Р Е Ш Е Н И Е
№ 74
гр. Разград 10.04.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ районен СЪД, в публично заседание на 14.03.2013г., проведено в състав:
районен съдия: Атанас Христов
при участието секретаря П.Т., като разгледа
докладваното от съдия гр. дело № 1970 по описа на Разградски районен
съд за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Депозирана е искова молба от “Р. /Б.” ЕАД срещу :
- А.И.М., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Р., ул. С. К. № ***, ет. ***, ап. ***
- Д.И.М., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Р., ул. С. К. № ***, ет.***, ап.***
- И.Д.И. – Д., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Р., ул. С. К. № ***, ет.***, ап. ***,
с която е предявен иск за установяване по отношение на ответниците, съществуването на вземания на “Р. /Б.” ЕАД, произтичащи от отпуснат кредит по договор № ***г. за кредитен лимит по международни кредитни карти Master Card Business, изменен и допълнен с анекс № *** от *** г., за които са издадени Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № *** г. и изпълнителен лист от *** г. по ч.гр.д. № *** по описа за ***г. на РС – Р., а именно:
- вземане за дължима ГЛАВНИЦА по кредита в размер на 4 512.79 лв. /четири хиляди петстотин и дванадесет лева и седемдесет и девет стотинки/, ведно със законната лихва от *** г. до окончателното изплащане на главницата;
- изискуема редовна лихва, начислена за периода от *** г. до ***г. в размер на 941.86 лв. /деветстотин четиридесет и един лева и осемдесет и шест стотинки/;
- изискуема наказателна лихва , начислена за периода от *** г. до ***г. вкл., - 393.34 лв. /триста деветдесет и три лева и тридесет и четири стотинки/
- съдебни разноски по ч.гр. д. № ***/***г. по описа на РС – Р. в размер на 116.96 лв. / сто и шестнадесет лева и деветдесет и шест стотинки/.
Претендират се деловодните разноски в настоящото производство.
Тримата ответника, чрез пълномощника си адв. С.А. *** депозират отговор на ИМ. Относно ответниците, се сочи, че на осн. чл. 147 ЗЗД ищецът няма право да предяви иск, тъй като е изтекъл 6 месечния срок от падежа на главното вземане, поради което намират иска за недопустим.
Сочи, се че клаузата на чл.4.1 от Анекс № *** от *** г. с който лихвата уговорена между страните в договор № *** г. се увеличава от 15.8 % на 17.8 %, е нищожна по см. на чл. 26 ЗЗД, тъй като противоречи на добрите нрави. Банката се е възползвала от надмощието си върху клиентите, които изпитват затруднения поради високия лихвен процент и договаря увеличение на лихвения процент.
Ответниците изтъкват, че са налице множество неравноправни клаузи, които противоречат на действащите норми и по см. на чл. 26, ал.1 ЗЗД, се явяват нищожни и са довели до невъзможността на кредитополучателя да изпълнява коректно и точно задълженията си. Неравноправни клаузи в договор № ***г. са чл. 9 и чл. 15, а в Анекс № *** от ***г. неравноправни са чл. 4.1, чл. 6, и чл. 7. Същите касаят възможността за едностранна корекция на Лихвата, определена едностранно от банката, без възможност за договаряне, както и едностранно изменение на дължимата месечна вноска, размер на лихвите и таксите по договора, като решението за размера на изменението е поставено изцяло в избор на банката, без дори да е обвързано от ясни и предварително фиксирани критерии за това, кога и с какъв размер може да се изменят вноски, лихви и такси.
Ответниците сочат, че липсват безспорни доказателства кога вземането на банката е станало предсрочно изискуемо. Видно от представените разписки са налице изпратени писма, които не са връчени на адресата и не е ясно съдържанието на тези писма. Поради това се оспорват съдържанието на писмата и надлежното им връчване.
Оспорват истинността на представените договор и анекс.
В с.з.
ищецът, чрез юрисконсулт Е.И.Б. – Г. поддържа исковите претенции. Представя и
писмена защита.
Ответниците при редовност в призоваването, не
се явяват и не изпращат представител.
Съдът,
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно
и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
На
***г. между ЕТ “Аса Дони – А.М.”***, солидарните длъжници – ответниците А.И.М.,
Д.И.М. и И.Д.И. – Д., от една страна и от друга – ищецът “Р.
/Б.” ЕАД е сключен договор № ***г. за кредитен лимит в размер на 5 000 лв.
по международни кредитни карти Master
Card Business. Договорът е изменен и
допълнен с анекс № ***
от ***г., сключен между същите страни. С подписването на анекса, вземането на
Банката по Договора е в размер на 5 000 лв. и се трансформира н срочен
кредит, с краен срок на погасяване *** г. Спира се усвояването на суми по
кредите от датата на сключването на Анекса. Договорената лихва е в размер на
17.80 лв., съгласно чл. 4.1. от Анекса. Съгласно чл. 3 от Анекса е уговорен и
нов погасителен план. На датите на падеж – ***г., ***г.,
***г., ***г., ***г., ***г., ***г., ***г., ***г., ***г., ***г., ***г., ***г., ***г., ***г., ***г., ***г.,
никой от задължените по кредите лица не платил дължимите към банката месечни
погасителни вноски, заедно с дължимите редовни
и наказателни лихви.
Горната
фактическа обстановка безспорно се установява от приобщените по делото писмени
доказателства и заключението на ССЕ, което е неоспорено от страните.
При тази установеност на фактите,
съдът възприе следните правни изводи:
За
успешното провеждане на установителен иск с правно основание чл.422 ГПК в тежест на ищеца е да докаже дължимостта
на претендираната сума. В разглеждания случай същият е длъжен да установи при
условията на пълно и главно доказване, че с ответника се намират във валидни
облигационни отношения, по силата на сключен между тях договор за кредит,
обстоятелството, че се явява изправна страна по договора, т.е. е изпълнил
задължението си да предаде реално уговорената сума на ответника или на
продавача на избраната от нея стока, както и размера на вземането си. При
установяване на посочените обстоятелства ответника носи тежестта да докаже
точното в количествено и времево отношение изпълнение на задължението си за
погасяване на кредита.
Съдът намира, че
събраните в хода на производството доказателства са в състояние да обусловят
несъмнения извод, че страните са били обвързани по силата на валидно сключения процесен Договор за кредит. Безспорно се установи,
че сумата предмета на договора е получена от кредитополучателя, както и че
последния е спрял плащането на вноските и дължи претендираните от ищеца суми.
Това обосновава, че предявения иск е доказан както по основаване, така и по
размер, и като такъв следва да бъде уважен.
По
възражението на ответниците, че на осн. чл. 147 ЗЗД, отговорността им е
погасена.
Нормата на чл. 147 ЗЗД, касае поръчителите, а
ответниците са солидарни длъжници. Ето защо, възражението е неоснователно.
По
възражението за нищожност на клаузи от Договора и Анекса.
Ответниците не ангажираха доказателства в
подкрепа на това си възражение, поради което същото остана недоказано.
По
възражението, че ищецът не е връчил на ответниците съобщения за предсрочна
изискуемост на задълженията им.
Съгласно чл. 9 от Анекса /л.14/, за автоматичната предсрочна
изискуемост не е необходимо ответниците да бъдат уведомявани.
Относно производството по чл. 193 ГПК, по
оспорването истинността на Договор за кредитен лимит по международни кредитни
карти MASTERCARD BUSINESS № ***г., Споразумение № ***г., и Анекс № *** към Договор за кредитен лимит по международни кредитни карти MASTERCARD BUSINESS № ***г.
Тъй като горепосочените частни документи носят техните подписи, то тежестта за доказване неистинността на тези документи, пода върху ответниците, на осн. чл. 193, ал.3 ГПК. Ответниците не ангажираха никакви доказателства, поради и което съдът приема, че оспорването не е доказано.
С
оглед изхода на спора, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер които е направил в настоящото производство – 163.55
лв. /сто шестдесет и три лева и петдесет и пет стотинки/ представляваща
заплатена държавна такса, 390 лв. /триста и деветдесет лева/ заплатено
възнаграждение на вещото лице, както и сумата от 488.59 лв. /четиристотин
осемдесет и осем лева и петдесет и девет стотинки/ - юрисконсултско
възнаграждение, на осн. чл. 78, ал.1 вр. ал.8 ГПК.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че:
- А.И.М., ЕГН **********,
с постоянен адрес гр. Р., ул. С. К. № ***, ет.***, ап.***
- Д.И.М., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Р., ул. С. К. № ***, ет.***, ап.***
-
И.Д.И. – Д., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Р.,
ул. С. К. № ***,
ет.***, ап. ***,
дължАТ
СОЛИДАРНО на „Р./“ЕАД, ЕИК ***, адрес гр. С.***, район С., ул.”Г.” ***, законен представител А. В. А. – изпълнителен
директор и М. Т. П. – прокурист, следните
суми, произтичащи от отпуснат кредит по договор № ***г. за кредитен лимит по международни
кредитни карти Master Card Business,
изменен и допълнен с анекс № *** от ***г.:
-
вземане за дължима
ГЛАВНИЦА по кредита в размер на 4 512.79 лв. /четири хиляди
петстотин и дванадесет лева и седемдесет
и девет стотинки/, ведно със законната
лихва от ***г. до окончателното изплащане на главницата;
- изискуема редовна лихва, начислена за периода от ***г. до ***г. в размер на 941.86 лв. /деветстотин четиридесет и един лева и осемдесет и шест стотинки/;
- изискуема наказателна лихва, начислена за периода от *** г. до ***г. вкл., - 393.34 лв. /триста деветдесет и три лева и тридесет и четири стотинки/
- съдебни разноски по ч.гр. д. № ***/***г. по описа на РС – Р. в размер на 116.96 лв. /сто и шестнадесет лева и деветдесет и шест стотинки/,
за които суми е издадена Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № ***г. и изпълнителен лист от ***г. по ч.гр.д. № *** по описа за ***г. на РС – Р.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал.1 вр. ал.8
ГПК:
- А.И.М.,
ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Р., ул. С. К. № ***, ет.***, ап.***
- Д.И.М., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Р., ул. С. К. № ***, ет.***, ап.***
- И.Д.И. – Д., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Р., ул. С. К. № ***, ет.***, ап. ***,
да
заплатЯТ на „Р./“ЕАД,
ЕИК ***, адрес гр.С. ***, район С.,
ул.”Г.” ***, законен
представител А. В. А. – изпълнителен директор и М. Т. П. – прокурист, СУМАТА от
163.55
лв. /сто шестдесет и три лева и петдесет и пет стотинки/ представляваща
заплатена държавна такса, 390 лв. /триста и деветдесет лева/ заплатено
възнаграждение на вещото лице, както и сумата от 488.59 лв. /четиристотин
осемдесет и осем лева и петдесет и девет стотинки/- юрисконсултско
възнаграждение.
На осн. чл.
194, ал.3 във вр. с ал.2 ГПК, ПРИЗНАВА, че НЕ Е ДОКАЗАНО оспорването на истинността
на Договор за кредитен лимит по международни кредитни карти MASTERCARD BUSINESS № ***г.,
Споразумение № ***г., и Анекс № ***
към Договор за кредитен лимит по международни кредитни карти MASTERCARD BUSINESS № ***г.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Окръжен съд – Разград в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :