Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

                   219                                           20.05.2013 година                                 град Разград

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД 

На двадесет и трети април                                                      две хиляди и тринадесета  година

В публичното заседание в следния състав        

                                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Константин Косев

Секретар: Д.Д.

прокурор ......................,

като разгледа докладваното от съдията 

НАХДело                                         213                                           по описа за  2013 г.

 

            За да се произнесе, съдът съобрази следното:

          

 

            Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

            Постъпила е жалба от С.А.А. *** против наказателно постановление № 50/13 от 30.01.2013г. на  началника на РУП към ОД на МВР Разград, с което за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП на основание чл.175, ал.1, т.1, пр.1  от ЗДвП са му наложени административни наказания “глоба” в размер на 100 лв. и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца.  Жалбоподателят моли наказателното постановление, като незаконосъобразно да бъде отменено изцяло.

           В съдебното заседание на РРС жалбоподателят поддържа жалбата си чрез повереника си.

           Наказващия орган чрез представителя си изразява становище за неоснователност на жалбата.

            Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

                Като подадена против акт подлежащ на съдебен контрол, жалбата е допустима.  Разгледана по същество същата е неоснователна.

 С обжалваното Наказателно постановление № 50/13 от 30.01.2013г. на  началника на РУП към ОД на МВР Разград на жалбоподателя С.А.  за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП на основание чл.175, ал.1, т.1, пр.1  от ЗДвП са му наложени административни наказания “глоба” в размер на 100 лв. и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца. Същото наказателно постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение №50/23.01.2013г. съставен  от ст. плицай при РУП на МВР гр. Разград на жалбоподателя, като в акта, а впоследствие и в наказателното постановление е отразено от фактическа страна, че жалбоподателят «... на 22.01.2013г. около 15,30 часа в гр. Разград по ул. Перистър до «Тракия» АД  управлява л.а. «Фолксваген Транспортер» без да има поставени регистрационни табели – не е регистриран.». Прието е, че така е нарушен чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП.

Пред РРС е разпитан като свидетел актосъставителя – полицейския служител Д. Н., който  в показанията си потвърждава обстоятелствата по АУАН и НП. Същият свидетел сочи, че на посочената в НП дата спрял жалбоподателя, който управлявал процесния автомобил и установил, че автомобила не е бил регистриран и вследствие на това не е имал и поставени регистрационни табели. Жалбоподателят обяснил на свидетеля, че смятал в бъдеще да регистрира автомобила си, който бил внесен наскоро от друга държава, но още не бил решил кога да направи това. Съдът не намира за достоверно твърдението в жалбата, че жалбоподателят точно тогава карал автомобила си с платформа до КАТ за да го регистрира, но тази платформа се била счупила, поради което и жалбоподателят бил принуден да откара автомобила си на собствен ход до КАТ и бил спрян веднага след привеждането му в движение. Всъщност жалбоподателят изобщо не е отивал в КАТ с автомобила си– както сочи полицейският служител, автомобилът на жалбоподателя се движил в противоположната посока когато бил спрян и жалбоподателят тогава изобщо не е споменавал, че тъкмо бил карал автомобила си за регистрация.  Очевидно последната теза е измислена впоследствие за обжалването на НП и няма нищо общо с действителността. Жалбоподателят подписал акта като посочил, че няма възражения. Не е спорно, че автомобилът, управляван от жалбоподателя нямал регистрация и съответно не е имал регистрационни табели. Жалбоподателят очевидно е ползвал този автомобил без да държи сметка за необходимостта от регистрация, когато бил спрян за проверка. За тези изводи съдът се опира на казаното от  актосъставителя, който очевидно дава добросъвестни показания.

                 Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното: При съставянето на акта и НП не са допуснати процесуални нарушения с такава тежест, че да обусловят отмяната на НП като незаконосъобразно. Действително при описанието на нарушението е допусната непрецизност – визирано е първо, че жалбоподателят управлява автомобил без регистрационни табели и след това, че този автомобил не е регистриран. От формална страна това са две различни нарушения /два алтернативни състава/ по чл.175, ал.1, т.1, от ЗДвП. В случая обаче не се стига до двусмислие и внимателният прочит на НП изключва евентуален извод, че се визират две отделни нарушения с наложено едно наказание. Всъщност визирано е едно нарушение, а именно управление на нерегистриран автомобил, което очевидно е същината на изложеното. С оглед очертаването на обстановката е посочено и че този автомобил е бил без регистрационни табели, което е и видимото следствие на липсата на регистрация и е нормално същото обстоятелство да бъде отразено във фактическата част на НП. Но така или иначе от фактическа страна е ясно кое нарушение визира наказващия орган, което е намерило и закономерен юридически израз в посочването на състава – пр.1 на чл.175, ал.1, т.1 от ЗдвП за нарушение на пр.1 на чл.140 от ЗДвП, които предложения визират точно очертаното нарушение «управление на нерегистриран автомобил». От обективна страна е несъмнено, че жалбоподателят е управлявал автомобила си без същия да е регистриран и така е нарушил разпоредбата на чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП, според който текст по пътищата, отворени за обществено ползване се допускат само моторни превозни средства, които са регистрирани. Безспорно е, че автомобилът, управляван от жалбоподателя не е бил регистриран. При това жалбоподателят е осъществил посочения в НП състав на чл.175, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП, който текст предвижда санкция за водачи, управляващи автомобили, които не са регистрирани по надлежния ред. Жалбоподателят очевидно е действал с пряк умисъл – бил е наясно, че автомобилът му не е регистриран, поради което и не е следвало да го управлява, с което не се е съобразил. С оглед на това същият правилно е санкциониран. Наложените му наказания глоба и лишаване от право да управлява МПС /кумулативно предвидени/ са под средния размер по санкционната норма, поради което и не следва да се поставя въпрос за намаляването им, още повече като се имат предвид многобройните предишни наказания на жалбоподателя, видни от приложената справка. Предвид всичко изложено НП следва да бъде потвърдено.

          Водим от горното съдът

                                                    Р     Е     Ш     И :

           ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление   50/13 от 30.01.2013г. на  началника на РУП към ОД на МВР Разград, с което на С.А.А. за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП на основание чл.175, ал.1, т.1, пр.1  от ЗДвП  са наложени административни наказания “глоба” в размер на 100 лв. и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца. 

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Разградски Административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                                       

 

                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: