Р Е Ш Е Н И Е

№ 234 28.05.2013 година град Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

на тридесети април две хиляди и тринадесета година

В публичното заседание в следния състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Константин Косев

секретар Г.А.

прокурор ......................,

като разгледа докладваното от съдията

АНДело № 222 по описа за 2013 г.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от “С е.А Т.” ООД против наказателно постановление № 25-2502531 от 15.02.2013 г. на Директора на дирекция "Инспекция по труда" гр. Т., с което за нарушение на чл. 62 ал.1 във вр. с чл. 61 ал.1 от КТ, на обжалващото дружество на основание чл. 414 ал.3 от КТ е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1 600 лв. Моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло, счита го за незаконосъобразно и твърди че нарушението е било отстранено преди издаване на наказателното постановление.

В съдебното заседание за жалбоподателя не се явява представител.

Въззиваемата страна не изпраща представител в съдебното заседание. В писмено становище изразява позицията си, че жалбата е неоснователна, а наказателното постановление е законосъобразно, поради което моли то да бъде потвърдено.

Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 11.01.2013 г. около 10.00ч. представители на Д"ИТ" осъществили проверка по работни места и по документация за спазване на трудовото законодателство в шивашки цех в гр. Р., ул. “Х.С.” № *, който цех бил стопанисван от обжалващото дружество. Контролните органи установили, че с няколко от работещите там жени, жалбоподателят няма сключени писмени трудови договори. Една от тях била М. Г. Р., която към момента на проверката осъществявала дейност като шивачка – работела нашевна машина. При проведения с нея разговор се установило, че тя полага труд като шивачка в цеха, след като е договорила с жалбоподателя работно време, почивки и почивни дни и трудово възнаграждение. Попълнила и декларация /л.11 от делото/ в която отразила тези обстоятелства и посочила дата на постъпване на работа – 07.01.2013 г. Според обясненията дадени по време на проверката от упълномощения представител на жалбоподателя – А. Б. Ш., писмен трудов договор със М. Р. към този момент нямало сключен поради възникнал технически проблем – ползваната компютърна програма от работодателя не била актуализирана. Такъв трудов договор бил изготвен и подписан между страните по – късно – вече след началото на проверката и констатирането на посочените обстоятелства. Въпреки, че на същия договор /приложено копие/ е написана дата 10.01.2013 г., т.е деня преди проверката, то съдът намира за безспорно, че този договор всъщност е подписан от страните не на посочената в него дата, а вече след констатиране на посочените обстоятелства при проверката. Това очевидно е така, защото при самата проверка и работничката и представителя на работодателя обяснили на проверяващите, че със същата работничка към момента няма сключен трудов договор. Едва впоследствие, на 14.01.2013г., когато се извършвала проверка по документи, на порверяващите бил представен този договор, като и тогава представителката на обжалващото дружество обяснила, че действително този договор е подписан между страните по трудовото правоотношение на 11.01.2013г., но вече след като проверката на контролните органи по работни места била приключила по-рано същия ден. Последното се установява от показанията на актосъставителя - свидетелката М. В.. Трудовият договор бил представен със справка за прието уведомление по чл. 62 ал.5 от КТ от 11.01.2013г. и посочен следобеден час. Фактически тези обстоятелства не са спорни. Въз основа на констатациите от проверката, на 18.01.2013г. бил съставен АУАН с бл. № 25 – 2502531 за това че на 11.01.2013 г. М. Р. е била допусната от работодателя /обжалващото юридическо лице/да работи в шивашкия цех, без предварително с нея да е бил сключен трудов договор в писмена форма. Въз основа на акта било издадено и обжалваното НП, с което за нарушение на чл. 62 ал.1 във вр. с чл.61 ал.1 от КТ на жалбоподателя, в качеството му на работодател е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 1600 лв. на основание чл. 414 ал.3 от КТ.

Съдът намира за установена горната фактическа обстановка въз снова на представените към административнонаказателната преписка писмени доказателства, както и въз основа на показанията на разпитания в хода на съдебно производство актосъставител – св. Ф.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна, следното:

Като подадена в срок, от надлежна страна, против акт подлежащ на съдебен контрол жалбата е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, освен относно размера на наложеното наказание, по следните съображения:

Като издадено от компетентния за това орган, по реда и във формата предвидена от закона, наказателното постановление се явява законосъобразно от формална страна. Съдът намира, че санкционираното юридическо лице е осъществило вмененото му нарушение. С издаденото НП е ангажирана наказателната отговорност на жалбоподателя, в качеството му на работодател, за осъществено нарушение на чл. 62 ал.1 вр. с чл. 61 ал.1 от КТ, на основание чл.414 ал.3 от КТ - за това, че на 11.01.2013 г. М. Р. е осъществявала трудова дейност в предприятието на работодателя без отношенията между страните да са уредени в сключен между тях писмен трудов договор преди постъпването на последната на работа. Разпоредбата на чл.1 ал.2 от Кодекса сочи, че отношенията при предоставяне на работна сила се уреждат само, като трудови правоотношения. Тези провоотношения според императивната норма на чл.62 ал.1 от Кодекса следва да бъдат уредени в писмена форма – чрез сключване на трудов договор, като изпълнението на горното задължение е вменено в тежест на съответния работодател. Неизпълнението на същото, осъществява и състава на нарушението за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя в качеството му на работодател. Деянието е осъществено с допускане на работничката да осъществява трудова функция, без с нея да е сключен преди постъпването й на работа писмен трудов договор, както изисква разпоредбата на чл. 61 ал.1 от КТ. Съдът намира, че въз основа на установеното от фактическа страна безспорно се доказва предоставянето на работна сила от страна на М. Р. към момента на осъществяване на проверката от контролните органи и реално изпълнение на трудова функция. По тези съображения правилно е прието от административнонаказващия орган, че жалбоподателят е нарушил чл. 62 ал.1 вр. с чл. 61 ал.1 от КТ. Обстоятелството, че в хода на проверката, но вече след констатиране на нарушението, между жалбоподателя и работничката е бил сключен трудов договор, не променя извода по същество за съставомерност на нарушението. Последното, както и причините за липсата на писмен трудов договор към момента на проверката биха били от значение при индивидуализация размера на административното наказание. Вида на осъщественото нарушение изключва приложението на разпоредбата на чл. 414в от КТ, който текст сочи, че нарушенията на чл. 61 ал.1 и чл. 62 ал.1 от КТ не са маловажни. Ето защо и законосъобразно отговорността на жалбоподателя е ангажирана по реда на чл. 414 ал.3 от КТ. Посочената санкционна разпоредба предвижда минимален и максимален размер на следващото се наказание “имуществена санкция” от 1 500 до 15 000 лв., в които граници е определено и настоящото административно наказание от 1 600 лв. При индивидуализацията на неговия размер обаче, съдът счита, че административнонаказващият орган неправилно е преценил обстоятелствата определящи тежестта на осъщественото нарушение. В тази насока не е съобразено, че писмен трудов договор е сключен още в хода на производството по установяване на административното нарушение и че от момента на престиране на работна сила до момента на сключване на договора е минало малко време. Именно изложените обстоятелства налагат и извод, че размера на следващото са административно наказание “имуществена санкция”, следва да бъде намален на законоустановения минимум от 1 500 лв.

Воден от изложеното до тук, на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 25-2502531 от 15.02.2013 г. на Директора на дирекция "Инспекция по труда" гр. Т., с което за нарушение на чл. 62 ал.1 във вр. с чл. 61 ал.1 от КТ, на основание чл. 414 ал.3 от КТ на “С е. А Т.” ООД е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1 600 лв., като НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание от 1 600 лв. на 1 500 лв. /хиляда и петстотин лева/.

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-2502531 от 15.02.2013 г. на Директора на дирекция "Инспекция по труда" гр. Т. в останалата му част.

Решението подлежи на касационно обжалване пред АС Разград с 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: