - усложнения след получения
инсулт. Прекараният мозъчен инсулт с
описаната пареза на десните крайници допълнително затрудняват движението на
пострадалия и са затруднили провеждането на необходимата рехабилитация. Този
инсулт според вещото лице е в резултат на съществувалата преди злополуката
хипертонична болест и атеросклероза на съдовете. Описаните увреждания са трайни
и не подлежат на обратно развитие. В с.з. вещото лице допълва, че тази
накуцваща походка с помощта на бастун ще бъде трайна във времето, а при промяна
на времето и при натоварване на ставата ответникът ще чувства болки.
Претърпяната травма според вещото лице теоретично увеличава процента на риск от
мозъчен инсулт, но хипертоничната болест е била в такъв стадий, че инсулта е
бил вероятен и без тази травма. Дори и без инсулта последиците от травмата биха
били трайни, тъй като тазобедрената става е една от най-проблемните при човека.
Само в единични случаи пострадалите успявали да се възстановят от такова
увреждане. При възстановяване на дясната страна ответникът би могъл според вещото
лице да върви спокойно с бастуна на 100-200 м. и след това да си почине.
Според показанията на свидетелите И.
и П., съпруга и син на ищеца в първите седмици след злополуката ищецът е бил на
легло и в болнично заведение, не е можел да се обслужва сам. Това е налагало
съпругата му да е неотлъчно до него. Имал силни болки, вземал обезболяващи. Тъй
като движението му било много затруднено, месец след изписването живял при
майка си, която живеела в къща на село /не можел да се качи до осмия етаж, на
който се намира жилището на семейството/. Проблем било ходенето до тоалетната и
когато нямало човек, който да му помага му слагали памперси в продължение на
два месеца. Крака му след операцията бил крив, помагали му да ходи с патерици.
Ищецът споделил със свид.И., че са го накарали да подпише молбата за прекратяване
на трудовото правоотношение. След една година получил и инсулт. Според свид.И.
причина за този инсулт са били тревогите на ищеца от липсата на средства в
семейството и от това, че не може да прави нищо. Към настоящия момент ищецът не
можел да си върже дори връзките на обувките. След инсулта не можел да спи,
изпитвал болки, когато лежи. Преди трудовата злополука ищецът работел и
допълнително в личното стопанство на село. На контролен преглед в гр.Варна след
злополуката и лечението лекар казал на свид.И., че крака на ищеца ще остане в
това състояние, тъй като липсвало парче от него. Свид. П. намира у баща си
коренна промяна след злополуката. Бил активен, по-често в настроение, работел
много. След злополуката вече нямал
настроение, мислел как да помогне, нощем не можел да спи от болки, трудно дори
си режел хляб, като ходел се подпирал на стените. След инсулта му било трудно и
да си връзва обувките и да си мести ръката, като вечер болките били по-силни.
Според заключението на вещото лице
по назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза размерът на брутното
трудово възнаграждение на ищеца към момента на прекратяване на трудовото
правоотношение е 427,56 лв. В отпуск поради временна нетрудоспособност
ответникът е бил до 26.01.2011 г. След завръщането си на работа ответникът е
получавал брутно трудово възнаграждение в размер на 409,60 лв. Трудовото
правоотношение е прекратено от 01.06.2011 г. повзаимно съгласие. Трудовото
възнаграждение, което оветникът би получавал при основно трудово възнаграждение
от 420 лв. и съответен процент за прослужено време като чиста сума за
получаване за периода 01.06.2011 г. – 16.10.2012 г. е 5 576,13 лв.Личната
пенсия за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест и лична
пенсия за социална инвалидност за същия период на ищеца е 2 674,30 лв.
Ответникът е получил и 335,12 лв. обезщетение за неползван платен годишен
отпуск. Разликата между трудовото възнаграждение и получените от ответника суми
е 2 703,12 лв.
Въз основа на така установените
фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи: Искът за
заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди е частично
основателен и доказан. В случая са налице и трите предпоставки на чл.200 за
възникване на имуществената отговорност на работодателя - трудова злополука, настъпили
болки и страдания за пострадалия и причинна връзка между тях. На 05.02.2010 г. ищецът
е претърпял трудова злополука, тъй като през време на работа - през работно
време при изпълнение на служебните си задължения е получил внезапно - травматично
увреждане на здравето, което му е причинило болки и страдания за един
продължителен период от време, които болки и страдания в случая продължават и
към настоящия момент. Следователно на осн. чл.200 от КТ ответникът дължи
обезщетение на ищеца за неимуществени
вреди, тъй като основно задължение на работодателя е да осигури безопасни и
опазващи здравето на работниците /служителите условия на труда с цел
предотвратяване на вредните и опасни въздействия на производствения процес.
Преценявайки причинените на ищеца неимуществени вреди в резултат на
злополуката и по-специално начина на
увреждане, претърпените медицински интервенции, продължителността на преживените
болки и страдания / почти година временна нетрудоспособност/, останалото трайно
затруднение на походката, невъзможността ищецът да се обслужва сам в определен
период от време /месец на легло, месец невъзможност да се прибере вкъщи след
болничното лечение и няколко месеца нужда от помощ при ходене до тоалетна/,
както и невъзможността да се движи и работи нормално до края на живота си съдът
счита, че за възмездяване на всички тези отрицателни изживявания е необходима
сумата 18 000 лв. При определяне на размера на обезщетението съдът взе
предвид само вредите, причинени от конкретната трудова злополука и останалото в
резултат на същата състояние на затруднение на движението на левия долен
крайник, което е трайно.
По отношение на наведеното от ответника твърдение за проявена груба
небрежност от страна на ищеца, съдът намира, че въз основа на събраните по
делото доказателства не може да се направи извод за наличие на вина в тази
форма. Като груба небрежност по смисъла на чл.201 ал.2 от КТ се разбира такова
нарушение, което е в пряка причинна връзка с увреждането и при което работникът
не е положил грижа, каквато и най-небрежният би положил в подобна обстановка. В случая не бе
установено ищецът да е извършил някакви действия в нарушение на установените правила
за безопасност. Действително по делото не бе установен точния механизъм на
злополуката и причините за нея, тъй като всички събрани доказателства бяха
косвени такива, но това не означава, че може да се говори за проявена груба
небрежност от страна на ищеца. Извода на прокурора за съпричиняване,
обективиран в постановление за прекратяване на наказателното производство от
12.04.2010 г. по ДП №97/2010 г. на РУ на МВР не ангажира съдебния състав.
В останалата част искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан като прекомерен с оглед на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Състоянието
на ищеца към настоящия момент се дължи не само на уврежданията, получени в
резултат на трудовата злополука, но и на тези получени в резултат на инсулта.
Причинна връзка между последиците от трудовата злополука и инсулта не е
установена, поради което отговорност за вредите от този инсулт не се носи от
ответника-работодател.
По отношение на иска за заплащане на имуществени вреди, намален на
2 703,12 лв., Съдът счита същият за основателен. Действително както твърди
ответникът трудовото правоотношение на ищеца е прекратено по взаимно съгласие. Според
представените доказателства /вкл. и разпита на свид.К./ ищецът не е бил в
състояние да изпълнява длъжността, на която е бил назначен. Преназначаването му
на същата е било жест на работодателя, за да тече осигурителен стаж до
пенсионирането му. Ищецът не би могъл да изпълнява никаква работа, за която има
умения, тъй като всички те /водач на селскостопанска машина, общ работник,
пазач/ изискват движение на левия долен крайник, а при сегашното състояние на
пазара на труда /което е доста различно от състоянието при постановяване на
ППВС №4/23.12.1968 г., на което се позовава ответника / е наивно да се смята,
че ще бъде назначен като портиер/ каквато длъжност по принцип би могъл да
изпълнява/, след като за такава длъжност ще има няколко кандидата без
затруднения на движението. Следователно дори и да не бяха последиците от
инсулта /парезата на дясната част/, той е трайно нетрудоспособен. Ето защо има
право да получи обезщетение в размер на разликата между причинената вреда – пропуснатото трудово възнаграждение и
пенсията по общественото осигуряване.
Така определената сума за обезщетяване на неимуществените вреди следва
да бъде присъдена на ищеца със законната лихва от датата на увреждането, а
именно 05.02.2010 г. до окончателното изплащане на сумата, тъй като на
основание чл.84, ал.3 от ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът
се смята в забава и без покана.
Втората сума – за пропуснати ползи
следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 16.10.2012 г., тъй като искът касае периодични платежи, изискуемостта
на всеки един от които настъпва от момента, в който ищецът е следвало да получи
всяко месечно възнаграждение, вместо което е получил пенсия. Т.е. правото на
работника/служителя да получи обезщетение за пропуснати ползи при условията на
чл.200 ал.3 от КТ за вреди, произтичащи от трудова злополука се поражда от
момента, в който се установи, че е налице разлика между трудовото
възнаграждение, което би получил ако можеше да работи на длъжността, която е
заемал преди трудовата злополука и реално получената като обезщетение пенсия за
инвалидност, от който момент настъпва и изискуемостта на всяко конкретно
вземане.
Ответникът следва да възстанови на
ищеца заплатеното адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част от
иска, а именно 912 лв.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК
ответникът има право на разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете, в
случая 96,92 лв.
Ответникът следва да заплати по
сметка на РРС държавна такса върху уважената част от иска, а именно 828,12 лв.
и направените по делото разноски в размер на 250 лв.
Воден от гореизложеното, Разградският районен съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА “С. 2”ООД, ЕИК ***** със седалище гр.Р. и адрес на управление ул.”Т”,
№** ДА ЗАПЛАТИ на Й.П.Й., ЕГН **********
*** сумата 18 000 лв. /осемнадесет хиляди лева/ обезщетение за
неимуществени вреди – болки и страдания в резултат на трудова злополука от 05.02.2010
г. ведно със законната лихва върху сумата, считано от тази дата до окончателното плащане и 912 лв.
/деветстотин и дванадесет лева/ за направените по делото разноски и ОТХВЪРЛЯ
ИСКА в останалата му част до първоначално предявения размер от 20 000 лв.
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА “С. 2”ООД, ЕИК ***** със седалище гр.Р. и адрес на управление ул.”Т.”,
№** ДА ЗАПЛАТИ на Й.П.Й., ЕГН **********
*** сумата 2 703,12 лв. /две хиляди седемстотин и три лева и дванадесет
стотинки/ обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи при условията на
чл.200, ал.3 от КТ ведно със законната лихва от 16.10.2012 г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Й.П.Й., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на “С. 2”ООД, ЕИК ******* със
седалище гр.Разград и адрес на управление ул.”Т.”, №** сумата 96,92 лв. /деветдесет
и шест лева и деветдесет и две стотинки/ за направените по делото разноски.
ОСЪЖДА “С. 2”ООД, ЕИК ****** със седалище гр.Разград и адрес
на управление ул.”Т.”, №** ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на РРС сумата 828,12 лв.
/осемстотин двадесет и осем лева и дванадесет стотинки/ държавна такса и 250
лв. /двеста и петдесет лева/ за направените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: