Р Е Ш Е Н И Е

№ 95 10.04.2013г. гр. Разград

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в открито съдебно заседание, проведено на 28.03.2013г., в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Атанас Христов

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1937 по описа на Разградски районен съд за 2012 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от С.Г.А., с която при условията на обективно съединяване на исковете са предявени /с изм. по чл. 214 ГПК/, такива срещу “Акватрейд” ООД за:

- признаване на уволнението й извършено със Заповед № ****г. на ответника, за незаконно и неговата отмяна

- заплащане на обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнението

- заплащане на сумата от 792.90 лв. неизплатено трудово възнаграждение за периода юни – август 2012 г.

- заплащане на сумата от 52.18 лв. - обезщетение за неползван платен годишен отпуск

Всички суми ищецът претендира ведно със законната лихва считано от подаването на ИМ до окончателното им изплащане.

Сочи, че с ответника е била в трудово правоотношение, което е прекратено незаконосъобразно, както и че не са й изплатени част от трудовите възнаграждения, както и че при прекратяването на трудовото правоотношение ищецът е имал неползван платен годишен отпуск.

Ответникът – “Акватрейд” ООД не депозира отговор на ИМ. В с.з. при редовност в призоваването не изпраща представител и не депозира становище.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, и по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

Между страните бил сключен трудов договор № ***г. Съгласно т.1, ищецът изпълнявал длъжност “технически сътрудник”. В т.2.3 било предвидено, че трудовият договор се сключва за срок до 08.08.2012г. В т. 2.4 е посочено, че трудовият договор се сключва със срок за изпитване от 3 месеца в полза на работодателя. В т.5 е посочено, че договорът се прекратява с изтичането на определения по т.2.3 от настоящия договор срок. В т.6 е посочено, че след изтичането на срока за изпитване, трудовият договор се прекратява с предизвестие със срок от 1 месец. В договора е посочено, че работникът е постъпил на работа на ***г.

Със Заповед № ****г. на работодателя, на осн. чл. 325, ал.1, т.3 КТ било прекратено трудовото правоотношение между страните. Видно от неоспореното от страните ръкописно отбелязване в заповедта, е че същата е връчена на ищеца на ****г. /л.4/.

От заключението на вещото лице по изготвената в хода на производството съдебно – счетоводна експертиза, неоспорено от страните, което се кредитира от съда като всестранно, безпристрастно и компетентно дадено, се установява, че дължимото трудово възнаграждение за периода м. юни – август 2012г. е 768.46 лв. Обезщетение за неизползван отпуск от 3 дни възлиза на сумата от 46.96. лв. Тъй като последното начислено на ищеца брутно трудово възнаграждение за цял отработен месец е за м. юли 2012г., което е в размер на 433.60 лв., респективно размера на обезщетението за 6 месечния период след уволнението, през който ищецът е останал без работа е 2 601.60 лв.

Съдът не приема, че ответникът е извършил превод в полза на ищеца в размер на 800 лв. за погасяване на процесните суми, тъй като вносната бележка /л.27/ е нечетлива, а от неоспореното извлечение от банковата сметка на ищцата е видно, че такъв превод няма.

От ПРАВНА СТРАНА.

Предявени са обективно кумулативно съединение искове, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и 3 КТ, вр. с чл. 225, ал.1 КТ, чл. 242 КТ, чл. 224 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В тежест на работодателя е да установи, че е упражнил законосъобразно правото си да прекрати трудовото правоотношение на посоченото основание.

По делото не се спори, а и се установява от представените доказателства, че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение, което е прекратено с процесната заповед.

В конкретната хипотеза, предмет на спора е законосъобразността на заповед, въз основа на която е прекратено трудовото правоотношение между страните като основание за нейното издаване е чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ - с изтичане на уговорения срок.

Както е посочено и Решение № 634 от 20.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2071/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Емануела Балевска, постановено по реда на чл. 290 ГПК, както и в Определение
№ 228 от 17.02.2012 г. на ВКС, ІІІ г.о. по гр.д. №1178/11 г., Определение № 848 от 28.06. 2011 г. на ВКС ІІІ г.о. по гр. д. № 231/2011 годин, Решение № 933 от 25.05.2005 г. на ВКС по гр. д. № 469/2003 г., III г. о. "Делова седмица", бр. 39/2005 г., стр. 14, с чл.68, ал.3 от КТ законодателят е ограничил възможността да се сключват срочни тр. договори по чл.68, ал.1,т.1 от КТ, позволявайки го за работа с временен, краткотраен или сезонен характер. Възложената работа има временен характер, когато се касае до такава, имаща случаен и еднократен характер, спрямо основния и постоянен предмет на дейност, а сезонността безспорно касае възможността да бъде реализирана само в рамките на определен сезон. Втората група от случаи, при които е допустимо сключване на срочни трудови договори за определено време е уредена в чл.68, ал.4 от КТ, съгласно който по изключение срочен трудов договор по ал. 1, т. 1 за срок най-малко от една година може да се сключи за работи и дейности, които нямат временен, сезонен или краткотраен характер, а се отнасят до основния предмет на дейност на работодателя, но това е допустимо само по изключение, дефинирано в пар.1,т.8 от ДР на КТ. Съгласно легалното определение, "изключение" по смисъла на чл. 68, ал. 3 КТ е налице при конкретни икономически, технологически, финансови, пазарни и други обективни причини от подобен характер, съществуващи към момента на сключването на трудовия договор, посочени в него и обуславящи срочността му. Посочените разпоредби са императивни, поради което следва да се приеме за задължително изискването на § 1, т. 8 от ДР на КТ обуславящите срочността на трудовия договор обстоятелства да са вписани в трудовия договор.

Изпълняваната от работника длъжност "технически сътрудник", само по себе си не предполага сезонност, краткотрайност или временен характер на нейното упражняване.

Ето защо, сключеният между страните на 07.05.2012 год. трудов договор за срок до 08.08.2012г., по силата на законовата фикция на чл. 68, ал. 5 КТ следва да се смята сключен за неопределено време, тъй като е бил в нарушение на ал. 3 и ал. 4 на чл. 68 КТ. Предвид качеството на работодателя и трудовата функция работника – “технически сътрудник” не носят характеристиките на временна, сезонна, краткотрайна работа по смисъла на ал. 3, нито покриват изискванията на ал. 4 във вр. с § 1, т. 8 уреждащи „изключенията”, при които може да се сключи срочен трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ. Обстоятелствата основание за „изключение” следва да бъдат изрично посочени в трудовия договор и трябва да съществуват към момента на неговото сключване, като обуславящи срочността му. Процесният договора не съдържа такива основания, поради което съдът приема, че са настъпили правните последици на чл. 68, ал. 5 КТ и трудовият договор се смята сключен за неопределено време и не може да бъде прекратен по чл. 325, т. 3 КТ - с изтичане на уговорения срок.

Относно изпитателния срок.

Както е посочено и в постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 716 27.12.2010г. по гр.д. №253/10г. на ВКС ІІІ г.о. : Договорът със срок за изпитване не е срочен договор по см. на чл.68 от КТ. Той не се прекратява с изтичане на срока; модалитетът „срок за изпитване” дава възможност на страната, в полза на която е уговорен срокът, да прекрати договора до изтичането му. Или докато тече срокът за изпитване съществуването на договора е несигурно /той не е окончателно сключен, работникът не е окончателно приет – арг. от чл.71, ал.2 и чл.70, ал.1,изр.1 от КТ/, а зависи от волята на страната, в чиято полза е уговорен срокът. Ако не бъде прекратен до изтичане на срока за изпитване, тр. договор се счита за окончателно сключен като срочен или за неопределено време, на осн. чл.71, ал.2 от КТ.

Както е посочено и в Решение № 728 от 5.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3003/2008 г., I г. о., ГК, постановено в производството е по чл. 290 от ГПК “С изтичане срока за изпитване е погасява правото на работодателя да прекрати трудовия договор на основание чл. 71, ал. 1 от КТ.”

Съгласно т.2.4. от процесния трудов договор, същият е бил сключен със срок за изпитване от 3 месеца в полза на работодателя. Тъй като работника е постъпил на работа на 07.05.2012г., то и изпитателния срок е изтекъл на 07.08.2012г. /вторник – работен ден/. Процесната заповед № 7/09.08.2012г. е издадена след този срок. Ето защо, след 07.08.2012г., процесният трудов договор се счита за окончателно сключен.

По законосъобразността на уволнението.

По изложените съображения, се налага извода, че извършеното със процесната Заповед № **** год. уволнение е незаконосъобразно, поради което и предявеният иск, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ се явява основателен и следва да бъде уважен.

На основание чл. 344, ал. 1, т.3, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ основателни са и акцесорните претенции за присъждане на обезщетение за периода, през който ищецът е останал без работа поради уволнението в общ размер на 2 601.60 лева, която сума представлява сбор от брутни трудови възнаграждения за шестмесечен период, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата. Видно от представената служебна бележка от бюрото по труда /л.39/ и трудова книжка / л. 30 – 38/, е че в шестмесечен период от уволнението, ищцата е била безработна.

Съгласно указанията по тълкуване и прилагани на закона, дадени с Тълкувателно решение № 3 от 19.III.1996 г. по гр. д. № 3/95 г., ОСГК, : Вземането по чл. 225, ал. 1 КТ е изискуемо от деня, в който уволненият работник или служител е могъл да иска изпълнение. Този ден поначало е денят на уволнението по чл. 335 КТ, но тъй като вземането по чл. 225, ал. 1 КТ е парично и безсрочно в рамките на една договорна отговорност съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД е нужна покана на кредитора. От деня на поканата могат да се претендират лихви като обезщетение за закъснялото изпълнение на задължението. Когато липсва покана, лихва се дължи от деня, в който е предявен искът.

По чл. 242 КТ

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и сумата от 768.46 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за месеците юни, юли и август 2012, ведно със законната лихва, считано от подаването на исковата молба – 30.11.2012г., до окончателното изплащане на сумата. За разликата до първоначално предявения размер от 792.90 лв., искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

Относно присъдените обезщетенията по чл. 225 КТ и чл. 242 КТ, на осн. чл. 242, ал.1 ГПК, съдът следва да постанови предварително изпълнение на решението.

По чл. 224, ал.1 КТ

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и сумата от 46.96 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 3 дни, ведно със законната лихва, считано от подаването на исковата молба – 30.11.2012г., до окончателното изплащане на сумата. За разликата до първоначално предявения размер от 52.18 лв., искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

По таксите и разноските.

С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РРС сумата от 80.00 лева, представляваща заплатено възнаграждение на ВЛ за изготвяне на ССЕ. Следва да заплати и следните държавни такси – 80 лв. за иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, 104.06 лв. за иска по чл. 225 КТ, 50 лв. за иска по чл. 242 КТ и 50 лв. за иска по чл. 224 КТ - т.е. общо за държавни такси – 204.06 лв.

По искането на ответника за отлагане на делото, предвид заболяването му.

Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза, при определен домашен амбулаторен или свободен режим осигуреният е длъжен ако е необходимо, да се яви пред органите на съдебната власт през периода на разрешения отпуск поради временна неработоспособност, освен ако представи медицинско удостоверение по образец, в което е отбелязано, че заболяването на лицето не позволява явяването му пред органите на съдебната власт. Видно от приложения към молбата за отлагане болничен лист е, че управителят на ответника Ив. Д. Ив. е с режим на лечение домашен амбулаторен за времето от 28.03.2013 година до 06.04.2013 година. Тъй като същият е с домашен амбулаторен режим на лечение, но не е представил медицинско удостоверение по чл. 18, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза, то съда намери молбата на ответника за отлагане на делото за неоснователна. Ето защо, съдът намери, че липсват пречки за даване ход на делото.

Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че съгласно дадените задължителни указания по тълкуване и прилагане на Закона с т. 17 от Тълкувателно решение № 1 от 4.01.2001 г. на ВКС по т. гр. д. № 1/2000 г., ОСГК – “ако страната е била лишена от участие в производството, въззивният съд следва да повтори процесуалните действия извършени пред първата инстанция без нейното участие, след което да разгледа и реши делото по същество.”

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО И ОТМЕНЯ уволнението на С.Г.А., ЕГН **********,***, извършено със Заповед № *** год., издадена от “АКВАТРЕЙД” ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. Р.*****, представлявано от управителя Ив. Д. Ив.

ОСЪЖДА “АКВАТРЕЙД” ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. Р.******, представлявано от управителя Ив. Д. Ив. да ЗАПЛАТИ на С.Г.А., ЕГН **********,*** СУМАТА от 2 601.60 лв. /две хиляди шестотин и един лева и шестдесет стотинки/, обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради уволнението, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда – 30.11.2012г., до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ. На осн. чл. 242, ал.1 ГПК, ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в тази му част.

ОСЪЖДА “АКВАТРЕЙД” ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. Р.******, представлявано от управителя Ив. Д. Ив. да ЗАПЛАТИ на С.Г.А., ЕГН **********,*** СУМАТА от 768.46 лв. /седемстотин шестдесет и осем лева и четиридесет и шест стотинки/, представлаваща неизплатено трудово възнаграждение за месеците юни, юли и август 2012, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда – 30.11.2012г., до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до първоначално предявения размер от 792.90 лв., като неоснователен и недоказан. На осн. чл. 242, ал.1 ГПК, ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в тази му част.

ОСЪЖДА “АКВАТРЕЙД” ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. Р.****, представлявано от управителя Ив. Д. Ив. да ЗАПЛАТИ на С.Г.А., ЕГН **********,*** СУМАТА от 46.96 лв. /четиридесет и шест лева и деветдесет и шест стотинки/, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 3 дни, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда – 30.11.2012г., до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до първоначално предявения размер от 52.18 лв., като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА “АКВАТРЕЙД” ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. Р.*****, представлявано от управителя Ив. Д. Ив. да ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд – Разград сумата от 80 лв. /осемдесет лева/ представляваща направени по делото разноски за заплащане възнаграждение на вещото лице и сумата от 284.06 лв. /двеста осемдесет и четири лева и шест стотинки/ за дължими държавни такси съобразно уважения размер на предявените искове.

Решението подлежи на обжалване пред Разградски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: