Р Е Ш Е Н И Е
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Разградският
районен съд
На
двадесети май две хиляди и тринадесета
година
в
публично заседание в състав:
Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА
секретар
Г.А.
прокурор
като разгледа докладваното
от съдията гр.д.№123 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е с правно основание чл.55 от ЗЗД.
Депозирана е искова молба от ЕТ “Ирис-Ил. Ил.”, с
която са предявени обективно съединени искове срещу Община гр.Цар Калоян за
заплащане на сумата 18 500 лв., представляваща недължимо платена сума и
законната лихва върху сумата в размер на 9 999,37 лв., считано от
24.03.2008 г. и 15.09.2008 г. до датата на подаване на исковата молба. Сочи, че
сумата е внесена като претендирана с искова молба по гр.д.№274/2007 г. по описа
на РОС. Част от сумата в размер на 15 000 лв. е внесена на 24.03.2008 г.
според твърденията на ищеца, а останалата част в размер на 3 500 лв. – на
15.09.2008 г.
Ответникът в своя отговор заявява,
че искът е неоснователен. Признава, че е получил 15 000 лв. от ищеца, като
основанието за това е било “доплащане за концесия” и това е било взето предвид
при постановяване на съдебното решение. Оспорва внасянето на сумата 3 500 лв.
Счита,че с решението на Апелативен съд Варна не е даден отговор на въпроса дали
сумата, която ищецът е платил се дължи на ответника. Счита, че не дължи законна
лихва, тъй като е получил парите добросъвестно – считайки, че му се дължат. Тъй
като договорът според решението на Апелативен съд Варна е прекратен на
23.08.2006 г. считат, че плащането е при начална липса на основание и се явява
изпълнение на нравствен дълг по смисъла на чл.55, ал.2 от ЗЗД и не се дължи
връщането му. Прави възражение за погасителна давност по отношение на иска за
заплащане на мораторна лихва.
След преценка на
събраните по делото доказателства, Съдът установи следните фактически
обстоятелства: С платежно нареждане от
24.03.2008 г. ищецът е превел по сметка на Община Цар Калоян сумата 15 000
лв. като посоченото основание е доплащане по договор за концесия № 6 и 7 от
31.01.2003 г. Междувременно / на 17.07.2007 г. е бил предявен иск за заплащане
на сумите 37 118 лв. концесионно възнаграждение по тези два договора,
17 918,19 лв. лихва за забава и 55 119 лв. неустойка за забава. С
решение на Варненския апелативен съд по в.т.д. №435/2008 г. са отхвърлени и
трите иска. В мотивите си към това решение ВАС е приел, че договорът между ЕТ
“Ирис “ и Община Цар Калоян е прекратен на 23.08.2006 г. поради неизпълнение, което
е аналогично на развалянето по реда на чл.87 от ЗЗД, че не се касае за договор
с периодично изпълнение, поради което прекратяването има обратно действие, а не
действие за в бъдеще.
С покана от
18.05.2011 г. ищецът е поискал от ответника да му бъде възстановена сумата
25 000 лв., от които 18 000 лв. главница и 7 000 лв. законна
лихва. Според депозираната по делото съдебно-счетоводна експертиза законната
лихва върху сумата 15 000 лв. за периода от внасянето й по сметка на
ответника до датата на подаване на исковата молба е 8 278,47 лв., а за
периода от изпращането на поканата до датата на подаване на исковата молба –
2 548,28 лв.
Въз
основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните
правни изводи: Предявеният иск с правно основание чл.55 ал.1 от ГПК е
основателен и доказан. Към 31.03.2008 г. договорите между страните са били вече
прекратени, поради което платената от
ищеца сума се явява недължима такава. След развалянето на договора не може да
има изпълнение на същия и всичко, получено въз основа на договора подлежи на
връщане на основание чл.55 ал.1 от ЗЗД. В случая бе доказано само заплащането
на 15 000 лв., поради което искът следва да бъде уважен само в този размер,
като в останалата му част бъде отхвърлен.
Твърдението
на ответника за изпълнение на нравствен дълг остана недоказано. Предвид
обстоятеството, че се касае за отношения между юридически лица трудно би могло
да се мисли за тази нравствена категория.
Задължението
за връщане на сумата, която е недължимо платена е без срок за изпълнение,
следователно ответникът – длъжник е изпаднал в забава след връчването на
поканата в съответствие с разпоредбата на чл.84, ал.2 от ЗЗД. Ето защо
ответникът дължи обезщетение за забава за периода 18.05.2011 г. – 03.01.2013 г.
и същото е в размер на 2 548,28 лв.
В
останалата му част, респ. за останалата част от периода искът е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
С
оглед частичната основателност на исковете на основание чл.78 ал.2 от ГПК
ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски съразмерно на
уважената част от исковете, а именно в размер на 1492 лв.
Воден
от гореизложеното, Разградският районен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Община Цар
Калоян, адрес гр.Цар Калоян, пл.”Демокрация”, №1 ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ “Ирис – Ил.
Ил.”, ЕИК **** със седалище гр.Ц. К.****** сумата 15 000 лв. /петнадесет хиляди лева/ на основание чл.55 ал.1 от
ЗЗД ведно със законната лихва от 03.01.2013 г. до окончателното изплащане на
сумата, 2 548,28 лв. /две
хиляди петстотин четиридесет и осем лева и двадесет и осем стотинки/
обезщетение за забава за периода 18.05.2011 – 03.01.2013 г. и 1 492 лв. /хиляда четиристотин деветдесет и два лева/ разноски
по делото и ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ в
останалата им част до първоначално предявените размери от 18 500 лв. за
първия и до 9 999,37 лв. за втория, както и досежно периода 24.03.2008 г.
,респ. 15.09.2008 г. – 03.01.2013 г.
като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: