Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

                                         №154, 30.05.2013г., гр.Разград.

 

                                      В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                                                  състав

На осемнадесети май                                           две хиляди и тринадесета година

в публично съдебно заседание, в състав:

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА

секретар Г.А.

като разгледа докладваното от съдията

тр.дело № 327 по описа за 2013г.:

 

Обективно съединени искове по чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 КТ.

Постъпила е искова молба от И.Г.И. ***, който твърди, че със заповед №251-251/10.01.2013г. на Директора на ПГССХВТ“А. К.” незаконосъобразно е прекратено трудовото му правоотношение, на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ. Поради това моли съда да постанови решение, с което да отмени заповедта за уволнение като незаконосъобразна, да го възстанови на предишната работа- „завеждащ учебна работилница“, да му заплати обезщетение по чл.225 ал.1 КТ за времето, което е останал без работа в размер на в размер на 1760.42лв. Претендира и разноските по делото.

Ответникът ПГССХВТ“А. К.” оспорва исковете. Твърди, че уволнението е законосъобразно, че е налице реално съкращение на две щатни бройки, при което е спазена процедурата по извършването на подбор. При условията на евентуалност, прави възражение за прихващане на обезщетението по чл.225 с тези по чл.220 ал.1 и чл.224 КТ, до размера на по-малкото.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Ищецът е работил при ответника от 2001г. като охрана, а от 09.01.2007г.- на длъжност „завеждащ учебна работилница-стругарство“. Със заповед №251-251/10.01.13г., считано от 11.01.13г. трудовото му правоотношение е прекратено поради съкращаване на щата. На 09.01.13г. му е връчено предизвестие. До съкращението се е стигнало на базата на доклад от Гл.счетоводител с вх.№537/19.10.2012г., с който информира Директора, че е налице преразход на ФРЗ и прави предложение да се вземат мерки, за да няма преразход.  На 07.01.13г. Директорът е назначил комисия за извършване на подбор на служителите, заемащи длъжността „завеждащ учебна работилница-стругарство“, тъй като със заповед №248-248/07.01.13г. е извършил съкращение на две от трите щатни бройки от тази длъжност. На съда са представени утвърдените от ответника щатни разписания и поименни щатни разписания, действащи към 01.01.2013г. и към 08.01.13г. Назначената от ответника комисия е извършила подбор между тримата служители, заемащи този длъжност. Това са ищеца, С. П. и М. В. От представените карти за подбор и протокол №1/07.01.13г. се установява, че ищецът е получил 27.5т., С. П.- 22т., а И. В.- 35т. Критериите, включени в подбора са обособени в 29 пункта и включват професионална квалификация, качествено и ефективно изпълнение на трудовата функция, трудова дисциплина и социални критерии. По делото е разпитан един свидетел- Н.Н., който твърди, че и ищеца, и М. В. са изпълнявали и други трудови функции, освен вменените им по длъжностна характеристика.   

По делото е назначена и изслушана ССЕ, според която БТВ на ищеца е в размер на 409.50лв., а размерът на обезщетението по чл.225 КТ за периода от уволнението до 10.05.13г. е в размер на 1767.10лв. обезщетенията по чл.224 КТ, чл.220 ал.1 и чл.222 ал.1 КТ са изплатени на ищеца.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното:   

Ответникът представя писмени доказателства, че е спазил всички изисквания на закона при уволнението на ищеца. Налице е реално съкращаване на две щатни бройки, от съществуващите три, наложило се от недостига на средства за ФРЗ. Между тримата служители, изпълняващи една и съща трудова функция е бил извършен задължителен подбор по чл.329 ал.1 КТ. Тъй като извършването на подбора е въпрос на приложение на закона, то той подлежи на съдебен контрол. Посочените в закона критерии за подбор са по-висока квалификация и по-добра работа. Квалификацията е обективен факт- тя включва притежаваното от служителя образование и наличие на допълнителна професионална квалификация, установено по надлежния ред. За разлика от тези критерии качеството на работа се изразява в преценката на работодателя за точното, качествено и ефективно изпълнение на трудовите задължения. Тази преценка е субективна- дава се от субекта на работодателската власт и не би могла да се замени от преценката на съда, който не може да добие впечатления за трудовите умения, навици и опит, проявяващи се единствено в учебно-производствения процес. Поради това ако не са налице данни за недобросъвестно упражняване на правата по трудовото правоотношение от страна на работодателя, съдът не може да елиминира преценката на работодателя за качеството на работата на съответния служител. Тъй като при подбора извършен от ответника са включени, критерии които са различни от законовоопределените, то критериите-  социално положение, защита по чл.333КТ и за учители страдащи от заболяване- следва да отпаднат от общата оценка. От критерия социално положение ищецът е получил 3т., М. В. - 4т., С. Х. - 1т. От критерия защита по чл.333 КТ една точка е имал единствено М. В. След приспадането на тези точки ищецът е останал с 24.5т., С. Х. с 21т. и М. В. с 30т. От тримата участници, само ищецът има допълнителна квалификация, която му е донесла 0.5т. Разликата между ищеца и М. В. е 6т., които последния е получил за поемането на допълнителни задачи /п.20- трудова дисциплина/. Тъй като тези допълнителни точки касаят трудовите умения на служителя, съдът не може да прави преценка в тази част на подбора и те следва да останат към оценката.  

 Предвид гореизложеното, съдът намира че работодателят е извършил подбор спазвайки закона. Реално е съкратил две щатни бройки, назначил е на длъжността „завеждащ учебна работилница-стругарство“ служителя, получил най-много точки.

Неоснователността на първия иск влече неоснователността на останалите обективно-съединени искове: за възстановяване на преди заеманата длъжност и за заплащане на обезщетение по чл.225 КТ.

Тъй като възражението за прихващане е направено от ответника в условията на евентуалност /ако съда приеме уволнението за незаконно/, то съдът не следва да ес произнася по него.

Ищецът дължи на ответника направените разноски в размер на 310лв. и на съда-60лв.    

По изложените съображения съдът

 

                                          Р     Е     Ш     И     :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от И.Г.И. ***, ЕГН ********** искове по чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 КТ против ПГССХВТ“А. К.“ Р. КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ. 

ОСЪЖДА И.Г.И. *** да заплати на ПГССХВТ“А. К. сумата то 310лв. и по сметка на РРС сумата от 60лв.-разноски. 

Решението подлежи на обжалване  пред  РОС  в  двуседмичен срок  от съобщаването му на страните.

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: