РЕШЕНИЕ № 133

гр. Разград, 09.05.2013 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично заседание на 25.04.2013г., в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Атанас Христов

при участието на секретаря Г.А., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 231 по описа за 2013 г., за да се произнесе съобрази:

Исковете са с правно основание по чл.215 и чл.242 и по КТ.

Ищецът Ц.Ц.С., е предявил обективно съединени искове срещу “Строител” ЕАД гр. Разград, за заплащане на сумите:

- 1360 лв. представляваща неизплатени дневни пари по Наредба за командировките в страната, за периода м. Октомври – м. Декември 2012г.

- 116.66 лв. – неизплатено трудово възнаграждение за м. Януари 2013г.

Претендира и законната лихва върху горните суми, считано от депозиране на ИМ, до окончателното им изплащане.

Сочи, че е работил по трудово правоотношение с ответника, че е бил командирован, че не са му изплатени трудовото възнаграждение и дължимите дневни пари Към исковата молба е прилага Трудов договор № 100/10.10.2012г., сключен между страните и Заповед № 134/10.01.2013г., за прекратяване на договора. В с.з. поддържа ИМ.

Ответникът, чрез изпълнителния си директор Н. Т.П., намира исковите претенции за частично основателни. Представя заповеди за командировка, заповед за отпуск, списъци, ПКО.

По делото са представени писмени доказателства и е прието заключение на икономическа експертиза.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Няма спор между страните, а и се установява от събраните по делото доказателства, че между страните е било налице валидно трудово правоотношение, тъй като между тях е бил сключен трудов договор № 100/10.10.2012г., прекратен със заповед № 134/10.01.2013г.

По иска с правно основание чл. 215 КТ

Съгласно чл.215 КТ, при командироване работникът има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари.

Няма спор между страните, а и видно от заключението на ССЕ, е че ищецът е бил командирован от гр. Разград, в гр. София, където е и нощувал, както следва :

- м. Октомври 2012г. – 18 дни, като на ден му е изплатено по 18 лв. дневни – или общо сумата от 324 лв.

- м. Ноември 2012г. – 19 дни, като на ден му е изплатено по 18 лв. дневни - или общо сумата от 342 лв.

- м. Декември 2012г. - 11 дни, като на ден му е изплатено по 14 лв. дневни - или общо сумата от 154 лв.

Съгласно чл. 19 от НАРЕДБА за командировките в страната “На командирования, когато остава да нощува в мястото на командировката, се заплащат дневни пари в размер 20 лв. за всеки ден от командировката”.

Ето защо, на ищеца е следвало да бъдат изплащани по 20 лв. дневни пари. Така за м. Октомври 2012г. е следвало да получи дневни пари 360 лв., за м. Ноември 2012г.- 380 лв., а за м. Декември 2012г. – 220 лв. Т.е. ответникът дължи на ищеца за дневни пари сумата от 142 лв., представяща разлика, между дължимата и изплатената сума. На осн. чл. 86 ЗЗД, следва да се присъди и законна лихва върху сумата считано от датата на подаването на исковата молба – 11.02.2013г. За разликата до първоначално предявения размер от 1360 лв. искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

По иска с правно основание чл. 242 КТ.

По делото е безспорно, че ответникът е издал заповед за отпуск № 18/09.01.2013г., въз основа на която на осн. чл. 160, ал.1 КТ ищецът е бил в неплатен отпуск за времето от 02.01.2013г. до 09.01.2013г. вкл. Самият работодател сочи, че тази заповед не е била издадена въз основа на искане на ищеца, а предвид липсата на работа и лошите атмосферни условия.

Съгласно разпоредбата на чл. 160, ал.1 КТ за ползване на неплатен отпуск е необходимо искане на работника, каквото в случая липсва. Ето защо, претенциите на ищеца за изплащане на възнаграждение за м. януари 2013г., следва да бъдат уважени за сумата от 89.14 лв., съгласно заключението на ССЕ, като до първоначално претендирания размер от 116.66 лв. следва да се отхвърлят като неоснователни и недоказани. Следва да бъде постановено предварително изпълнение на Решението относно горепосочената сума, на осн. чл. 242, ал.1 ГПК. На осн. чл. 86 ЗЗД, следва да се присъди и законна лихва върху сумата считано от датата на подаването на исковата молба – 11.02.2013г.

По разноските.

На осн чл. 1 от Тарифата за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК вр. чл. 78 ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на Районен съд – Разград сумата от 100 лв, представляваща дължимата държавна такса за образуване на делото /по 50 лв. за всеки един от двата иска/, както и следва да заплати и сумата от 100 лв., представляваща възнаграждение на вещото лице.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА “Строител” ЕАД гр. Разград, ЕИК *****, ДА ЗАПЛАТИ на Ц.Ц.С., ЕГН **********,***, на основание чл. 215 от КТ сумата от 142 лв. /сто четиридесет и два лева/ общо неизплатени дневни пари за командировка за месеците октомври 2012г., ноември 2012г. и декември 2012г., заедно със законната лихва, считано от 11.02.2013г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до първоначално предявения размер от 1360 лв. като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА “Строител” ЕАД гр. Разград, ЕИК ****, ДА ЗАПЛАТИ на Ц.Ц.С., ЕГН **********,***, на основание чл. 242 от КТ сумата от 89.14 лв. /осемдесет и девет лева и четиринадесет стотинки/ неизплатено нетно трудово възнаграждение за месец Януари 2013г., заедно със законната лихва, считано от 11.02.2013г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до първоначално предявения размер от 116.66 лв. като неоснователен и недоказан. ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на Решението относно горепосочената сума, на осн. чл. 242, ал.1 ГПК.

ОСЪЖДА “Строител” ЕАД гр. Разград, ЕИК ****, ДА ЗАПЛАТИ сумата 100 /сто/ лева държавна такса и сумата от 100 /сто/ лева разноски за заплатено възнаграждение на вещото лице, по сметката на Разградския районен съд.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: