Р
Е Ш Е Н И Е
№ 132, 23.05.2013г., гр. Разград
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД,
в публично заседание на 25.04.2013г., в следният състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Атанас Христов
Секретар: Ж.Р.
като разгледа
докладваното от районния съдия гражданско дело № 213 по описа за 2013г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Депозирана е искова молба от Министерството на
земеделието и храните, чрез директора на ОД “Земеделие” гр. Разград срещу ЕТ “И. – Й. П.”, с която е предявен иск за
заплащане на сумите, както следва:
- неустойка в размер на 2374.92 лв., за периода
от 01.10.2011г. до 21.08.2012г., за забавено плащане на 2 442.88 лв.,
представляващи втора вноска за стопанската 2010-2011г.
- неустойка в размер на 2266.15 лв., за периода
от 20.10.2011г. до 21.08.2012г., за забавено плащане на 2 476.18 лв.,
представляващи в първа вноска за стопанската 2011-2012г.
Ищецът сочи, че между страните по делото е
сключен договор за аренда на земеделски
земи от държавния поземлен фонд № АП-4/01.10.2007г., вписан в Службата по
вписванията – Разград при Агенция по вписванията с вх. рег. № 51/10.01.2007г.,
том.І, акт № 33, стр. 3660, с който са отдадени от ищеца на ответника под
аренда 594.030 дка земеделски земи от държавния поземлен фонд, в землището на
с. Топчии. Сочи се неизпълнение по договора от страна на ответника.
Претендират се направените по делото разноски.
Ответникът депозира отговор на ИМ. Относно редовността на исковата молба,
ответникът сочи, че същата е нередовна. Сочи, че Директорът на ОД “Земеделие”
гр. Разград, няма представителна власт да представлява Министъра на земеделието
и храните, предвид липса на упълномощаване от страна на министъра. Сочи, че тъй
като процесния договор не е прекратен, а
т.1 от Заповед № РД46-300/06.10.2010г.,
касае право на Директора да подава искови молби за събиране на вземания по само
по прекратени договори за наем и аренда, то тази заповед е неотносима по
делото.
Относно допустимостта на иска – с оглед
гореизтъкната липса на представителна власт у Директорът на ОД “Земеделие” гр.
Разград, ответникът намира предявения иск за недопустим и моли за прекратяване
на производството.
Относно основателността на иска – намира същия
за неоснователен и недоказан и моли за отхвърлянето му. Прави възражение за
нищожност на чл. 31 от процесния договор, тъй като същият противоречи на закона
и добрите нрави поради прекомерността на неустойката. При условие на евентуалност, моли да се
приеме че ответникът дължи законната лихва върху претендираната главница за посочения
в исковата молба период.
В с.з. ищеца, чрез
процесуалния си представител поддържа предявения иск. С писмени бележки се
доразвиват доводи в подкрепа на основателността на претенцията.
Ответникът, при редовност в призоваването не
изпраща представител.
Съдът, след като прецени
събраните в процеса писмени доказателства, поотделно и в съвкупност, и въз
основа на своето вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна
следното:
На 09.01.2008г.,
в гр. Разград, между Министъра на земеделието и продоволствието,
представляван от директора на ОД"Земеделие и гори" - Разград и
ЕТ"И.-Й. П." с ЕИК ******, представлявано от собственика Й. Й. П. с ЕГН ********** е сключен Договор за
отдаване под аренда на земеделски земи
от държавния поземлен фонд № АП-4/01.10.2007г,, вписан в Службата по вписванията - Разград при Агенция по
вписванията с вх. рег. № 51/10.01.2008
г., том I, Акт № 33, стр, 3660, с който са отдадени под аренда 594,030дка земеделски от
държавния поземлен фонд, в землището на с.Топчии, община Разград, област Разград за срок от пет стопански години, съгласно т.5.2
на който, ЕТ"И.-Й. П." се е задължил при
сключване на договора и в началото на всяка следваща
стопанска година, но не по-късно от 20 октомври да заплати авансово по сметката на Министерство на земеделието и продоволствието
/сега Министерство на земеделието и храните/ 50 % от
годишната арендна вноска по т. 5.1 от договора и
да представи на арендодателя запис на заповед в размер на останалите 50 % от дължимата арендна вноска, с падеж датата на изтичане
на стопанската година /1 октомври/.
Съгласно т. 4 от горепосочения договор, арендодателят предоставя на арендатора земеделските земи от държавния поземлен фонд по т. 1 срещу
годишно арендно плащане в пари, за съответната
стопанска година.
Съгласно т. 4.1 от договора, годишното арендно плащане се индексира с коефициента
на инфлация, определен от Националния статистически институт, за съответния 12
месечен период.
Съгласно т. 5.1, арендното плащане за първата стопанска година на
договора е в размер на общо 4757,31 лв.
В т. 31 от договора е предвидено, че при неиздължаване на арендното плащане в посочения срок, арендаторът дължи неустойка в размер на 0,3 %
на ден от дължимата сума и законната лихва върху
дължимата сума.
Арендаторът по горепосочения договор е платил по сметката на МЗП /сега МЗХ/ арендните вноски по т.5.1 от договора за стопанските: 2007-2008;
2008-2009; 2009-2010; 2010-2011;2011-2012 години. Видно
от заверените копия на неоспорените вносните бележки
са извършени следните плащания:
За стопанската 2007-2008г., ответникът е превел 230,90 лв. депозит за
участие в търг, след което преди сключване на договора е довнесъл сумата от
2147,75 лв., представляващи разликата между
първа арендна вноска по договора и внесения за търга депозит. Втора вноска за стопанската 2007-2008 г. в размер на 2378,66 лв. е
заплатена от ответника на 28.11.2008 г., като за забавеното плащане на
тази вноска (59 дни), ответника е
превел по сметката на МЗП 421,03 лв, - неустойки по т. 31 от договора и законната лихва върху дължимата сума в
размер на 60,58 лв. (общо 2860,27
лв.).
Първа вноска за стопанската 2008-2009 г. в размер на 2645,06 лв. е заплатена от ответника на
28.11.2008 г., ведно с 44,77 лв. - законна лихва за 39 дни забава на
това плащане. Втора вноска за стопанската 2008-2009 година в размер на 2645,06 лв. е заплатена от ответника на 28.10.2009 г. с 28 дни забава,
ведно с 222 лв. неустойки по т. 31 от договора и 23,58 лв. законна лихва за
просрочието на това задължение (преведени общо 2891,05 лв.).
Първа вноска за стопанската 2009-2010 г. в размер на
2409,58 лв. е заплатена от арендатора на 28.10.2009 г.,
ведно с 57,90 неустойки по т. 31 от договора и 6,90
законна лихва за забавата от 8 дни на това плащане (общо 2474,38 лв,). Втора
вноска за 2009-2010
г, в размер на
2409,58 лв. е
заплатена от арендатора на 21.03.2011 г. За забава от
171 дни за това плащане, арендаторът е превел
на същата дата и неустойка по т. 31 от договора в размер на 1236,11 лв. и 116,49 лв., законна лихва (общо 1352,60 лв,).
Първа вноска за стопанската 2010-2011 г, в размер на 2442,88 лв, е заплатена от арендатора на 10.05.2011 г. с 202 дни закъснение, като за
дължимата неустойка по т. 31 от договора и за законната лихва за забавеното
плащане на това задължение на същата дата
лицето е превело и сумата от 1619.94 лв,, от които 1480,39 лв.- неустойки, 139,55 лв, - законна
лихва. Със същото платежно нареждане
е преведена в полза на МЗХ повторно сумата от 1352,60 лв., с която по молба на ЕТ"И.-Й. П." е погасена част от
задължение на лицето по заповед за
изземване, издадена по реда на чл. 34, ал. 8 от ЗСПЗЗ, видно от писмо с вх. № /на ищеца/
940/27.05.2011 г. Втора вноска за стопанската 2010-2011 г, в размер на 2442,88 лв. е заплатена от арендатора на 21.08.2012
г., с 324 дни закъснение, като за
забавеното плащане на тази арендна вноска длъжникът не е заплащал неустойки по т. 31 от договора.
Първа вноска за стопанската 2011-2012г, в размер на 2476,18 лв., е заплатена от арендатора на 21.08.2012 г. с 305 дни забава, като за това
просрочие ответникът също не е заплащал на МЗХ
дължимите по договора неустойки,
Втора вноска за стопанската 2011-2012 г, в размер на 2476,18 лв. е
заплатена от арендатора на 21.08.2012 г. преди да е
настъпил падежа на това задължение.
Към настоящия момент на основание т. 31 от договора ЕТ"И.-Й. П.", дължи само неустойки за забавеното плащане на втора вноска за стопанската 2010 - 2011 година и първа вноска за стопанската 2011 - 2012
година.
Ето защо, ответникът е изпаднал в забава и дължи неустойката визирана в чл.
31 от договора.
Изслушаното по делото заключението на вещото лице по ССЕ, което се
кредитира от съда като компетентно дадено и неоспорено от страните, установява,
че :
1.
Размера на дължимата от ответника ЕТ „И.-Й. П."
гр. Разград, неустойка по т.31 от Договор за аренда № АП-4/01.10.2007 г.,
вписан в Службата по вписванията - Разград при Агенцията по вписванията с вх.
рег. №51 от 10.01.2008 г., том.1, акт. №ЗЗ, стр.3660 е:
-
За забавено плащане на втора вноска за
стопанската 2010 -2011 година в размер на 2442.88 лв., в срок след 01.10.2011
г., ответника дължи 2374.48 лв.
-
За забавено плащане на първа вноска за
стопанската 2011 -2012 година в размер на 2476.18 лв., в срок след 20.10.2011
г., ответника дължи 2265.70лв.
2.
Законната лихва, за периода
от 01.10.2011 г. до 21.08.2012 г., за забавено
плащане на 2442.88 лв., представляващи втората вноска за стопанската
2010-2011 година, лихва в
размер на 225.13
лева.
3.Законната
лихва, за периода от 20.10.2011 г. до
21.08.2012 г., за
забавено плащане на 2476.18лв., представляващи първата
вноска за стопанската 2011 -2012
година, лихва в
размер на 214.86
лева.
С оглед установеното от
фактическа страна от правна страна съдът приема следното:
По възражението на ответника, за липса на представителна власт на Директора
на ОД Земеделие, тъй като същият е упълномощен да извършва процесуално
представителство, само по прекратени договори за аренда, настоящия договор не е
прекратен.
Процесния Договор за аренда № АП-4/01.10.2007 г. не е бил действащ към 06.02.2013 г. - момента на сезирането на съда с процесната
искова молба, тъй като същият е прекратен на 01.10.2012
г. с изтичане на срока, за който е сключен, на основание чл. 27, ал. 1, т. 1
от Закона за арендата в земеделието и т. 33.1 от договора.
Съгласно т. 6 от Договор за аренда № АП-4/01.10.2007 г., същият е сключен за
срок от пет стопански години, считано от датата на подписване на договора,
което означава, че същият влиза в сила през стопанската 2007-2008 г.
Както е
посочени и в исковата молба (на втора страница) и както е посочено в платежното нареждане от 17.12.2007г., първата арендна
вноска, платена от ЕТ „И.-Й. П.” по
договора е за стопанската 2007-2008 година.
Съгласно чл. § 2 от допълнителните разпоредби на Закона за арендата в
земеделието „стопанска година" е времето от 1 октомври на текущата година
до 1 октомври на следващата година.
Стопанските
години, през които е действал горепосочения договор са:
-
2007-2008 - първа година
-
2008-2009 - втора година
-
2009-2010 - трета година
-
2010-2011 - четвърта година и
-
2011-2012 - пета стопанска година (от
01.10.2011 г. до 01.10.2012 г.).
Видно от
гореизложеното договорът е изтекъл на 01.10.2012 г.
Ето защо, след като исковата молба по гр. дело № 213/2013 г. по описа
на РС-Разград е депозирана на 06.02.2013 г. от директора на
ОД"Земеделие" -Разград, т.е. след като договорът е бил
прекратен поради изтичането на срока, възражението на ответника се явява несонователно.
По същество:
В разглеждания случай е
безспорно установено, че страните са били обвързани от процесния договор за аренда на земеделски
земи.
С оглед отрицателният
характер на твърдението на ищеца, че ответника не е платила дължимата
неустойка, в тежест на ответника бе да докаже, че е погасила задължението си,
като доказателства за това не бяха ангажирани по делото. Ето защо съдът намира,
че са налице предпоставките за претендиране на обезщетение за забава, чрез
заплащане на неустойка. Същият па размер бе установена от неоспореното
заключение на ССЕ.
По възражението ответника за прекомерност на размера на неустойката.
Съдът намира, че в
случая е приложима разпоредбата на 309 от ТЗ, предвиждаща, че не може да се намалява поради прекомерност неустойката, дължима по
търговска сделка, сключена между търговци. Безспорно е, че ответникът има
качеството на търговец, а и процесната сделка е търговска. Ето защо, на осн.
309 ТЗ, договорената между страните неустойка не подлежи на намаляване по реда
на чл.92, ал.2 от ЗЗД. Не е налице и противоречие със закона и добрите нрави на
т. 31 от процесния договор.
По разноските.
На основание чл.78, ал.1
от ГПК и в съответствие с направеното искане от ищеца, в негова полза се дължат
разноски съобразно с представените доказателства за извършването им и
съразмерно на уважената част от иска, които възлизат на 993.91лв., като за
разликата до първоначално претендирания размер от 994.10лв., искането на ищеца
за присъждане на разноски следва да се отхвърли като неоснователно.
Тъй като ответникът не е
представил доказателства за направени разноски, то на същия не следва да се
присъждат такива, съобразно с отхвърлената част от иска, на осн. чл. 78, ал.3
ГПК.
Мотивиран от горното,
съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА ЕТ "И.-Й. П.", с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление гр. Р., бул. Б. № **, вх.*,
ет.*, ап.*, със собственик Й. Й. П., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на
Министерство на земеделието и храните
дължимите суми по сключения между страните на 09.01.2008г. Договор за
отдаване под аренда на земеделски земи
от държавния поземлен фонд № АП-4/01.10.2007г, вписан в Службата по вписванията - Разград при Агенция по
вписванията с вх. рег. № 51/10.01.2008
г., том I, Акт № 33, стр, 3660, както следва:
-
неустойка по т. 31 от договора в размер
на 2374.48
лв. /две хиляди триста седемдесет и четири лева и четиридесет и осем стотинки/, за периода от 01.10.2011 г, до 21.08.2012
г., за забавеното плащане на 2442,88 лв., представляващи втора вноска за стопанската 2010-2011 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до
първоначално предявения размер от 2374,92 лв. /две
хиляди триста седемдесет и четири лева и деветдесет и две
стотинки/, като неоснователен и недоказан,
-
неустойка по т. 31 от договора в размер на 2265,70 лв. /две хиляди двеста шестдесет и пет лева и
седемдесет стотинки/ за периода от 20.10.2011г., до 21.08.2012г, за забавеното плащане на 2476.18 лв. представляващи първа
вноска за стопанската 2011-2012г., като ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата до първоначално предявения размер от 2266,15 лв. /две хиляди двеста шестдесет и
шест лева и петнадесет стотинки/, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ЕТ"И.-Й. П." с ЕИК **** със
собственик Й. Й. П. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Министерство на земеделието и
храните за направени деловодни разноски
сумата 993.91лв. /деветстотин деветдесет и три лева и деветдесет и една стотинки/, като ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца за присъждане на разноски за разликата до
първоначално претендирания размер от 994.10лв., като неоснователно.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд – Разград, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: