МОТИВИ към решение № 269/17.05.2013 г. постановена по АНД № 300/2013 г. по описа на РРС.

Постъпило е постановление на РРП, с което се прави предложение обв. П.Д.Д. да бъде признат за виновен в това, че на 13.12.2012 в гр. Разград е намерил чужда движима вещ – мобилен телефон “IPHONE 4S“ 16 GB, ведно със СИМ карта на стойност 1012 лв., собственост на Б. Д Г. и в продължение на една седмица не е съобщил за нея на собственика или на властта – престъпление по чл.207 ал.1 от НК, като бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание “глоба” по реда на чл.78а от НК.

Обвиняемият дава обяснения, като изразява съжаление за стореното.

Представителят на РРП поддържа и в съдебно заседание постановлението, като предлага на обвиняемия да бъде наложено административно наказание към средния размер.

Съдът, като прецени събраните в досъдебното производство доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното: Малолетния свидетел К. Г. имал мобилен телефон “IPHONE 4S“ 16 GB, със СИМ карта в него, който му бил предоставен за ползване от неговия баща – св. Б. Г.. Последният от своя страна бил получил телефона, като премия към сключен от него договор за мобилни услуги през м. декември 2012 г. На 13.12.2012 г. в гр. Разград, малолетния св. Г., около 19,00 ч. пазарувал в магазин “Ками” в гр. Разград, като взел и телефона със себе си, слагайки го в един от джобовете на дрехите си. Прибирайки се в дома си, същата вечер, той установил, че е изгубил телефона по пътя. Уведомил за това родителите си и заедно с тях го търсил в района на магазина на същата дата, но не успял да го открие. За загубата, св. Б. Г. - собственика на телефона / приемо – предавателн протокол – л.6, гаранционна карта л. 16 от ДП/, уведомил служителите на МД на МВР Разград.

Междувременно на 13.12.2012 г. около 21,30 ч. обвиняемият П. Д. ***. Преминавайки пред магазин “Ками”, той забелязал в пряспа сняг изгубената вещ. Взел телефона и го занесъл в дома си. След като установил, че не работи го занесъл, за да бъде поправен и започнал да го ползва чрез притежаваните от него две СИМ карти. Обвиняемият не предприел действия, за да установи кой е собственика на вещта, нито уведомил органите на МВР за нея. Едва след разкриване на престъплението и извършителя от органите на досъдебното производство – на 21.12.2012 г. той предал телефона на разследващите по ДП /протокол за доброволно предаване л. 20 от д.п./.С постановление от 01.03.2013 г. вещта била върната на св. Б. Г. /л.39 от ДП/.

Видно от заключението по назначената на досъдебното производство оценъчна експертиза, стойността на мобилния телефон, ведно със СИМ карта е 1 012,00 лв.

Горната фактическа обстановка съдът намира за установена от показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели К. Г. и Б. Г., които съдът намира че следва да кредитира изцяло, като пресъздаващи действителната факическа обстановка подлежаща на установяване по делото. В подкрепа на свидетелските показания са и дадените от самия обвиняем обяснения в хода на съдебното производство. Посочените доказателства съпоставени с доказателствените средства по делото – приемо – предавателен протокол, гаранционна карта, протокол за доброволно предаване, постановление, установяват по категоричен начин авторството на деянието, механизма на неговото осъществяване и обстоятелствата при които е извършено. Същите се подкрепят и от заключението по назначената по делото оценъчна експертиза.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното:

Извършеното от обв. Д. деяние, осъществява признаците от обективна и субективна страна на престъплението по чл.207 ал.1 от НК. На посочената по – горе дата той е намерил чужда движима вещ - мобилен телефон “IPHONE 4S“ 16 GB, ведно със СИМ карта. Обстоятелствата и мястото където е открил предмета на престъпление са такива, че той не е могъл да предполага кой е неговия действителен собственик. Към този момент вещта не е била във владението на друго лице, тъй като е била изгубена от нейния държател – св. К. Г. Същевременно обвиняемият е съзнавал обстоятелствата, че мобилния телефон не е негов, че е чужд. Независимо от това той не е предприел, каквито и да е действия за установяване на лицето, на което телефона е принадлежал. Не е уведомил за това и органите на ОД на МВР Разград. Напротив установил е трайно владение върху вещта, очевидно с намерение за своене. По този начин – с бездействието си, с непредприемане на дължимите по закон действия за връщане на вещта на собственика и, или за предаването й на органите на полицията, подсъдимия е осъществил от обективна страна признаците на състава на престъплението по чл.207 ал.1 от НК. Извършеното от него деяние е съставомерно и от субективна страна. Безспорно е че Д. е съзнавал, че тази вещ има собственик, че тя е изгубена от последния /предвид мястото на което е намерил телефона и стойността му/, но независимо от това той е предприел действия по установяване на своя фактическа власт върху нея, за което по категоричен начин говори последвалото му поведение. Ето защо и деянието се явява съставомерно и от субективна страна, като осъществено при пряк умисъл.

При преценка на реда по който следва да бъде ангажирана отговорността на дееца, бяха преценени чистото съдебно минало на Д., който към момента на осъществяне на деянието е неосъждан, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК, обстоятелството, че причинените от престъплението имуществени вреди с връщането на вещта на действителния й собственик са възстановени, както и следващото се по закон наказание за това престъпление , което според разпоредбата на чл.207 ал.1 от НК е глоба от 100 до 300 лв. Ето защо, съдът намира че налице са всички материалноправни предпоставки за приложение на института на чл.78а НК и обвиняемият, след като бъде признат за виновен в осъществяването на посоченото по – горе престъпление, следва да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание “глоба”. При индивидуализацията на размера на следващото се наказание, като смегчаващи вината обстоятелства бяха преценени тези с невисоката степен на обществена опасност на обвиняемия, който е с чисто съдебно минало и изразява разкаяние за извършеното. Като смегчаващо отговорността обстоятелство бе преценено и определящото за ниската степен на обществена опасност на осъщественото деяние, обстоятелство, че към момента на откриването й от обвиняемия, вещта не е можело да се ползва по предназначение. Ето защо, съдът намира за съответно на осъщественото от обвиняемия деяние, административно наказание “глоба” на минимума предвиден в закона, а именно такъв в размер на 100 лв., съгласно разпоредбата на чл. 78а ал.5 от НК.

Признаването на обвиняемия за виновен, предпоставя и осъждането му да заплати направените в хода на досъдебното производство разноски по сметка на държавния бюджет.

В този смисъл съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: