Р Е Ш Е Н И Е

№ 222 23.05.2013 година град Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

на двадесет и четвърти април две хиляди и тринадесета година

В публичното заседание в следния състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА

секретар Г.А.

прокурор ......................,

като разгледа докладваното от съдията

АНДело № 219 по описа за 2013 г.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от “С енд А Текстил” ООД против наказателно постановление № 25-2502261 от 15.02.2013 г. на Директора на дирекция "Инспекция по труда" гр. Търговище, с което за нарушение на чл. 62 ал.1 във вр. с чл. 61 ал.1 от КТ, на жалбоподателя на основание чл. 414 ал.3 от КТ е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1 600 лв.

Жалбоподателят моли, като незаконосъобразно наказателното постановление да бъде отменено изцяло, като твърди че нарушението е било отстранено преди издаване на наказателното постановление.

Въззиваемата страна, счита жалбата за неоснователна, а наказателното постановление за законосъобразно, поради което моли то да бъде потвърдено.

Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 11.01.13 г. представители на Д"ИТ" осъществили проверка по работни места и по документация за спазване на трудовото законодателство в шивашки цех в гр. Р., ул. “Х. С.” № *, където дейност осъществявало дружеството на работодателя. Контролните органи установили, че с няколко от работещите там жени, жалбоподателят няма сключени писмени трудови договори. Една от тях била М. И. С., която към момента на проверката шиела зададени й заготовки. При проведения с нея разговор се установило, че тя полага труд, след като е договорила с жалбоподателя работно време, почивки и почивни дни и трудово възнаграждение, като попълнила и декларация в посочения смисъл, в която посочила дата на постъпване на работа – 09.01.13 г. Според дадените на проверяващите обяснения от упълномощен представител на жалбоподателя – А. Б. Ш., писмен трудов договор със С. към този момент нямало сключен, по технически причини – ползваната компютърна програма от работодателя не била актуализирана. Такъв трудов договор бил изготвен и подписан между страните по – късно в хода на проверката – на 11.01.2013 г. и същия бил представен на контролните органи, заедно със справка за прието уведомление по чл. 62 ал.5 от КТ от същата дата. Въз основа на констатациите от проверката, на 18.01.2013 от свидетеля Ст. С. бил съставен АУАН с бл. № 25 – 2502261 /19.04.2004 г. , за това че на 11.01.2013 г., М. С. е била допусната да работи в шивашкия цех, без предварително с нея да е бил сключен трудов договор в писмена форма. Въз основа на акта било издадено и атакуваното НП, с което за нарушение на чл. 62 ал.1 във вр. с чл.61 ал.1 от КТ на жалбоподателя, в качеството му на работодател е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 1600 лв. на основание чл. 414 ал.3 от КТ.

Съдът намира за установена горната фактическа обстановка въз снова на представените към административнонаказателната преписка писмени доказателства, както и въз основа на показанията на разпитания в хода на съдебно производство актосъставител – св. С..

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна, следното:

Като подадена в срок, от надлежна страна, против акт подлежащ на съдебен контрол жалбата е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Като издадено от компетентния за това орган, по реда и във формата предвидена от закона, наказателното постановление се явява законосъобразно от формална страна.

Що се отнася до това налице ли е административно нарушение и извършено ли е то от жалбоподателя виновно, съдът намира следното: С издаденото НП е нагажирана наказателната отговорност на жалбоподателя, в качеството му на работодател, за осъществено нарушение на чл. 62 ал.1 вр. с чл. 61 ал.1 от КТ, на основание чл.414 ал.3 от КТ - за това, че на 11.01.2013 г. Мергюл Сюлейманова е осъществявала трудова дейност без отношенията между страните да са уредени в сключен между тях писмен трудов договор преди постъпването на последната на работа. Разпоредбата на чл.1 ал.2 от Кодекса сочи, че отношенията при предоставяне на работна сила се уреждат само, като трудови правоотношения. Тези провоотношения според императивната норма на чл.62 ал.1 от Кодекса следва да бъдат уредени в писмена форма – чрез сключване на трудов договор, като изпълнението на горното задължение е вменено в тежест на съответния работодател. Неизпълнението на същото, осъществява и състава на нарушението за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя в качеството му на работодател. Деянието е осъществено с допускане на работничката да осъществява трудова функция, без с нея да е сключен преди постъпването й на работа писмен трудов договор, както изисква разпоредбата на чл. 61 ал.1 от КТ. Съдът намира, че въз основа на установеното от фактическа страна безспорно се доказва престирането на работна сила от страна на С. към момента на осъществяване на проверката от контролните органи и реално изпълнение на трудова функция. По тези съображения и правилно и законосъобразно, поведението на жалбоподателя е квалифицирано от административнонаказващия орган, като нарушение на чл. 62 ал.1 вр. с чл. 61 ал.1 от КТ. Обстоятелството, че в хода на проверката между жалбоподателя и работничката е бил сключен трудов договор, не променя извода по същество за съставомерност на нарушението. Последното, както и причините за липсата на писмен трудов договор към 11.01.13 г., могат да бъдат преценявани, на плоскостта на чл. 27 от ЗАНН при определяне размера на следващото се административно наказание. Вида на осъщественото нарушение не позволява и приложение на разпоредбата на чл. 414в от КТ, който сочи че нарушенията на чл. 61 ал.1 и чл. 62 ал.1 от КТ не са маловажни. Ето защо и законосъобразно отговорността на жалбоподателя е ангажирана по реда на чл. 414 ал.3 от КТ. Посочената санкционна разпоредба предвижда минимален и максимален размер на следващото се наказание “имуществена санкция” от 1 500 до 15 000 лв., в които граници е определено и настоящото административно наказание от 1 600 лв. При индивидуализацията на неговия размер обаче, съдът счита, че административнонаказващият орган неправилно е преценил обстоятелствата определящи тежестта на осъщественото нарушение. В тази насока не е съобразено, че писмен трудов договор е сключен още в хода на производството по установяване на административното нарушение, че от момента на престиране на работна сила до момента на сключване на договора са били изминали едва два дни, както и неустановени по категоричен начин са останали причините за липса на такъв договор към момента на проверката. Именно изложените обстоятелства налагат и извод, че размера на следващото са административно наказание “имуществена санкция”, следва да бъде намален на законоустановения минимум от 1 500 лв.

Воден от изложеното до тук, на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ наказателно постановление наказателно постановление № 25-2502261 от 15.02.2013 г. на Директора на дирекция "Инспекция по труда" гр. Търговище, с което за нарушение на чл. 62 ал.1 във вр. с чл. 61 ал.1 от КТ, на основание чл. 414 ал.3 от КТ на “С енд А Текстил” ООД е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1 600 лв., като НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание от 1 600 лв. на 1 500 лв. /хиляда и петстотин лева/.

Решението подлежи на касационно обжалване пред АС Разград с 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: