Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

                   201                                                10.05.2013 година                                        град Разград

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД 

на дванадесети април                                                       две хиляди и тринадесета година

В публичното заседание в следния състав        

                                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА

секретар Г.А.

прокурор ......................,

като разгледа докладваното от съдията 

АНДело                                               № 119                                              по описа за  2013 г.

 

            За да се произнесе, съдът съобрази следното:

           Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

           Постъпила е жалба от М.Д.К., ЕГН **********, против наказателно постановление № 21/14.01.2013 г.   на  началника на РУ “Полиция” гр. Разград, с което за нарушение на чл.55 ал.4 от ЗМВР, на основание чл.270 ал.1 от ЗМВР му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 лв.

           Жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло.

            Въззиваемият не заявява становище по жалбата.

            Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

           На 29.12.2012 г. в гр. Разград, служители на ОД на МВР Разград, около 23,00 ч., в гр. Разград, извършили проверка на търговски обект кафе – аперитив “SOHO”. Като приел, че в посочения час, заведението работи, актосъставителят св. В., съставил АУАН с бл. № 001074 срещу жалбоподателя, в качеството му на управител на обекта. Установеното нарушение, според съдържанието на акта, се състояло в това, че К., не е преустановил търговската дейност, с което не е изпълнил писмено разпореждане на полицейски орган с рег. № Рз 38233/27.12.2012 г. – нарушение по чл. 55 ал.4 от ЗМвР. Актът бил съставен и предявен на жалбоподателя, който го подписал с възражения, сочейки че в часа на проверката, заведението не е работело и касата му е била приключена. Въз основа на акта, на 14.01.2013 г., било издадено и атакуваното НП № 21, в което осъщественото нарушение е описано по начин идентичен с описанието му в АУАН,  за виновно нарушена е посочена нормата на чл. 55 ал.4 от ЗМвР и на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 100,00 лв. на основание чл. 270 ал.1 от ЗМвР.

       В съдебно производство, показанията на св. В., установяват идентична с описаната в акта и НП фактическа обстановка – че заведението е работело към момента на проверката в 23,00 ч. Свидетелят сочи още, че посоченото в АУАН разпореждане, което приел, че е нарушено от жалбоподателя, било издадено на 27.12.2012 г.и с него, на последния било указано да не извършва търговска дейност в заведението след 22,00 ч. за – зимно часово време и след 23,00 ч. – лятно часово време, без издадена заповед за удължено работно време на търговския обект.

     

       Като писмено доказателство по делото е приложено и цитираното разпореждане № Рз 38233/27.12.2012 г., с което освен указанията за спазване на работното време, в посочените и в показанията на свидетеля параметри, към жалбоподателя са дадени и други такива, а именно – да не допуска в заведението лица до 14 год. възраст след 21,00 зимно часово време и след 22,00 ч. лятно часово време, без пълнолетен придружител и лица до 18 г., съответно след 22,00 ч. и 23,00 ч. без пълнолетен придружител и да не продава и сервира алкохолни напитки и тютюневи изделия на малолетни и непълнолетни лица. Представено е и копие /незаверено/ от решение № 8/21.02.2013 г. по АдмД № 12/2013 г. на АС Разград, с което Разпореждане №  Рз 38233/27.12.2012 г. е отменено, без отбелязване съдебния акт да е влязъл в сила.

        Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

         Като подадена в срок, от надлежна страна, против акт подлежащ на съдебен контрол жалбата е допустима.

         Разгледана  по същество, същата е  основателна, по следните съображения:

        Като издадено от компетентния за това орган, по реда и във формата предвидени в закона, атакуваното постановление се явява законосъобразно от формална страна.

        Що се отнася до това осъществено ли е санкционираното нарушение и извършено ли е то от жалбоподателя виновно, съдът намира, че административнонаказващият орган незаконосъобразно е ангажирал отговорността на К. по реда на чл. 270 ал.1 от ЗМвР за нарушение на чл. 55 ал.4 от същия Закон.

        В атакуваното НП за виновно нарушена от административнонаказващият орган е посочена разпоредбата на чл. 55 ал.4 от ЗМвР, съгласно която дадените от полицейските органи в изпълнение на функциите им разпореждания, са задължителни за техните адресати / държавни органи, организации, юридически лица и граждани/. Представеното по делото и посочено за неизпълнено разпореждане е такова, с което на жалбоподателя е указано, да спазва изискванията на Наредба № 4 на Общински съвет Разград, каквото задължение жалбоподателят има и без нарочно издаване на акт по чл. 55 от полицейски орган. Нарушение по смисъла на чл. 55 ал.4 от ЗМвР, би могло да е налице, ако овластените по закон органи са дали конкретни разпореждания на правен субект да извърши, или да се въздържа от извършване на определени действия. При това, тези разпореждания, следва да са в изпълнение на възложените им от правна норма правомощия. Единствено в тези случаи за субекта на административното нарушение би възникнала и отговорността при неизпълнение на същите по реда на чл. 55 ал.4 от ЗМвР. В случая обаче, задълженията за спазване на работното време на търговския обект, не произтичат и не са функция от даденото от полицейския орган разпореждане, а се дължат по силата на нормативен акт. При това, адресат на полицейското разпореждане и респективно субект на процесното  нарушение, би могъло да бъде единствено този субект, който е задължен по силата на този нормативен акт да спазва определено поведение. В случая обаче, задължението за спазване на работното време  в Наредбата, е вменено в отговорност на търговеца, каквото качество жалбоподателя няма. Изложеното по – горе, налага и извод за несъставомерност на нарушението на жалбоподателя от обективна и субективна страна.  Ето защо съдът намира, че атакуваното НП, като незаконосъобразно следва да бъде отменено изцяло.

           Воден от изложеното до тук, на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

                                                   Р     Е     Ш     И :

             ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21/14.01.2013 г.   на  началника на РУ “Полиция” гр. Разград, с което за нарушение на чл.55 ал.4 от ЗМВР, на основание чл.270 ал.1 от ЗМВР на М.Д.К., ЕГН ********** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 лв.

 

       

         Решението подлежи на касационно обжалване пред АС Разград в 14 - дневен                                                                            срок от съобщаването му на страните.

                                                                      

 

                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: