В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На четиринадесети май две хиляди и тринадесета година

в публично заседание в състав:

Председател: Светлана Чолакова

секретар Ж.Р.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№586 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявена е искова молба от А.Й. от Р Турция чрез пълномощник, срещу М. Д. М., С.М.П., Т.М.Т. и Т.М.Т., в която са обективно съединени искове, за заплащане солидарно от ответниците на сумата от 3000щатски долара, предоставена в заем на техния наследодател, като се претендира и лихва за забава в размер на 1500 лв. за периода от 01.11.2009г до 01.11.1012г. Сочи, че през 2006г. дал сумата в заем на наследодателя на ответниците, който се задължил да ги изплати в срок до 31.12.2007г. Същият починал, ищецът влязъл във връзка с ответниците, които обещали да изплатят сумата, но не сторили това.

В заседанието пред РРС ищецът поддържа иска чрез повереника си.

В предоставения срок ответниците М. Д. М. и Т.М.Т. депозират отговор като сочат, че е неоснователна претенцията за солидарното им осъждане, както и, че не са били уведомени за заемно правоотношение между ищеца и наследодателя им, а и покана не им е връчвана. Искат разноски.

Ответниците С.М.П. и Т.М.Т. не депозират отговор в предоставения срок.

В с.з. ответникът Т.М.Т. заявява, че му е известно, че баща му дължи тези пари.

Предявеният иск е с правно основание чл.240, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 79, ал.1 от същия закон и чл.86 от ЗЗД, като се претендира връщане на предоставена в заем сума пари, както и лихва за забава.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 10.08.2006г., ищецът предоставил сумата от 3000 щатски долара на М. Т.М., който се задължил да я върне в срок до 31.12.2007г., за което била съставена разписка с нотариална заверка на подписа на М. от същата дата. След това М. Т.М. починал, а заетата от него парична сума не била върната на ищеца. Последният решил да се свърже с неговите наследници като е разговарял с ответника Т..

Предвид изложеното от фактическа страна, от правна, съдът намира, че претенциите са недоказани. В производството по иск с правно основание чл.240 ал. 1 от ЗЗД, върху ищеца лежи доказателствената тежест да установи, че е дал заемните средства. Не е спорно това обстоятелство, но в случая претенцията е към наследници, а по силата на чл.60 ал.1 от ЗН наследниците, които са приели наследството отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават от откриване на наследството по смисъла на чл.1 от ЗН. На първо място не е недоказано обстоятелството кои и колко са наследниците на М.Т.М., независимо, че това е указано в тежест на ищеца. Ответниците М. Д. М., Т.М.Т., както и Т.М.Т., признават, че М. е техен наследодател, но освен признанието на ответника Т.М.Т., че е син на М. Т.М., не е установено М. Д. М., Т.М.Т. от кой ред наследници са на заемателя, още по-малко това бе доказано за ответника С.М.П., тъй като тя не е взела участие в процеса. Това е необходимо с цел установяване и обстоятелството, какъв е дела на задължението на всеки от законните наследници. След като не е доказан кръга и реда на наследниците, не може да се определи и дела на всеки от тях, поради което е недоказано твърдението на процесуалния представителна ищеца в пледоарията, че идеалните части следва да бъдат по ¼ за всички. Неоснователността на претенцията по главния иск, в случая води и неоснователност на искането за осъждане ответниците да заплатят претендираната сума за лихва за забава. Тук обаче съдът намира за необходимо да отбележи за пълнота, че съгласно разпоредбата на чл.84 ал.1 пр.2 от ЗЗД, ако денят на изпълнението на задължението е определен както е в случая и е изтекъл след смъртта на длъжника, неговите наследници изпадат в забава след изтичане на 7 дни от поканата. В производството не се доказа кога е починал заемателят, което обстоятелство е от значение за отговорността на наследниците и за лихва, съобразно посочената разпоредба. Поради приетото от фактическа страна исковата претенция не е недоказана по един пълен начин.

С оглед изхода на делото, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответниците М.Д.М. и Т.М.Т. сумата от 300 лв. разноски за платено адвокатско възнаграждение.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани предявените искове от А.Й. от Р Турция гр.Измир, съдебен адрес АК гр.****, ул.***** вх.**, срещу М. Д. М., ЕГН ********** *** 3 Б, С.М.П., ЕГН**********,***, Т.М.Т., ЕГН**********,*** и Т.М.Т., ЕГН **********,*** 3Б, за заплащане солидарно на сумата 3000/три хиляди/ щатски долара - левова равностойност 4549,14лв., както и сумата 150лв /хиляда и петстотин лева/ лихва за забава за периода 01.11.2009г-01.11.2012г.

ОСЪЖДА А.Й. от Р Турция гр.Измир, съдебен адрес АК гр.****, ул.**** вх.***, да заплати на М. Д. М., ЕГН ********** и Т.М.Т., ЕГН **********- двете с адрес *** 3 Б, сумата 300лв /триста лева/ за разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: