МОТИВИ към Присъда № 273/21.05.2013г.

по НОХД №284/2013г. на РС – Разград

Обвинението е повдигнато срещу А.М.А. ЕГН ********** за това, че на 06.06.2012г. в гр. Разград е причинил на К.Х.Х. *** средна телесна повреда, изразяваща се в травматична перфорация (пукване) на тъпанчевата мембрана на лявото ухо, довела до трайно отслабване на слуха на пострадалата, като макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си – престъпление по чл. 129, ал. 1 вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, счита, че е доказано по безспорен и несъмнен начин, пледира на подсъдимия да бъде наложено наказание „ Лишаване от свобода” в размер на една година, изтърпяването, на което да се отложи по реда на чл.69, ал.1 от НК за изпитателен срок от две години. Намира предявеният граждански иск за доказан по основание, относно размера предоставя на съда, определянето му по справедливост.

Защитата на подсъдимия пледира за осъждането му по чл.132 от НК, твърди, че подсъдимият е бил предизвикан с тежка обида и моли за минимално наказание. Намира гражданският иск за завишен по размер и моли съда по справдливост да определи размер в по – ниски граници.

Постъпила молба е и съдът е приел за съвместно разглеждане предявен граждански иск от пострадалото лице К.Х.Х. ***, против подсъдимия, за заплащане на сумата в размер на 5000,00лв. представляваща обезщетение за причинените от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 06.06.2012г. до окончателното й изплащане.

Производството протича в отсъствие на подсъдимия при хипотезата на чл.269, ал.3,т.1 от НПК.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият А.М.А. е роден на ***г***, живущ ***, български гражданин, с основно образование, неженен, безработен, неосъждан, ЕГН **********.

На 06.06.2012 г. около 18,30ч., св. Кр. Х. излязла от дома си и отишла на спортната площадка до бл. „ ****” в жк. „ ** „ в гр. Р. Там се срещнала със свои приятелки - св. А. А., и св. Х. Г.. Около 19,00 – 19,30ч. св. Кр. Х. се прибрала в дома си да облече горна дреха и отново се върнала на спортната площадка, където вече били отишли подс. А. А. и приятелите му – св. С. С. и Г. Г.. Когато св. Кр. Х. се приближила към тях, св. Г. Г. започнал да я обижда на турски и български език, като й викал „ ... курва...”. Това станало на няколко пъти, при което св. Кр. Х., силно обидена и ядосана, отвърнала на св. Г. Г. също с обида „ ... педераст ...”, след което казала на св. Г. Г. да не се занимава с нея. Компанията на подс. А. А. се отдалечила към единият край на спортната площадка, при което подс. А. А. се върнал към св. Кр. Х. и с отворена длан на дясната ръка й нанесъл два шамара по главата в областта на лявото ухо, след което си тръгнал. Св. Кр. Х. изпитала остра силна болка в лявото си ухоу разплакала се и се прибрала в дома си, където разказала за случилото се на баща си – св. Х. Х.. Свидетели на инцидента станали св. А. А., св. Х. Г., св. С. С. и св. Г. Г.. Св. Х. Х. веднага слязъл пред блока, където била спортната площадка и в междублоково пространство открил подс. А. А., с когото имал кратко спречкване.

Видно от заключението на назначената по делото съдебномедицинска експертиза, изслушана и прието в съдебно заседание, в резултат на деянието пострадалата К.Х. е получила контузия на ляво ухо с травматична перфорация /пукване / на тъпанчевата мембрана на лявото ухо. Намаление на слуха на лявото ухо. Увреждането е в резултат на нанесен с или върху твърд тъп предмет с по – широка удряща повърхност и може да бъде получено / и е типично/ при удари с шамари в областта на лявото ухо. Увреждането е довело до трайно намаление на слуха на лявото ухо, поради описаното спукване на тъпанчевата мембрана. Оздравителният процес трае средно около един месец.

От заключението на вещото лице по назначената на ДП съдебнопсихиатрична експертиза, изслушано и прието в съдебно заседание се установява, че подс. А. А. не страда от психично заболяване, могъл е да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, както и да дава достоверни показания за фактите имащи отношение към делото. Личността му все още е незряла с данни за висока реактивна агресивност и импулсивност, слаба регулация. При изследването не се установява подс. А. А. да е действал в условията на физиологичен афект, като улисняващ поведението му фактор, това е периодът на непълнолетието, характеризиращ се с повишена емоционална възбудимост и ранимост , спонтанност и стремеж към самостоятелност и самоутвърждаване.

Подс. А.М.А. е неосъждан.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на св. Кр. Х., св. Х.Х., св. Х. Г. и св. С. С., св. А. А. /приобщени и по реда на чл.281, ал.1, т.5 от НПК/ и св. Г. Г. /приобщени и по реда на чл.281, ал.1, т.5 от НПК/, както и от заключенията на вещите лица по назначените на дъседебното производство СМЕ и СПЕ, изслушани и приети в съдебно заседание. От приобщените по реда на чл.283 НПК доказателства, находящи се в ДП № 408/2012г. по описа на РУП на МВР – Разград: Съобщение за извършено престъпление от о.х., Жалба, Епикриза, Характеристика на подсъдимия, Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на подсъдимия, Справка за съдимост на подсъдимя.

Посочените доказателства ценени поотделно и в съвкупност, дават основание на съда да приеме описаната фактическа обстановка.

С показанията си свидетелите по категоричен и безспорен начин, безпротиворечиво установяват, че на прецесната дата и време всички те са се намирали на спортна площадка до бл. „ ****” в жк. „ *** „ в гр. Р. Там след кратко спречкване и отправяне на обиди между св. Кр. Х. и св. Г. Г., подс. А. А. й нанесъл два шамара в областта на лявото ухо, следствие на които получила контузия на ляво ухо с травматична перфорация /пукване / на тъпанчевата мембрана на лявото ухо, довело до трайно намаление на слуха на лявото ухо.

От правна страна:

При така изложената фактическа обстановка, съдът счете, че подсъдимият А.М.А. ЕГН ********** е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 129, ал. 1 вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.

От обективна страна - на 06.06.2012г. в гр. Разград, чрез нанасяне на удари по лицето, е причинил средна телесна повреда на К.Х.Х., изразяваща се в контузия на ляво ухо с травматична перфорация /пукване / на тъпанчевата мембрана на лявото ухо, довело до трайно намаление на слуха на лявото ухона пострадалата.

От субективна страна – подсъдимият е действал при условията на пряк умисъл като е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им. Съдебната практика е константна по въпроса, че изводите за субективната страна на деянието и конкретно за вината под формата на пряк или евентуален умисъл, следва да се основава върху внимателно комплексно обсъждане на всички факти и обстоятелства (индивидуализиращи деянието и последиците от него, вкл. предшестващото поведение на виновния и пострадалия, техните взаимни отношения, характера и интензитета на причинителската дейност, които допълнително се обуславят от насоката, мястото и силата на упражнено въздействие, използваното оръдие/средство и конкретен способ), изведени от доказателствените източници и разгледани в тяхната последователност, многообразие и логическа обвързаност. Практиката на ВКС е последователна, че поначало, при посегателствата срещу личността умисълът на дееца е с неконкретизирано съдържание. За него е характерна една неопределеност или алтернативност на представите, като той предвижда най-общо настъпването на два или повече резултата (напр. лека, средна и тежка телесна повреда) и иска или допуска настъпването на който и да е от тях.

По вида и размера на наказанието:

За престъплението по чл.129, ал.1 от НК, законът предвижда наказание лишаване от свобода до шест години. Съобразно разпоредбата на чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, така предвиденото наказание, с оглед непълнолетието на подсъдимия следва да се редуцира в размер до три години. Според настоящия съдебен състав определянето на наказанието в тези рамки би отговаряло на целите на генералната и специалната превенция по българското наказателно право. Изхождайки от посочените обстоятелства: чистото съдебно минало на подсъдимия, добрите характеристични данни, младата ву възраст, поведението на пострадалия преди инцидента, от друга страна обстоятелството, съдът определи при съобразяване на целите на наказанието, установени в чл.36 от НК, наказание на подсъдимия – „ лишаване от свобода” в размер на една година, изтърпяването на което отложи за изпитателен срок от 2 години на основание чл.69, ал.1 от НК. Съдът намира, че така определеното наказание в най – висока степен ще изиграе възпираща роля по отношение на подсъдимия да извършва каквито и да било противообществени прояви, така и ще го приучи да се въздържа от подобни посегателства срещу личността.

По гражданския иск:

Съгласно чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като във всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното. Отговорност за непозволено увреждане по чл. 45 от ЗЗД носят само физическите лица, които са причинили вредата чрез свои виновни действия или бездействия. Тази отговорност се поражда при наличността на причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди, което в процесния казус безспорно се установи (разбира се, в рамките на изложеното по-горе). По силата на чл. 51, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, подлежат на обезщетяване всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В резултат на гореописаното престъпление, пострадалата Кр. Х. е получила описаните от вещото лице травматични увреждания, довели до изпитване на силна остра болка /първоначално/, до едно продължително страдание за около 1месец, период през който пострадалата е била с намален /напълно загубен за лявото ухо/слух. Претърпяла е хирургическа намеса – операция. Едни интензивни по характер и продължителни по време неудобства. Съдът намира за доказан по основание предявения граждански иск. Относно размера, като справедлив такъв съдът определи 3500,00лв., като счита че в пълна степен този размер ще обезщети пострадалата Кр. Х. за претърпените неимуществени вреди. За горницата до 5000,00лв. предявеният граждански иск, следва да бъде отхвърлен като недоказан. Съдът осъди А.М.А. да заплати на К.Х.Х. сумата 3500.00лева, представляваща обезщетение за причинените от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 06.06.2012г. до окончателното изплащане на сумата.

По разноските по делото:

На основание чл.189 НПК, съдът осъди подсъдимия А.М.А. да заплати по сметка на Републиканския бюджет сумата 190,00 лева, представляваща разноски на досъдебното производство, а по сметка на Районен съд град Разград, сумата 290,00лева разноски в съдебното производство, от които 150,00 лева възнаграждения за вещи лица и 140,00 лева ДТ върху уважения размер на гражданският иск.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: