Р Е Ш Е Н И Е

№ 223 23.05.2013 година град Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ................. състав

На двадесет и четвърти април две хиляди и тринадесета година

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА

секретар Г.А.

прокурор ........................,

като разгледа докладваното от съдията

АНДело № 192 по описа за 2013 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от ЕТ “Алба – Д – Д. К.”, ЕИК ***** против наказателно постановление № 25-2502240/10.01.2013 г. на директора на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” – гр. Търговище, с което за нарушение на 403а ал.1 от КТ на осн. чл. 415в ал.1 от КТ на жалбоподателя е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 200 лв.

Жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде изменено, като размерът на санкцията бъде намален на минималния предвидения от закона размер.

Административнонаказващият орган поддържа становище, че жалбата е неоснователна и счита, че постановлението следва да бъде потвърдено.

Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 11.12.2011 г., контролните органи по спазване изискванията на разпоредбите на КТ, извършили проверка за спазване на трудовото законодателство по работни места в обект – магазин за промишлени стоки, находящ се в гр. Р., ж.к. ****, стопанисван от жалбоподателя. Установили, че в обекта няма екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред на предприятието. Посоченото обстоятелство било отразено в съставения на на 15.12.2012 г., констативен протокол. На същата дата от жалбоподателя на проверяващите бил представен правилник за вътрешния трудов ред в предприятието. Като приела, че установеното на 11.12.2012 г. в проверявания обект, представлява нарушение на разпоредбата на чл. 403а ал.1 от НК, което е отстранено в хода на производството и не са произтекли вредни последици за работниците и служителите, актосъставителката – св. М., съставила АУАН с бл. № 25-2502240/15.12.2012 г., който бил предявен на жалбоподателя. Въз основа на акта, на 10.01.2013 г., било издадено и атакуваното наказателно постановление, в което е посочено, че осъщественото нарушение се състои в това, че на 11.12.2012 г. в обект магазин за промишлени стоки, находящ се в гр. Р.*****, където трудова дейност осъществяват наети от ЕТ “Алба – Д – Д. К.” лица, работодателят не държи в обекта на разположение на контролните органи от инспекцията по труда, екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред и е квалифицирано от административнонаказващия орган, като такова по чл. 403а ал.1 от КТ. Посочено е и че на 15.12.2012 г. на контролните органи е представен екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред в предприятието и преписката не съдържа данни за настъпили за работещите вредни последици в резултат на нарушението, поради което и административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание чл. 415в ал.1 от КТ с налагане на административно наказание “имуществена санкция” в размер на 200 лв.

Събраните в хода на производството гласни доказателства – показанията на актосъставителя – св. С., установяват идентична с описаната в акта и постановлението фактическа обстановка.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

Като подадена в срок от лице имащо право на жалба, против акт подлежащ на съдебен контрол по реда на ЗАНН, жалбата е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения :

Като издадено от компетентния за това орган, по реда и във формата предвидена от закона, наказателното постановление се явява законосъобразно от формална страна.

Що се отнася до това налице ли е административна нарушение и осъществено ли е то от жалбоподателя, съдът намира следното:

Посочената за нарушена разпоредба на чл. 403а от Кодекса, поставя в задължение на работодателя да държи на разположение на контролните органи екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред, в предприятието, в неговите поделения, обекти и работни площадки, както и на други места, на които се полага наемен труд. Жалбоподателят не оспорва обстятелството, а същото и се установява от приложените към административнонаказателната преписка и събраните в хода на съдебно производство доказателства, че в проверявания обект – магазин за промишлени стоки, са работели наети от него по трудов договор лица. Липсата на екземпляр от правилника на вътрешния трудов ред към момента на проверката е достатъчна, за да се приеме, че посоченото нарушение на чл. 403а от КТ е било осъществено. В задължение на работодателя е било физически да осигури такъв екземпляр в обекта, който да бъде предоставен на проверяващите. Като не е сторил това, жалбоподателя е осъществил и състава на санкционираното нарушение по посочения текст от Кодекса. Що се отнася до ангажирането на отговорността му по реда на чл. 415в от КТ. Разпоредбата на посочения текст от закона предвижда размер на следващите се санкции за административни нарушения на КТ представляващи маловажен случай. Според същата «за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв.». Преценката за наличие предпоставките на посочения текст от закона се дължи от административонанаказващият орган, ведно с преценката за следващия се размер на налаганото административно наказание при съблюдаване разпоредбите на чл. 27 от ЗАНН. В конкретния случай в атакуваното НП, административнонакзващият орган не е изложил съображения, които са го мотивирали да определи наказание над минимално установения в закона размер от 100 лв. По делото не бяха и представени каквито и да било доказателства, удостоверяващи наличието на отегчаващи обстоятелства определящи извод за обществена опасност на осъщественото нарушение над тази обуславяща налагане на най – лекото предвидено в закона наказание, а именно имуществена санкция в размер на 100 лв.

Ето защо и по изложените по – горе съображения, съдът намира че атакуваното НП, следва да бъде изменено в посочения по – горе смисъл, като размера на наложеното наказание «имуществена санкция» бъде намален от 200 лв. на 100 лв.

Воден от изложеното до тук и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 25-2502240/10.01.2013 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” – гр. Търговище, с което за нарушение на 403а ал.1 от КТ на осн. чл. 415в ал.1 от КТ на ЕТ “Алба – Д – Д. К.”, ЕИК **** е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 200 лв., като НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание от 200 лв. на 100 лв. /сто лева/.

Решението подлежи на касационно обжалване пред РАС в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: