МОТИВИ към РЕШЕНИЕ № 283/29.05.13 г. по АНД № 225/13 г. по описа на РРС

Разградска районна прокуратура е внесла постановление с предложение за освобождаване от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК на Н.С.Ш., за извършено от нея престъпление по чл. 182 ал.1 от НК – за това, че за времето от 07.02.2013 г. до 08.02.2013 г. в гр. Разград, в качеството си на родител, е оставила лица, намиращи се под нейни родителски грижи – малолетните си деца С.Р. А., ЕГН ********** на 7 години, С.Р. А., ЕГН ********** на 5 години, и А. Р.А., ЕГН ********** на две години, без надзор и достатъчно грижи, и с това е създала опасност за тяхното физическо, душевно и морално развитие.

Производството се е развило в отсъствие на обвиняемата.

Процесуалния представител на последната, поддържа становище за липса на съставомерно деяние, поради което моли съдът да оправдае Ш..

Представитeлят на РРП поддържа обвинението и го счита за доказано. Предлага на съда да признае обвиняемата за виновна за извършено престъпление по чл. 182 ал.1 от НК, като я освободи от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК и й наложи наказание “глоба” в размер на 2 500 лв.

Въз основа на събраните в хода на досъдебното производство и прочетени и приобщени по реда на НПК доказателства и доказателствени средства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Обвиняемата е майка на малолетните деца С.Р.А. /ЕГН **********, С.Р. А., ЕГН **********, А.Р. А., ЕГН **********. Децата са отглеждани от обвиняемата и нейн фактически съжителник и баща на децата – Р.И.А., в дом в гр. Разград, ж.к. **********. На 17.03.2011 г., двете по – големи деца, са били настанени в ДМСГД гр. Разград, тъй като са открити от представителите на социалните служби в дома си в незадоволително състояние – мръсни, болни и гладни. След осеммесечен период, в който е било работено за повишаване родителския капацитет, на 27.12.2011 г. настаняването им извън семейството е прекратено и те са били реинтегрирани в семейството на родителите си. Междувременно, та 07.11.2011 г. Ш. е родила и най – малкото, от посочените по – горе деца – Алдин. Социалните служители са продължили наблюдението върху децата, до 08.02.2013 г., като според изготвения и приложен към материалите по делото социален доклад, през този период, не е имало основания за презприемане на мерки за закрила спрямо децата по реда на ЗЗДетето. Последният разговор проведен между обвиняемата и служител на Д”СП” Отлел “ЗД” – св. Е., преди инкриминираната дата, е бил проведен на 25.01.2013 г. Тогава Ш. споделили, че бащата, който е осигурявал средства за издръжка на домакинството, е напуснал семейното жилище и е заминал в Германия, с намерение да се установи да работи там. Намерението на родителите, преди заминаване на А., е било по – късно при него да се преместят и останалите членове на семейството – обвиняемата и децата. На 07.02.2013 г., вечерта обвиняемата напуснаа жилището, заключвайки вътре трите си деца сами и вземайки ключа за апартамента със себе си, като не известила за това свои близки, приятели, роднини на децата, или социални служители. Оставила жилището неотоплено, мръсно, разхвърляно, не оставила храна за децата, нито памперси за най –малкото от тях. Не им обяснила къде отива и кога ще се върне. Към този момент била изнесла и продала и част от вещите, с които апартамента бил обзаведен – килими, компютър, диван.

Обвиняемата не се върнала през нощта в жилището. На 08.02.2013 г. в отдел “ЗД” бил получен сигнал, че децата са изоставени. Междувременно, за това че племенниците му са сами, научил и св. В. С. /брат на бащата на малолетните/, който се отправил към апартамента. Той позвънил на вратата и казал на децата да му отворят, но С. му обяснила, че нямат ключ за жилището. Свидетелят се прехвърлил през тересата и от там влязъл вътре. Намерил децата сгушени в едно легло. Най – малкото от тах –А. , било облечено с фланелка и чорапогащник, а останалите две с дрешки за спане. С. обяснила на чичо си, че майка й е отишла до магазина, когато е било светло. Казала му, че тя и Селинай са яли хляб, а братчето им не е пило мляко. Обективното състояние, в което жилището било оставено от майката и в което били открити децата, освен от св. С., било възприето и от пристигнаите междувременно на место служители на ДСП – свидетелките К. и Е. и от св. Д. – домоуправител на блока. Според същите освен непочистено, занемарено и разхвърляно, в жилището е миришело лошо, децата са били облечени с мръсни дрехи, а в кухнята навсякъде е имало неизмити съдове. Свидетелските показания се подкрепят и от изготвения към протокола за оглед на местопроизшествие, фотоалбум. Нопесредствено след откриването им, децата били облечени от социалните служители с връхни дрехи и заведени и настанени в ДМСГД гр. Разград.

От разпита на непълнолетната С., се установява, че докато са били сами, двете по – големи деца пишали и акали в гърне, но не сменили памперса на най-малкото, защото нямало чист. Не яли храна, защото мама не им оставила. Нямало топла вода, а печката /която се установява и от останалите гласни доказателства по делото, че е на твърдо гориво/, не била запалена и било студено.

От заключенито по назначената в хода на досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза, се установява, че при приемането им в дома, трите деца са с нормално развитие за възрастта/ ръст, тегло, обиколка на глава и гръден кош/, в добро здравословно състояние, без паразити. В този момент трите са били в неугледен вид, мръсни, гладни, като най – малкото от тях /А./ е било с ентертриго по седалището /от неспазване на добра хигиена/, без видими белези от насилие.

Заключението по назначената съдебно-психиатрична и психологическа експертиза установява, че децата не страдат от психични заболявания. С. е с нисък интелектуален потенциал, като календарната й възраст е несъответна на умствената /психическата/. При дргугите две деца календарната възраст е съответна на психическата. Идентифицира се емоционална и депривация – слабо ниво на психично развитие /особено при С./, с ограничени социални и емоционални умения, което води до изоставена на личността и което е резултат от процеса на емоционално малтретиране от родителите /майката/ и в частност неглижиране.

Съдът намира за установена горната фактическа обстановка въз основа на всички събрани в хода на досъдебното и съдебно производство гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите Същите се подкрепят от заключенията по назначените по делото съдебно-медицинска и съдебно-психиатрична и психологическа експертизи, от изготвения протокол за оглед на местопроизшествие. Посочените доказателства и доказателствени материали са взаимно допълващи, поради което съдът счита, че същите пресъздават приетата за установяване фактическа обстановка и като истинни ги кредитира изцяло.

Обвиняемата е неосъждана, безработна, има четири деца, по отношение на най – голямото от които са предприети мерки по ЗЗДетето. Не реализира доходи, не работи по трудово правоотношение.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

С деянието си обвиняемата е осъществила състава на престъплението по чл. 182 ал.1 от НК. На инкриминираната в обвинението дата, Ш. е оставила трите си малолетни деца без надзор и достатъчно грижи. Като техен родител, същата има задълженията произтичащи не само от правната норма на СК, но и от моралната такава за полагане на адекватни грижи за отглеждането и възпитанието им. На първо място, това са грижите свързани с физическото съществяване на децата. Възрастта на малолетните – 7, 5 и 3 години, не позволява да бъдат оставяни сами, не само в нощните часове, но и през останалата част от денонощието. Не само най – малкото от тях – А., не може да задоволява само елементарните си физически потребности от храна и хигиенните си нужди, но и останалите две от децата С. и С., също не следва да бъдат оставяни сами, без контрола или помощтта на своя родител, да се справят с процесите по реализирането им. Ето защо и в тази насока – доколкото се касае до оцеляването на децата и най-малкия период от време, се явава такъв, поставящ в опасност тяхното здравословно състояние и физическо оцеляване. Не само това са опасностите, на които обвиняемата, с поведението си е поставила децата. Нито едно от тях не е на възраст, в която да е в състояние да взема адекватни решения. Физическото усещане за студ /децата са оставени през месец от асторономичната зима, без каквото и да е отопление, завити с едно одеало/, е можело да доведе до опит от тяхна страна да се стоплят. Дали същите са притежавали социалния опит и необходимите материали, за да запалят огън в печката на твърдо гориво в жилището, е въпрос неизясним. Обстоятелството обаче, че хипотетично такава възможност е съществувала, както и опасността от разпростиране на огъня, е достатъчна, за да се приеме, че поведението на обвиняемата, е създало благоприятния условия за това, а оттук и опасност за живота на децата. Хигиенните условия в които децата са били открити, също са такива навеждащи на извод, че обстановката в която са битували след изоставянето им, е представлявала риск за здравето им. Напускането на жилището от обвиняемата, заключването му, невярните представи които е създала у тях, че ще се върне скоро след това, не може по никой начин да бъде преценявано, като морално отговорно и зряло поведение, което да формира позитивен модел за подражание на децата и да способства за тяхното душевно и морално развитие. Безспорно това действие не е предизвикало положителни психични изживявания от децата, като неминуемо е довело до чувство на страх, безпомощност и усещане за изоставеност. При това, обвиняемата, с поведението си е демонстрирала пълна незантересованост от децата, като не е информирала близки, познати, съседи и не е потърсила съдействие от някой, за периода, в който е отсъствала от жилището. Всякакъв контакт между нея и малолетните е бил прекъснат съзнателно от нея от вечерта на 07.02.2013 г. Кога Ш. е щяла да се появи и дали само навременната намеса на служителите на ДСП не е предотвратила настъпването на необратими и фатални последици на децата, не е изяснено. Аргументите на защитата, касаещи обсотятелството, че грижи за децата следвало да полага и техния баща, са несъстоятелни. Наказателната отговорност е лична. Съдът намира за несъстоятелно и становището за несъставомерност на деянието. Обстоятелството, че майката е заключила децата не означава, че състава на престъплението не е осъществен. Колкото предотвратяващо настъпването на едни общественоопасни последици има това действие, толкова и способстващо настъпването на други има то. Децата може и да са били предпазени от опасностите извън жилището, но не са можели да избегнат тези вътре в него, породени вътре в него от липсата на отпление, от опасността да паднат, да се наранят фатално с някой от намиращите се в жилището предмети, от липсата на храна, с която да утолят глада си. Ето защо и съдът намира осъщественото от обвиняемата като субсумиращо признаците от обективна страна на състава на престъпление по чл. 182 ал.1 от НК.

Деянието е съставомерно и от субективна страна. Обвиняемата е съзнавала напълно поведението си, знаейки че оставя трите си малолетни деца сами и е съзнавала общественоопасния характер на неоснователното им изоставяне, без да потърси съдействието на социалните служители. Социалният и житейският и опит са позволявали да предвиди и настъпването на общественоопасните последици от такова едно поведение, изолиращо децата напълно от околния свят и възрастни хора.

Съставомерността на деянието от обекивна и субективна страна, предопределя и признаването на обвиняемата за виновна по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 182 ал.1 от НК. Същевременно налице са предпоставките за освобождаването й от наказателна отговорност с налагане на административно наказание “глоба” по реда на чл.78а от НК - за това престъплението предвиденото от закона наказание е до три години лишаване от свобода и обществено порицание; обвиняемата е неосъждана /реабилитирана по чл. 88а от НК/; не е освобождавана от наказателна отгворност по реда на раздел ІV на глава 8 от НК; няма установени настъпили съставомерни имуществени вреди от деянието. При индивидуализацията на следващото се административно наказание “глоба”, съдът отчете като отегчаващи отговорността обстоятелства, тези касаещи изключително високата степен на обществена опасност на осъщественото деяние, което е поставил в опасност три малолетни деца, изоставени напълно, без каквато и да било връзка с възрастен за значителен период то време, включващ и нощта. Като отегчаващо отговорността обстоятелство касаещо личната степен на обществена опасност на обвиняемата бе преценено поведението й преди осъществяване на икнкриминираното деяние, наложило предприемане на мерки спрямо децата по реда на ЗЗДетето, както и обстоятелството че обвиняемата не е с чисто съдебно минало. Единственото смегчаващо отговорността обстоятелство е липсата на несъставомерни вредни последици от деянието. Същевременно, като съобрази имотното състояние на обвиняемата, както и интересите на децата, спрямо които същата има задължение за издръжка, намира че при превес на отегчаващите обстоятелства , на нея следва да бъде наложено административно наказание “глоба” в размер на 2 500 лв.

Признаването на обвиняемия за виновна, предпоставя и осъждането й да заплати направените в хода на досъдебното производство разноски.

В този смисъл съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ