МОТИВИ към присъда № 284/
29.05.2013 г. постановена по НОХД № 241/2013
г. по описа на РРС.
Производството
по делото е образувано по внесен в съда обвинителен акт срещу Н.Н.А., с който
му е повдигнато обвинение, за това, че в периода от 26.06.2009г. до 01.07.2012г. в гр. Разград, в
условията на продължавано престъпление, сам, пред служители на сектор “ПП” при
ОД МВР – Разград съзнателно се е ползвал от неистински частни документи – договор за покупко-продажба на
употребявано МПС от 30.11.2009г. за лек автомобил “****”,
№ на рама ******; договор за покупко-продажба на употребявано МПС от 25.06.10г. на лек
автомобил*****” № рама ******; договор за покупко-продажба от
08.10.2009г. на лек автомобил “*****”, № рама *******; договор за покупко-продажба на употребявано
МПС от 02.10.2009г. на лек автомобил “********” №
********; декларация за продажба от
01.10.2009г. на лек автомобил “********” № рама *******; договор за покупко-продажба от 03.07.2009г.
за лек автомобил “*******” № рама *******; договор за покупко-продажба от 15.06.2009г.
на лек автомобил *******” № рама ******;
договор за покупко-продажба от 22.06.2009г. на лек автомобил “******” № рама *******; договор за покупко-продажба от 18.06.2009г. на лек автомобил “*******” № рама ****** ; договор за покупко-продажба от 10.10.2009г. на лек автомобил “****” № рама ******;
договор за покупко-продажба на употребявано МПС от 01.12.2009г.на лек автомобил
“******”, № рама **********;договор за покупко-продажба на употребявано МПС от 14.12.2009г. на л.а “******” , № рама **********;
за да докаже, че съществува някое правно отношение – че е закупил в чужбина
посочените в тях леки автомобили, като от него за самото им съставяне
не може да се търси наказателна отговорност - престъпление по чл. 316
във вр. с чл. 309 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 от НК.
Производството по делото е насрочено
и разгледано по реда на глава 28 от НПК, при наличие на материалноправните
предпоставки за това.
Представитeлят
на РРП поддържа обвинението и го счита за доказано. Предлага на съда да признае
подсъдимия Алишев за виновен в осъществяване на престъплението по чл. 316 във
вр. с чл. 309 от НК, като го освободи от наказателна отговорност по реда на чл.
78а от НК и му наложи административно наказание “глоба” в размер към максимума
определен в закона, а именно – 4 000 лв.
Подсъдимият дават обяснения по
повдигнатите му обвинение, като не се признава за виновен.
Разградският районен съд, като
прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства и доказателствени средства,
обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
страна следното:
В инкриминирания от обвинението
период от 26.06.2009 г. до 01.07.2010 г., подсъдимият подал заявления за
първоначална регистрация на свое име 12 различни моторни превозни средства,
пред служители на сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР Разград /свидетелките Г.
и С./, както следва: № № 091075004339/26.06.2009 г.; 091075004340/26.06.2009
г.; 091075004644/09.07.2009 г.; 091075004805/15.07.2009 г.;
091075006974/07.10.2009 г.; 091075007036/09.10.2009 г.; 091075007259/19.10.2009
г.; 091075007263/19.10.2009 г.; 091075008724/10.12.2009 г.;
091075008763/11.12.2009 г.; 091075009248/28.12.2009 г.; 101075003959/01.07.2010
г.;
Към всяко едно от заявленията били
представени и договори за покупко- продажба на МПС /изготвени на немски език/,
с превод на български, съдържащи имена на на различни продавачи, дата на
закупуване на МПС и името на подсъдимия, като купувач на автомобилите. Тези
договори, с попълнена ръкописна част и подпис срещу лицата, посочени за
продавачи на автомобилите, били предавани на подсъдимия по договорка между него
и св. Г. от последния. След подписване на договорите в графа “купувач” от А.,
заявленията и останалите необходими за регистрацията документи, които били
предварително подготвени и предоставени му от свидетеля, същите се подавали от
подсъдимия пред служителите на сектор “ПП” и последния удостоверявал
самоличността си пред тях с представяне на лична карта. Посочените по – горе
документи подсъдимият подавал, за да бъде извършена на негово име регистрация
на посочените в договорите и заявленията МПС. Срещу това той получавал
възнаграждение от св. Г. в размер на 30 – 40 лв. на автомобил.
Инкриминираните в обвинението
документи били подавани от подсъдимия, както следва:
- със заявлението от 26.06.2009 г. с №
091075004339, бил представен договор за покупко продажба на МПС - лек автомобил “***” № рама *****, от 18.06.09 г. /л.67, 68 от ДП/, в който като продавач е
посочено лице с име К. М.. Последните регистрационни табели на автомобила са
издадени именно на това лице, но според регистрите автомобилът е продаден на
друго лице/л.104 от ДП/;
- със заявлението от 26.06.2009 г. с № 091075004340 бил представен
договор за покупко-продажба на МПС - лек автомобил “****”
№ рама ******, от 22.06.2009 г.,
в който като продавач е посочено лице с име Б. Х. /л. 62,63 от ДП/, като
автомобилът не бил регистриран в последните седем години в Германия, докато в
договора се сочи че той е продадан в гр. Х., в тази държава;
- със заявлението от 09.07.2009 г.
бил представен договор от 15.06.2009 г. за покупко –
продажба на МПС - лек автомобил “****” № рама
*****, в
който като продавач е посочено лице с име Ф.К./л.58,59 от ДП/, като автомобилът не бил регистриран в
последните седем години в Германия, докато в договора се сочи че той е продадан
в гр. Х., в тази държава;
- със заявлението от 15.07.2009 г.,
бил представен договор от 03.07.2009 г. за покупко –
продажба на МПС - лек автомобил “****” № рама
***** в който като продавач е посочено лице с име Д. Л.
/л. 52,53 от ДП/, като автомобилът не бил регистриран в последните седем години
в Швеция, докато в договора се сочи че той е продадан в гр. М., в посочената
държава;
- със заявлението от 07.10.2009 г.,
бил представен договор от 01.10.2009 г. за покупко – продажба на МПС - лек автомобил “****” № рама ****, в който като продавач е посочено лице с име С.А. /л. 48,
49/, като автомобилът не фигурира в италианските бази данни, като посоченият в
договора продавач не е бил собственик на МПС, а самият автомобил бил с последна
регистрация в Словения, със собственик друго лице, различно от посоченото за
продавач;
- със заявлението от 09.10.2009 г.,
бил представен договор от 02.10.2009 г. за покупко –
продажба на МПС - лек автомобил “****” № рама *******, в
който като продавач е посочено лице с име Г.В. / л.43, 44 от ДП/, като автомобилът
не бил регистриран в Германия през последните седем години;
- със заявлението от 19.10.2009 г. с
№ 091075007036, бил представен договор от 08.10.2009 г. за покупко – продажба на лек автомобил “****”, № рама ****, в
който като продавач е посочено лице с име Ж.Ш. /л. 38,39/, като последните регистрационни
табели на автомобила в Германия /валидни до 09.12.2008 г./ били на името на
лице, различно от посоченото за продавач на същия ;
- със заявлението от 19.10.2009 г. с
№ 091075007263, бил представен договор от 10.10.2009 г. за покупко – продажба на МПС - лек автомобил “****” № рама ******, в който като продавач е посочено лице с име А.З.
/л.78,79 от ДП/, като автомобилът не бил регистриран в последните седем години
в Германия;
- със заявлението от 10.12.2009 г.,
бил представен договор от 30.11.2009 г. за покупко- продажба на МПС - лек автомобил “****”, № на рама *****, в
който като продавач е посочено лице с име Т.К. /л.23,24 от ДП/, като
автомобилът не е бил регистриран в последните седем години в РГермания;
- със заявлението от 11.12.2009 г.,
бил представен договор от 01.12.2009 г. за покупко –
продажбана МПС - лек автомобил “****”, №
рама *****, в който като продавач е посочено лице с име М. О. /л.
82,83 от ДП/, като автомобилът е обявен за общодържавно издирване на 20.09.2007
г. в Италия;
- със заявлението от 28.12.2009 г.,
бил представен договор от 14.12.2009 г., за покупко – продажба на МПС - л.а “****” , № рама *****, в който като продавач е посочено лице с име Б. К. /л.
88,89 от ДП/, като последната регистрация на автомобила била в Словения на
друго лице, МПС не се изризва, както и издадения доумент за регистрация също не
се издирва.
- със заявлението от 01.07.2010 г.,
бил представен договор от 25.06.2010 г. за покупко – продажба на МПС - лек автомобил “****” № рама **** в който като продавач
е посочено лице с име В. Н. /л. 34,35 от ДП/, като в Германия автомобилът бил
регистриран на лице с имена различни от тези посочени за продавач на същия, а
последната регистрация е с табели валидни до 01.06.2007 г.
Обстоятелствата на чие име са били
регистрирани автомобилите и дали по отношение на същите има регистрация в
посочените в договорите държави се установява от представените в хода на
досъдебното производство справки от ДМОС /л. 95 – 105 от ДП/.
Безспорно установено въз основа на всички
събрани в хода на досъдебното произовдство и обясненията на подсъдимия е
обстоятелството, че той не е напускал страната, не притежава свидетелство за
управление на МПС и се е подписвал за купувач под инкриминираните в обвинението
договори, преди непосредственото им представяне пред органите на МВР.
Обстоятелството, че подписите в графа “купувач” във всеки от договорите са
положени от подсъдимия, се явява доказано въз основа на собствените му
изявления в тази насока, които се подкрепят и от заключението на назначената в хода на досъдебното
производство графологична експертиза, според което същите вероятно са изпълнени
от А..
Съдът намира за установена горната
фактическа обстановка въз основа на всички събрани в хода на досъдебното
производство, прочетени и приобщени към доказателствения материал по делото в
хода доказателства и доказателствени средства.
Въз основа на така установеното от
фактическа страна, намира за установено от правна страна следното: Деянието на
подсъдимия не осъществява признаците на престъплението по чл. 316 във вр. с чл.
309 от НК, както от обективна, така и от субективна страна. Инкриминираните в
обвинението документи – договори за продажба на МПС, безспорно се явяват частни
такива по смисъла на наказателния закон. Същите могат да бъдат неистински, ако
не представляват изявление на посочените за техни лица автори. Легалната
дефиниция на неистински документ е дадена в чл. 93 т.6 от НК, според
разпоредбата на който текст, това е такъв документ, на който е придаден вид, че
представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го е съставило. В случая безспорно
и за държавното обвинение, а това бе доказано и в настоящото производство е, че
именно подсъдимият е положил подписа си в графа купувач. Следователно по
отношение на него документите са истински. При това положение, за да се приеме,
че договорите са неистински следваше да бъде доказано, че те не са подписани от
лицата, посочени в тях като продавачи на автомобилите. В тази насока
доказателства липсват. Нито е установена самоличността на последните, нито е
установено те да не са полагали подписите си, като страна по договорите. При
това, не може да бъде споделен становището поддържано от държавното
обвинение, че щом автомобилите не са регистрирани в Германия /още повече, че в по
– голямата част от договорите липсва отбелязано място на сключването им/, или
са регистрирани на лица различни от посочените в тях за продавачи, то
документите не могат да носят подписи на лицата посочени, като автори на
волеизявлението за продажба. Първо данните за регистрация на превозните
средства са такива водени в официални регистри. Второ, това че определени лица
са били регистрирани като собственици на автомобилите, не налага непременно
единствено възможен извод, че договорите не са подписани от други, посочени в тях, като продавачи. И трето, с въвеждането
на неверни обстоятелства в тази насока, дори да бе доказано, а то не е -
досежно мястото на сключване на
договорите и идентичността на лицата посочени като собственици /които им
качество се презюмира, от волеизявлението за продажба/, самите договори не
стават неистински документи. Качеството собственик и продавач /страна по
договора/ са различни и несъвпадането между двете, не води до извод за
неавтентичност на документа. Само по себе си, обстоятелството че в договорите
са вписани неверни обстоятелства не може
да представлява косвено, а още по – малко, пряко доказателство за осъществяване
на престъпния състав на чл.316 във вр. с чл. 309 от НК. И тъй като тези
договори не попадат в категорията на
удостоверителните документи, а представляват диспозитивни такива, то те не
могат да бъдат предмет на лъжливо документиране по чл. 311 – 314 от НК. Самото
съставяне на частен документ с невярно съдържание не е инкриминирано от закона,
тъй като състава на чл. 309 от НК предполага съставяне на неистински или
преправен документ, поради което и деянието на подсъдимия не е съставомерно от
обективна страна. И тъй като подписването и подаването на договорите пред
служителите на МВР, не осъществява признаците не само на посоченото в
обвинителния акт престъпление, но и признаците на друг престъпен състав на
документно престъпление, за съда остава единствената възможност да признае
подсъдимия за невиновен и да го оправдае по повдигнатото обвинение. Извън изложеното остава и обстоятелството, че
А. е подписвал вече попълнените с имена и с положени подписи за продавач
договори, без да владее език различен от български, при което не може да се
заключи, нито да се индицира, че той е знаел какво е съдържанието на договорите,
които е подавал, нито да му се вмени осъществяване на престъпния състав от
субективна страна. Последното обаче, би подлежало на правен анализ, при
положение, че деянието бе съставомерно от обективна страна.
Всъщност инкриминираните в обвинението
документи се представят съгласно изискванията на НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране
от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда
за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, от
собственика на МПС. Фактът обаче, че подсъдимият не е ставал собственик на
процесните автомобили, тъй като не ги е купувал / което именно
обстоятелство е невярно/ е удостоверено по друг начин, посредством други документи.
В тази насока данни за осъществени други престъпни състави на документни
престъпления има, но както в хода на досъдебното производство, така и във
внесения обвинителен акт, не са изнесени всички факти от състава на тези
деяния, срещу които подсъдимия да се е защитавал. Ето защо, съдът не е в
състояние да признае подсъдимия за виновен, което налага и неговото оправдаване
изцяло по така повдигнатото обвинение.
В
този смисъл съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: