МОТИВИ към ПРИСЪДА № 244/08.05.13 г. по НОХД № 205/13 г. по описа на РРС

Обвинението срещу подсъдимия П.Г.П., ЕГН ********** е за това, че за времето от 18.05.2010 г. до 18.01.2013 г. включително, в гр. Разград, след като е осъден с решение № 42/22.04.2010 г. по бр.д. № 13/10 г. по описа на Разградския районен съд, влязло в сила на 18.05.2010 г. да издържа свои низходящи – малолетните си деца Х. П. Г., ЕГН ********** и П. П. Г., ЕГН **********, като им изплаща ежемесечна издръжка от 70,00 лв. за детето Х. и от 60,00 лв. за детето П., чрез тяхната майка и законен представител Г.Х.П. ***, съзнателно не е изпълнил това си задължение в размер на повече от две месечни вноски - а именно в размер на 32 месечни вноски, на стойност 2180,00 лв. за детето Х. и на стойност 1860,00 лв. за детето П., всичко на обща стойност 4040,00 лв., като деянието е извършено повторно – престъпление по чл. 183, ал.4 вр. с ал. 1 от НК.

Подсъдимият признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като производството се е развило по реда на чл. 371 т.2 от НПК. Назначеният му служебен защитник моли за определяне наказание при превес на смегчаващите отговорността обстоятелства към минимума предвиден в закона, което да бъде реуцирано по реда на чл. 58а от НК и изпълнението на което да бъде отложено по реда на чл. 66 от НК.

Представитeлят на РРП поддържа обвинението и го счита за доказано. Предлага на съда да признае подсъдимия за виновен, като му бъде определено наказание лишаване от свобода в размер на една година, чиито размер да бъде намален на осн. чл. 58а от НК до осем месеца, изпълнението на което да бъде отложено за изпитателен срок от три години, на осн. чл. 66 от НК.

Разградският районен съд, като прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства и доказателствени средства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, както и във връзка с направеното самопризнание от подсъдимия, намира за установено от фактическа страна следното:

С решение № 42/22.04.2010 г. по бр.д. № 13/10 г. по описа на Разградския районен съд влязло в сила на 18.05.2010 г. подсъдимият е осъден да заплаща ежемесечна издръжка на свои низходящи – деца Х. П. Г., ЕГН ********** и П. П. Г., ЕГН **********, като им изплаща ежемесечна издръжка от 70,00 лв. за детето Х. и от 60,00 лв. за детето П., чрез тяхната майка и законен представител Г.Х.П.. След постановяване на посоченото съдебно решение, до края на инкриминирания в обвинението период, подсъдимият не е изплатил нито една месечна вноска от дължимите, за издръжката на малолетните си деца. С пощенски запис от 17.11.2012 г. е превел сумата 120 лв. От прочетените и приобщени по реда на НПК писмени доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, се установява, че подсъдимият не притежава МПС / изх. № 51895/02.11.12 г. на ОД на МВР сектор ПП Разград – л. 17/, не е бил регистриран в БТ през инкриминирания период /изх. 2391/05.11.2012 г. на МТСП “АЗ” – л.23, изх. 1493/10.01.2013 г. на МТСП “АЗ” – л.60/, не притежава земеделски земи в землището на територията на част от област Разград/изх. № 2038/12.11.2012 г. на МЗХ ОД “Земеделие” Разград – л.27, изх. № 34/10.01.2013 г. на МЗХ ОД “Земеделие” Разград – л.62/, не е подавал молби и не е получавал социални помощи от Д “СП” Разград /изх. № 040201/0030 от 05.11.12 г. на А”СП” Д”СП” Разград – л.25, изх. 040201/0003 от 10.01.13 г. на А”СП” Д”СП” Разград – л.58/, не е получавал парично обезщетение за безработица/изх. 2203/15.01.2013 г. на НОИ РУ”СО” Разград - . л. 67/, не е регистриран като самоосигуряващо се лице и на негово име няма регистрирани трудови договори / изх. № 74/16.01.2013 г. на НАП ТД Варна – л. 69 – 71/. През инкриниминирания период в СВ Разград е вписана възбрана върху ¼ ид. част от недвижим имот находящ се в с. Осенец, наложена по изп. дело № 156/10 г. по описа на ДСИ при РРС, с взискатели малолетите му деца Х. и П. / л. 19 – 21 и л. 64 – 65 от ДП/. Обстоятелството, че подсъдимият не е изплащал издръжка на децата си, се установява от показанията на тяхната майка – св. П.. Според твърденията на последната, които съдът кредитира, подсъдимия не е изплатил нито една от дължимите месечни суми за издръжка, от постановяване на решението по посоченото по – горе брачно дело, с което е бил определен и размера на издръжката. Същите се подкрепят и от направеното от подсъдимия признание на фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Обюясненията на същия, досежно обстоятелството че не реализира постоянни доходи, следва да бъдат приети за истинни, доколкото същите не се опровергават от останалия доказателствен материал по делото. Според заключението на назначената съдебно – икономическа експертиза, стойността на дължимите вноки през инкриминирания период 18.05.2010 г. - 18.01.2013 г. за детето Х. възлиза на 2 180 лв. и за детето П. – 1860 лв. или общо 4 040 лв.

Съдът намира за установена горната фактическа обстановка въз основа на всички събраните в хода на досъдебното производство доказателства и доказателствени средства, прочетени и приобщени към доказателствения материал по делото. Показанията на свидетелката П. и събраните по делото писмени доказателства , са взаимно допълващи се и непротиворечиви, поради което съдът намира че като истинни същите пресъздават действителната подлежаща на установяване обстановка. Направеното от подсъдимия признание в хода на съдебното производство изцяло се подкрепя от пресъздадените от свидетелите съставомерни за обвинението факти. Достоверността на приетата за установена фактическа обстановка се подкрепя и от заключението по назначената в хода на досъдебното производство съдебно-икономическа експертиза.

Подсъдимият е осъждан. С присъда № 839/09.12.2011 г. на РРС по НОХД № 956/2011 г. по описа на РРС, влязла в сила на 28.12.2012 г., подсъдимият е признат за виновен в това че за времето от 18.05.2010 г. до м. септември 2011 г. включително, в гр. Разград, като е осъден с с решение № 42/22.04.2010 г. по бр.д. № 13/10 г. по описа на Разградския районен съд, влязло в сила на 18.05.2010 г. да издържа свои низходящи – малолетните си деца Х. и П., съзнателно не е изпълнил това си задължение в размер на повече от две месечни вноски, а именно – 17 месечни вноски на обща стойност 2138,70 лв. – престъпление по чл. 183 ал.1 от НК, за което му е наложено наказание “пробация”.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

С деянието си подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл.183 от НК. Последният е бил осъден с влязло в сила решение, на гражданския съд да заплаща ежемесечна издръжка на свои низходящи – малолетните си деца Х. П. Г., ЕГН ********** и П. П. Г., ЕГН **********. Обстоятелството, че подсъдимият е осъждан за неизпълнение на посоченото по – горе решение за времето от 18.05.2010 г. до м. септември 2011 г. включително, обуславя и квалификацията на настоящото престъпление като такова извършено в условията на повторност. Наличието на влязъл в сила осъдителен съдебен акт за извършено престъпление по чл. 183 ал.1 от НК за този период обаче, се явява и основание за прекратяване на настоящото наказателно производство в тази му част на основание чл. 24 ал.1 т.6 от НПК. Доколкото съдебният акт по посочената присъда е влязъл в сила на 28.12.2011 г., то осъществяване на настоящото решение в условията на повторност е възможно едва след посочената дата. Ето защо и именно същата следва да бъде приета за начало на престъплението по чл. 183 от НК, което е типично продължено престъпление. Последното обстоятелство обаче не влияе върху преценката за броя на непогасените вноски, респективно за размера на задължението на подсъдимия. Безспорно установеното неплащане на нито една от дължимите месечни суми за издръжка за периода след този, за който е била ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия по НОХД № 956/2011 г., представляващо и неизпълнение на съдебно установените алиментни задължения, осъществява състава на престъплението по чл. 183 от НК. При това положение действителния размер на дължимата и неплатена издръжка за низходящите е сбор от 16 месечни задължения / за периода 18 октомври 2011 г. до 18 януари 2013 г. /, възлизащ общо на 2080 лв., от които 1120 лв. дължими за детето Х. и 960 лв. за детето П. По този начин, с бездействието си през инкриминирания период, подсъдимият е осъществил и изпълнителното деяние на посоченото по – горе престъпление. Действително от събраните по делото доказателства не се установява, за инкриминирания период той да е реализирал постоянни трудови доходи. Липсват твърдения, а и доказателства подсъдимият да е бил в обективна невъзможност да заплаща издръжката, както и за наличие на пречки от непреодолим характер за изпълнение на посоченото задължение в инкриминирания период. Още повече, че според обясненията на самия подсъдим, той реализира доходи макар и непроизтичащи от трудови правоотношения и с непостоянен характер. Внесената от него сума през м. ноември 2012 г., покрива стари задължения , поради липса на изрично отбелязване с нея да се погосяват такива включени в инкриминирания период, поради което не влия върху размера не неплатените суми по настоящото обвинение. Ето защо съдът намира за безспорно установено по делото осъществяването на всички съставомерни от обективна страна признаци на деянието, за което на подсъдимия е повдигнато настоящото обвинение. Съдът намира деянието за съставомерно и от субективна страна. Самия факт на осъждане от гражданския съд, влизането на решението в сила, говори, че подсъдимият е знаел за задължението си и за неговия размер. Независимо от това , той не е изпълнявал същото при изградена представа за неговото наличие и за периода, в който същото не е изпълнявано, като е допускал /примирил се е/ с настъпването на престъпния резултат. Предходното посочени по – горе осъждане на подсъдимя по НОХД № 956/2011 г. , обуславя и настоящото такова като осъществено в условията на повторност и налага извод за съставомерност по алинея 4 на чл. 183 от НК. Наведените от подсъдимия аргументи за недостиг на парични средства, съдът намира за действително установени по делото, но те не влияят върху съставомерността на деянието, а следва да бъдат преценени при индивидуализацията на следващото му се наказание. По тези съображения безспорно установено се явява и съставомерността на деянието от субективна страна.

Съставомерността на поведението на подсъдимия, предпоставя и признаването му за виновен в извършване на престъплението, за което е повдигнато и настоящото обвинение по чл. 183 ал.4 от НК. В конкретната хипотеза за посоченото престъпление, не са налице основанията за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност пореда на чл. 78а от НК, доколкото причинените от същото имуществени вреди не са възстановени. Следващото се на подсъдимия наказание, съдът намира че следва да бъде индивидуализирано по реда на чл. 54 от НК и съответно намалено по реда ан чл. 58а от НК, съобразно процесуалния ред, по който се е развило производството. В тази насока като смегчаващи отговорността обстоятелства бяха преценени тези касаещи ниската степен на обществена опасност на подсъдимия, който не е осъждан за друго престъпление освен това обусвавящо настоящото деяние, като осъществено в условията на повторност. Като такива, касаещи степента на обществена опасност на самото деяние, следва да бъдат преценени финансовите му затруднения през инкриминирания период. Като отегчаващи отговорността обстоятелства досежно степента на обществена опасност на деянието бе преценен значителния период от време на съставомерно бездействие на подсъдимия и значителния размер на дължимата издръжка. Ето защо и съобразно изложеното, съдът намира че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание “лишаване от свобода” от алтернативно предвидените в специалната част на наказателния закон за това престъпление. При определяне вида на следващото се наказание намира, че определящо се явява обстоятелството, че наложеното му за неизпълнение на същото съдебтно решение наказание “пробация” по предходното му осъждане, не е постигнало предвидените в наказателния кодекс цели. При относителна равностойност на смегчаващите и отговорността обстоятелства размера на същото следва да бъде определен на шест месеца лишаване от свобода, от който намален с една трета следва да му бъде наложен четири месеца. За определящи за размера на наказанието, счита обективните социално- икономически условия, които не способстват за реализиране на постоянни трудови доходи, стоящи вън и независимо от субективните желания на подсъдимия. Намира, че така определено по вид и размер, наказанието е съответно на тежестта на осъщественото деяние и посредством него в пълнота ще бъдат реализирани целите по чл.36 от НК, като едновременно с това то е съобразено и с интересите на децата.

Признаването на подсъдимия за виновен и осъждането му, предпоставят и осъждането му да заплати направените в хода на наказателното производство разноски.

В този смисъл съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ